Решение № 15407 от 02.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53648/2025
- Вид
- Решение № 15407
- Подписан
- 02.08.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15407 гр. София, 02.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110153648 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 04.03.2026 г. /л. 42/, на „..........” ЕООД срещу „.....“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 2 372,36 лв. (1 212,97 евро), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, обективирана в комбинирана застрахователна полица № .......... от 29.06.2022 г., за вреди на л.а. „А.“, с peг.
№ ........, настъпили в резултат от застрахователно събитие – ПТП от 05.12.2022 г., за което е образувана преписка по щета № ..../06.12.2022 г. на „.....“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 01.12.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 761,25 лв.
(389,22 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.08.2023 г. до 30.11.2025 г.;
2/ сумата от 4 713,54 лв. (2 409,99 евро), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, обективирана в комбинирана застрахователна полица № .......... от 29.06.2022 г., за вреди на л.а. „А.“, с peг.
№ ........, настъпили в резултат от застрахователно събитие – ПТП от 08.01.2023 г., за което е образувана преписка по щета № ......./12.01.2023 г. на „.....“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 01.12.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 1 512,49 лв. (773,32 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.08.2023 г. до 30.11.2025 г.
1
Ищецът твърди, че собственият му л.а. „А.“, с peг. № ........ е застрахован при ответното дружество по застраховка „Каско+“, при клауза „Пълно каско“ с период на застрахователно покритие от 10.07.2022 г. до 09.07.2023 г. Излага, че съгласно застрахователния договор между страните е договорена клауза „Доверен сервиз“, която съгласно ОУ задължавала застрахователя да покрие разходите за ремонт в уговорен със застрахования сервиз.
Твърди, че на 05.12.2022 г. е настъпило застрахователно събитие. В тази връзка излага, че застрахованият автомобил се е движел по ул. „......“ в гр.
София, с посока на движение от бул. „.............А..“ към бул. „С“. В отсечката между бул. „.............А..“ и бул. „Т...“ л.а. „А.“ се движел в крайна дясна лента за движение, а лек автомобил ....... в средната. Водачът на другия автомобил, без да се убеди, че пътят е свободен, се престроил от средната в дясната лента за движение, отнемайки предимството на движещия се в същата лента л.а.
„А.“. Поради липса на време за реакция от страна на водача на л.а. „А.“, между двете МПС настъпил удар. На процесното МПС „А.“ били нанесени увреждания в областта на предна лява джанта, преден ляв калник и предна броня. Твърди, че е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП с Уведомление за щета № ..../06.12.2022 г. Съобразно изготвения от застрахователя опис - заключение по щета № ..../06.12.2022 г. били установени материални увреждания на следните детайли: облицовка на предна броня; преден ляв калник; PVC вежда на преден ляв калник; предна лява джанта; преден долен ляв носач. Въпреки редовно заведената щета, след разговори между страните, ищецът отремонтирал щетите със собствени средства поради необходимост да разполага с автомобила.
Месец по-късно, на 08.01.2023 г., процесният автомобил се намирал в гр.
С, паркиран на ул. „.........“, около № ...... При потегляне и опит за маневра „обратен завой“ водачът не се уверил, че пътят е свободен, и не пропуснал движещия се по улицата с посока на движение от центъра на града към к.к. ..... л.а. „И“, с peг. № ....... При така настъпилата ситуация било реализирано ПТП, при което л.а. „А.“ бил увреден в областта на предната броня и десния фар. За така настъпилото ПТП твърди, че е уведомил застрахователя с уведомление № ......./12.01.2023 г. Посочва, че съобразно изготвения от застрахователя описзаключение по щета № ......./09.01.2023 г. са били установени увреждания на следните детайли: облицовка на предна броня, 2 части; рамка на декоративна хромирана решетка; десен фар.
Твърди, че автомобилът е бил предоставен за диагностика пред „....“ ЕООД. Сервизът издал проформа фактура № ..../23.01.2023 г. и № ...../23.01.2023 г. на обща стойност 8 691,85 лв. Твърди, че на 25.01.2023 г. е извършил две авансови плащания по посочените проформа фактури в размер на 2 500 лв. всяко, за което му били издадени фактури № ../25.01.2023 г. и № ....../25.01.2023 г. Сочи, че на 15.06.2023 г. са били издадени фактури № ..../15.06.2023 г., № .../15.06.2023 г. и № ....../15.06.2023 г. за материали, части и положен труд на обща стойност 4609,21 лв., която сума твърди, че е платена същия ден. В обобщение посочва, че общата сума по фактурите възлиза на 9 609,21 лв.
С уточняваща молба от 04.03.2026 г., ищецът е посочил, че по първото 2 застрахователно събитие от 05.12.2022 г., по което е образувана щета № ..../06.12.2022 г., размерът на вредите възлиза на 3978,31 лв. По посочената претенция излага, че ответникът е заплатил сума в размер на 1605,95 лв. на 04.08.2023 г., поради което претендира остатъка от 2372,36 лв. (1212,97 евро).
Претендира и лихва за забава върху сумата от 2372,36 лв. (1212,97 евро) за периода от 04.08.2023 г. до 30.11.2025 г. в размер на 761,25 лв. (389,22 евро).
Относно второто застрахователно събитие от 08.01.2023 г., по което е образувана щета № ......./12.01.2023 г., твърди, че размерът на вредите възлиза на 4713,54 лв. (2409,99 евро), както и че ответникът не е извършил плащане по посочената щета. Претендира лихва за забава върху сумата от 4713,54 лв.
(2409,99 евро) за периода от 04.08.2023 г. до 30.11.2025 г. в размер на 1512,49 лв. (773,32 евро). Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.....“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
По отношение на претенцията във връзка с щета № ...., ответникът излага, че на 05.12.2022 г. е настъпило ПТП между л.а. „....... ...“ с рег. № ........ и л.а.
„А.“ с рег. № ......, както и че двата автомобила са застраховани по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Посочва, че на 06.12.2022 г. ищецът е подал уведомление до ответното дружество, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „....... ...“ с рег. № ........ , с искане за обезщетяване на щетите по л.а. „А.“, с рег. № ......, причинени при ПТП от 05.12.2022 г. Вследствие посоченото, била образувана щета № ...., както и извършени оглед и опис на щетите. Ответникът твърди, че в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „....... ...“, с рег. № ........, е определил застрахователно обезщетение за щетите на л.а. „А.“, получени при ПТП от 05.12.2022 г., в размер на 1605,95 лв., която сума заплатил в полза на ищцовото дружество на 03.08.2023 г. Аргументира, че така определеното и платено обезщетение е пълно и достатъчно. Твърди, че сумата от 3 978,31 лв., за която е издадена проформа фактура № ..../ 23.01.2023 г. от автосервиз „....“ ЕООД, е силно завишена, както и че претендираният от ищеца размер не съответства на реално претърпените вреди. Твърди, че ремонтът на увреденото МПС на стойност 3 978,31 лв. не съответства на средната пазарна стойност на този вид услуги. Излага, че в случая не е било необходимо ремонтирането на автомобила в официален за марката сервиз – „....“ ЕООД, т.к. към дата на ПТП, същият бил в експлоатация повече от 3 години. На последно място посочва, че действителният размер на вредите възлиза на сумата от 1605,95 лв., поради което оспорва дължимостта на допълнително претендираната от ищеца сума в размер на 2372,36 лв.
Относно претенция във връзка с щета № ......., ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+” с предмет л.а. „А“, модел „С“ с рег. № ........, към датата на събитието от 08.01.2023 г., като посочва, че застрахователната полица е сключена при 3
„Допълнителни договорености“ – „Доверен сервиз“. Излага, че съгласно чл.
3.2. от ОУ, при договорена клауза „Доверен сервиз“ при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят покрива разходи за ремонт на частични щети в сервиз, съгласуван със застрахователя. Оспорва автосервиз „....“ ЕООД да е доверен сервиз на застрахователя и твърди, че същият е официален сервиз за марката А. Оспорва всички твърдени от ищеца вреди да са настъпили при ПТП от 08.01.2023 г., като сочи, че щетите по автомобила, вследствие на ПТП от 05.12.2022 г. не са били ремонтирани към настъпване на събитието от 08.01.2023 г., както и че в случая се твърди ремонт на едни и същи детайли/щети два пъти. Посочва, че автомобилът е предоставен за диагностика в сервиз след настъпване на второто събитие, както и че в издадените проформа фактури № ..../23.01.2023 г. и № ...../23.01.2023 г., са описани повтарящи се/еднакви ремонтни дейности на едни и същи детайли.
Твърди, че с писмо изх. № А3 - 0572/ 31.01.2023 г., е уведомил застрахованото лице, че ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 2 453,65 лв. след предоставяне на фактура относно ремонта, придружена с касов бон, удостоверение за банкова сметка на собственика на увредения автомобил, оглед на възстановеното МПС и след като подменените части бъдат върнати в ликвидационния център на .... В писмото изрично било посочено, че полицата е сключена с клауза „доверен сервиз“ и че ремонтът на автомобила може да бъде извършен в избран партньор на .... Посочено било още, че възможността за възстановяване на автомобила с нови оригинални части е отхвърлена.
Въпреки изложеното, ищецът бил извършил ремонта в официален за марката сервиз – „....“ ЕООД.
Твърди, че ищцовото дружество не е предоставило автомобила за оглед след извършения първи ремонт (след първото събитие), както и че липсват доказателства такъв ремонт да е извършен въобще. Сочи, че автомобилът не е представен за оглед и след твърдения за извършен ремонт след второто ПТП, както и че не са върнати подменените при ремонта части в ликвидационния център на ..., съгласно дадените с писмото от 31.01.2023 г. указания. С оглед изложеното, счита, че за ответното дружество не е възникнало задължение да плати определеното обезщетение, както и че не е изпаднал в забава.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите, както и че са налице обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение по цени над средните пазарни.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК, е обявил за безспорно и с 4 това ненуждаещо се от доказване, че л.а. „А.“ с рег. № ...... е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско+“, при клауза „Пълно каско“ и с допълнителни договорености „Доверен сервиз“ с период на застрахователно покритие от 10.07.2022 г. до 09.07.2023 г., които обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства по делото документи – комбинирана застрахователна полица № .......... от 29.06.2022 г., Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+, свидетелство за регистрация, сметки за заплатени вноски, покриващи застрахователната премия по договора.
Разпечатката съдържа 38 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c6c4123-d95f-42f8-b2a0-9a037947e006