Решение № 1583 от 01.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Пловдив, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330203727 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. С. Г. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4356554 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че електронния фиш е незаконосъобразен и неправилен, като се излагат аргументи по съществото на спора и предлага електронния фиш да бъда отменен. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Г. в писмено становище поддържа жалбата и взема становище, като също предлага електронния фиш да бъда отменен, а също и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените разноски.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в становище оспорва жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в който смисъл излага аргументация. Предлага обжалвания електронен фиш да 1 бъде потвърден като правилен и законосъобразен, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 20.04.2021г.

- видно от представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 29.04.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 07.01.2021г., в 08:28 часа, на Републикански път II – 64, километър 50 в посока с.Труд към Пловдив, с 2 автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 529 било заснето движение на лек автомобил марка „Ситроен Ц 4 Пикасо 2.0 И“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 83 км./ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 86 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 07.01.2021г. и час - 08:28:24ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя И. С. Г..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на 3 моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h - с глоба в размер на 100 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Съгласно Протокол № 2-32-20 за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 581 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 07.01.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от с.Труд към гр.Пловдив.

Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното нарушението, а именно – лек автомобил марка „Ситроен Ц 4 Пикасо 2.0 И“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя И. С.

Г..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от 4 правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Ситроен Ц 4 Пикасо 2.0 И“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното нарушение – 07.01.2021г..

Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на твърдяното нарушение, а именно – Републикански път II – 64, километър 50 в посока с.Труд към Пловдив, към 07.01.2021г. да е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.

В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния фиш пътен знак „В26“.

Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема страна, в който смисъл е налице пълно бездействие.

Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства, като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо из.№ 11-00-503/13.07.2021г., директорът на „Областно пътно управление“ – Пловдив е уведомил съда, че на посоченото място – Републикански път II – 64, километър 50 в посока с.Труд към Пловдив няма налични пътни знаци, а група пътни знаци, сред които и В26 (60км/ч.) са монтирани на км. 49+860.

От така посоченото по никакъв начин не може да бъда сторено заключение дали мястото на твърдяното нарушение, а именно Републикански път II – 64, километър 50, попада в зоната на забрана, въведена с пътен знак В26 (60км/ч.), монтиран на км. 49+860. Данни в този смисъл изцяло липсват и не се сочат от въззиваемата страна, в чиято тежест е доказване горното.

Последното не може да бъде установено и от информацията, предоставена от до „Областно пътно управление“ – Пловдив, в която не сочи какъв е обхвата на действие на пътен знак В26 (60км/ч.), монтиран на км. 49+860. Още установяването на нарушението по несъмнен начин не допуска разсъждения въз основа „житейската логика“ и др. подобни.

5

Ето защо, в случая не би могло да бъда прието за установено по несъмнен начин, че към 07.01.2021г., на мястото на твърдяното нарушение, а именно – Републикански път II – 64, километър 50 в посока с.Труд към Пловдив, към 07.01.2021г. е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.

Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.

Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300 лева, както и с вкл. ДДС – или общо 360 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на две съдебни заседания с кратка продължителност, без разпит на свидетели.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4356554 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на И. С. Г. ЕГН:**********, с адрес – *** на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат Р.Н. Г. сумата в 6 размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7