Присъда № 28 от 19.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 28/19.04.2022 г. по ВНДЧХ № 1368/2021 г. по описа на Окръжен съд П.

С Присъда № 260072/18.03.2021 г. по НЧХД № 4027/2020 г. по описа на Районен съд П. съдът е признал подсъдимата П.В.И. за виновна в това, че на 09.01.2020 г. в с. Ц. е извършила нещо унизително за честта на Н. В. В. от с.

Ц. обл. П. ЕГН **********, като е написала по неин адрес „… тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото …“, като обидата е разпространена чрез Интернет страница „Ц.“ в социална мрежа „***“, което деяние представлява престъпление по чл.148 ал.1 т.2 вр. чл.146 ал.1 от НК, като на основание чл.78А ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като със същата присъда е признал подсъдимата И. за невинна в това да е извършила нещо унизително за честта на Н. В. В., като да е написала по неин адрес „Призовавам моите съселяни, пострадали или засегнати по някакъв начин от действията и постъпките на Н.В. да се свързват с мен“, „Тази госпожа трябва да бъде спряна да прилага психически тормоз над жителите на селото“, „Да бъдат спрени заплахите, тормоза и натиска наложен върху *** на селото А. Б.“, поради което пък и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение в този смисъл. На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата И. да заплати по сметка на Районен съд П. сумата от 20 /двадесет/ лева, представляващи направени по делото разноски в хода на съдебното производство.

Недоволна от така постановената присъда подсъдимата П.В.И. чрез упълномощения си защитник я обжалва в частта, с която е призната за виновна, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, с аргумент за недоказаност по несъмнен начин на вината на подсъдимото лице. Моли се съда да отмени присъдата в обжалваната й част и да постанови нова, с която подсъдимата И. да бъде призната за невиновна.

В съдебно заседание подсъдимата П.И. и защитникът й адв. Б. се явяват, поддържат подадената жалба и молят съда да уважи направеното с нея искане. Иска се и присъждане на направени разноски по делото.

Недоволна от първоинстанционната присъда е останала и частната тъжителка Н. В. В., която чрез подадена жалба иска присъдата да бъде изменена, а на подсъдимата да бъде наложена глоба в максимален размер и лицето да не бъде освобождавано от наказателна отговорност. Депозирано е и допълнение към жалбата от частния тъжител В., с която се моли съда присъдата да бъде отменена в частта, с която подсъдимото лице е било признато за невиновно по отношение на твърдени инкриминирани изрази и се иска постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна за твърдяно за извършено престъпление чрез тези изрази – клевета, 1 както и наказанието на виновното лице да бъде увеличено и присъдата да бъде „превърната“ в ефективна.

Частният тъжител Н. В. В. се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, моли съда да уважи исканията й в жалбата и допълнението към нея като основателни.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК прие за установено следното:

Жалбата на подсъдимата П.И. е процесуално ДОПУСТИМА – депозирана в законовия срок от лице сред посочените в чл.318 от НПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбата на частният тъжител Н. В. В. е процесуално ДОПУСТИМА – депозирана е в законовия срок и от лице сред посочените в чл.318 от НПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Н.В. е родена в с. Ц. обл. П. и от 2013 г. създала и администрирала интернет страница „Ц.“ в социална мрежа “***”. Профилът, от който управлявала страницата, бил на починалия й *** В. В., като живеещите в селото, както и част от посетителите на интернет страница „Ц.“ в социалната мрежа “***”, били наясно, че тази страница се администрира и поддържа от тъжителя Н.В.. Последната живеела в с. Ц. и от дома си администрирала страницата в социалната мрежа, като често публикувала теми, свързани с актуални въпроси и събития от селото, както и мнения по отношение на *** на селото – свидетелката А. Б.. Приятел на *** Б. била подсъдимата П.В.И., която също следяла страница „Ц.“ в социалната мрежа “***”.

На 09.01.2020 г. подсъдимата П.И. написала от своя профил в социалната мрежа “***”, на който била поставена нейна снимка, коментар към една от темите в страница „Ц.“ със следното съдържание: „Срам е тази особа да се изказва от името на Ц.. Цялото село е пропищяло от нея. И не само тази страница трябва да бъде закрита, а и другите страници свързани с тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото. А страниците създадени от нея са доста. Поразровете се в интернет пространството и ще откриете смущаващи факти за нея. Призовавам моите съселяни пострадали или засегнати по някакъв начин от действията и постъпките на Н.В. да се свързват с мен чрез М.. Тази „госпожа“ трябва да бъде спряна да прилага психически тормоз над жителите на селото в, което съм отгледана и израснала чрез многобройните страници създадени от нея. И да бъдат спрени заплахите, тормоза и натиска наложен върху *** на селото А. Б., която жителите на селото избраха с мнозинство“.

Тъжителят Н.В., която всеки ден администрирала страницата си, се запознала с този коментар, като се почувствала засегната от думите на подс.

2

П.И., защото този коментар станал достояние на много посетители на страница „Ц.“ в социалната мрежа „***“, които за периода от 09.01.2020 г. до юни 2020 г. надхвърляли 111 000 посетители. Този коментар станал достояние и на много съселяни на тъжителя Н.В., които също започнали да изразяват негативно мнение за тъжителя Н.В., като при срещи с нея я обиждали, псували и имало негативни подмятания.

За да възприеме изложената фактология, районният съд е ценил частично обясненията на подсъдимата П.И., както и се е позовал с кредит на доверие от показанията на свидетелите С. К. Б., К. В. С., Т. С. С., А. Г. Б., Г.И. М. и Й. С.

С., дадени в хода на съдебното следствие при условията на непосредственост, ползва и приобщените по делото писмени доказателства разпечатки на страница „Ц.“ в социална мрежа “***”, писмо от Четвърто РУ П., удостоверение за регистрация на сдружение „***“, удостоверение на регистрация на сдружение „***“, удостоверение за регистрация на сдружение „***“, справка за съдимост.

От обясненията на подсъдимата И. първостепенният съд е изключил като недостоверни единствено твърденията в частта, че нямала спомен дали е написала текста в процесния коментар, които твърдения е приел за защитна теза, а в останалата им част обясненията са кредитирани като кореспондиращи си със свидетелските показания и с писмените доказателства по делото. Свидетелките показания на изброените свидетели съдът е кредитирал изцяло, приемайки ги за обективни и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства.

Въз основа на така описаната фактология и посочените доказателствени източници Районният съд е направил извод, че подсъдимата П.В.И. е реализирала от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.2 вр. чл.146 ал.1 от НК по отношение на инкриминирания с тъжбата израз „… тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото …“ .

Настоящата инстанция споделя частично фактическите и правни изводи на долната инстанция.

От фактическа страна в съответствие с цялата доказателствена съвкупност настоящата инстанция също прие, че несъмнено се установява, че частният тъжител Н.В. е родена в с. Ц. обл. П., че създала и администрирала интернет страница „Ц.“ в социална мрежа “***”, а профилът, от който управлявала страницата, бил на починалия й *** В. В., че живеещите в селото, както и част от посетителите на интернет страница „Ц.“ в социалната мрежа “***”, били наясно, че тази страница се администрира и поддържа от тъжителя В., че последната често публикувала теми свързани с актуални въпроси и събития от селото, както и мнения по отношение на *** на селото свидетелката А. Б., че подсъдимата П.И. имала профил в социалната мрежа “***”, наименован „П.И.“, на който профил имало поставена нейна снимка, че на интернет страница „Ц.“ в социална мрежа “***” бил публикуван от профил, наименован „П.И.“, на който профил имало поставена снимка на 3 подсъдимата И., коментар със съдържание „Срам е тази особа да се изказва от името на Ц.. Цялото село е пропищяло от нея. И не само тази страница трябва да бъде закрита, а и другите страници свързани с тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото. А страниците създадени от нея са доста. Поразровете се в интернет пространството и ще откриете смущаващи факти за нея. Призовавам моите съселяни пострадали или засегнати по някакъв начин от действията и постъпките на Н.В. да се свързват с мен чрез М.. Тази „госпожа“ трябва да бъде спряна да прилага психически тормоз над жителите на селото в, което съм отгледана и израснала чрез многобройните страници създадени от нея. И да бъдат спрени заплахите, тормоза и натиска наложен върху *** на селото А. Б., която жителите на селото избраха с мнозинство“ и, че този коментар бил станал достояние и на частната тъжителка, и на много посетители на интернет страница „Ц.“ в социалната мрежа “***”.

Несподеляеми от настоящия въззивен състав са фактическите изводи, които са и от съществено значение за виновността на подсъдимата И. по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за престъплението по чл.148 ал.1 т.2 вр. чл.146 ал.1 от НК, а именно, че коментарът публикуван от профил, наименован „П.И.“ в социалната мрежа “***”, на който профил имало поставена снимка на подсъдимата И. и в чието съдържание са инкриминираните с тъжбата изрази „… тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото …“, „Призовавам моите съселяни, пострадали или засегнати по някакъв начин от действията и постъпките на Н.В. да се свързват с мен“, „Тази госпожа трябва да бъде спряна да прилага психически тормоз над жителите на селото“ и „Да бъдат спрени заплахите, тормоза и натиска наложен върху *** на селото А. Б.“, са сторени на датата по обвинението 09.01.2020 г., както и че прекият съставител, авторът на процесния коментар, е именно подсъдимата П.И..

Тъжителка Н.В. е сезирала Районен съд П., по повод на което сезиране е образувано и НЧХД № 4027/2020 г. по описа на същия съд, с частна тъжба, регистрирана с входящ № 39019/08.07.2020 г., към която тъжба е приложена на хартиен носител /л.3 от първоинстанционното дело/ разпечатка от интернет страница „Ц.“ в социалната мрежа “***”, на която под част от видимо снимково изображение и изписана дата 29.07.2017 г. – буквално „ July 29, 2017”, е поставен текстов коментар, сторен от профил с поставена снимка, разпозната от подсъдимото лице в хода на съдебното следствие като такава на подсъдимата И., който коментар е с цялостен текст „Срам е тази особа да се изказва от името на Ц.. Цялото село е пропищяло от нея. И не само тази страница трябва да бъде закрита, а и другите страници свързани с тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото. А страниците създадени от нея са доста. Поразровете се в интернет пространството и ще откриете смущаващи факти за нея. Призовавам моите съселяни пострадали или засегнати по някакъв начин от действията и постъпките на Н.В. да се свързват с мен чрез М.. Тази „госпожа“ трябва да бъде спряна да 4 прилага психически тормоз над жителите на селото в, което съм отгледана и израснала чрез многобройните страници създадени от нея. И да бъдат спрени заплахите, тормоза и натиска наложен върху *** на селото А. Б., която жителите на селото избраха с мнозинство“, а след него са вписани само ден и месец – 09.01. – буквално „January 9“, но не и годината от която е този коментар. Под графичното изображение на коментара са публикувани следващи публикации /“posts“/, първата от които от дата 11.02.2020 г. / видно от изписана текстова част „Днес 11 февруари 2020 г.“ … /. Никъде в приложената разпечатка от интернет страница „Ц.“ в социалната мрежа “***” не е вписана годината от която да е този коментар от 09 януари, а именно да е 2020 г. На хартиената разпечатка се различава принтерна дата 13.02.2020 г.