Решение № 984 от 17.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20231000500443 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 263421 от 02.12.2022 г., постановено по гр. д. № 13355/2022 г. по описа на СГС, I ГО-21 състав, съдът е осъдил ответницата Ц.

К. Т. ЕГН **********, адрес: гр. *** бул. „***“ № **, да заплати на ищцата С.

Б. А. ЕГН **********, адрес: гр. *** бул. „***“ № **, сумата от 17 000 (седемнадесет хиляди) лева, част от обезщетение в размер на 20 182,68 лева за лишаване от ползване за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г. на собствената на С. Б. А. ¼ идеална част от съсобствена сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение съдът е осъдил В. К. Т. ЕГН **********, адрес: гр.

*** бул. „***“ № ** да заплати на С. Б. А. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева част от обезщетение в размер на 20 182,68 лева за лишаване от ползване за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г. на собствената на С. Б. А. ¼ идеална част от съсобствена сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане.

1

С решението съдът е осъдил ответниците Ц. К. Т. и В. К. Т. да заплатят н а С. Б. А. и сумите от по 560,63 лева (петстотин шестдесет лева и шестдесет и три стотинки) всяка от тях месечно, считано от 01.09.2020 г., обезщетение за лишаване от ползването на собствената на С. Б. А. ¼ идеална част от съсобствена сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане, като исковете над тези суми до предявените размери от по 750 лева срещу всеки ответник са отхвълени.

Недоволни от така постановеното решение в ЧАСТТА, в която първоинстанционният съд е уважил предявените претенции са останали ответниците Ц. К. Т. и В. К. Т., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и предявените претенции – отхвърлени изцяло, като неоснователни.

Във въззивната жалба на Ц. Т., представлявана в производството от адв.

Б., се поддържа, че неправилно съдът е уважил исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС без да съобрази, че върху процесните имоти дядото на ищцата, който не е страна в процеса, има учредено право на ползване, поради което ищцата, като гол собственик, не може да претендира никакво обезщетение за лишаване от ползване, на каквото право тя няма. От друга страна счита, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. На последно място са развити съображения за необоснованост в следствие необсъждане на събраните по делото релевантни към спора доказателства, от които се установява, че ищцата е напуснала имота доброволно и никога не е лишавана от ползване на съсобствеността.

Въззивницата В. К. Т. от своя страна излага доводи в жалбата си, че никога не е препятствала достъпа на ищцата до имотите, нито преди, нито след поканата от 10.09.2020 г., а и самата ищца винаги разполагала с ключ за тях, но не е искала да се ползва от своята част в съсобствеността. От друга страна, жалбоподателката ползвала една много малка част от имотите, а до останалата самата тя нямала достъп.

Въззиваемата страна С. Б. А. оспорва въззивните жалби по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен 2 отговор. Моли решението като правилно да бъде потвърдено.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните правомощия Апелативен съд-София приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са претенциите, уточнени пред въззивната инстанция поради отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба, предявени като частични от С. Б. А., с правна квалификация чл.31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на Ц. К. Т. и В. К. Т. да й заплатят суми от по 17 000 лв., 17 000 лева като част от претенция за 27 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ 2205 кв.м. и построена в него сграда с идентификатор *** и

***, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, приети със Заповед № РД 18-50 от 02.11.2011 г., за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г., обективно съединени с искове за заплащане от всяка една от ответниците на сума в размер на по 750 лв. (или общо двете по 1500 лв.) месечно, считано от 01.09.2020 г., представляваща дължим наем за ползваните от всяка от тях на притежаваните от ищцата идеални части от земя и сграда, съответно по 160 лв. месечно за земята, по 195 лв. месечно за сграда с идентификатор *** и сума от по 395 лв. за имот с идентификатор ***.

От фактическа страна при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото се установява, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти, включващи земя и застроените в нея сгради. С нотариален акт № 82 том I, рег. № 1524, дело № 70/2001 г. от 29.10.2001 г., К.

П. Т. и Н. П. Т. са продали на ищцата С. Б. А., представлявана от своята майка (ответницата В. Т.) 1/3 идеална част от празно неурегулирано дворно място в гр. София, кв. „Красна поляна“, с площ 6757 кв. м, съставляващо поземлен имот с пл. № 1069 от кадастрален лист 377 по кадастралния план на гр. София, местност „Барите – Красна поляна – II част“, заедно с ¼ идеална част от правото на строеж на двуетажна сграда с подпокривно пространство 3 и сутерен, със застроена площ от 120 кв.м., като продавачите са запазили за себе си правото на ползване върху продаваемия имот безвъзмездно докато са живи. Впоследствие, след урегулирането на имота с изменение на плана за регулация и на план за застрояване през 2005 г., за имот пл. № 1069 били отредени три самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ IV-1069, УПИ V-1069 и УПИ VI-1069.

С Нотариален акт № 158 от 18.08.2006 г. том I рег. № 2843 дело № 139/2006 г., е извършена замяна на идеални части от поземлените имоти, като ищцата С. Б. А. е прехвърлила на К. П. Т. и Н. П. Т. 1/3 ид.част от УПИ VI1069, а в замяна К. П. Т. и Н. П. Т. са прехвърлили на нея 536/2230 ид. части от УПИ IV-1069, на който според действащия план съответства УПИ IV-1469, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, видно и от приложената пред настоящата инстанция скица към молбатауточнение на исковата молба. Съгласно пункт 2 от нотариалния акт прехвърлителите К. и Н. Т. запазват правото на безвъзмездно ползване върху недвижимия имот, учредено им с описания по-горе нотариален акт № 82/2001 г.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в имот с идентификатор *** е построена сграда с ниска част със застроена площ 78 кв. м и висока част със застроена площ 127 кв. м, за които са дадени два отделни идентификатора по кадастралната карта: на ниската част идентификатор ***, а високата част идентификатор ***. Според заключението на съдебнотехническата експертиза, на таванския етаж на високата част на сградата са изградени два жилищни обекта, а в останалите части на сградата (висока и ниска част) има нежилищни обекти с различно предназначение.

Удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация е от 27.09.2010 г.

С нотариална покана, връчена на ответницата Ц. Т. на 10.09.2020 г., а на ответницата В. Т. – на 02.09.2020 г., ищцата С. А. е поканила съсобствениците си да закупят собствените идеални части от имотите, като в случай, че не отговорят на поканата в седмодневен срок, ги е поканила считано от 01.09.2020 г. да заплащат по 1 500 лв. месечно за притежаваните от нея и ползвани от тях идеални части от процесните недвижими имоти.

От показанията на свидетеля К. Т., дядо на ищцата, се установява, че 4 ищцата не е гонена от имота, в който е живяла известно време, а до 2020 г.идвала „да прави бели“ основно. Свидетелят Х. в показанията си сочи, че през м. февруари или м. март на 2011 г. помогнал на ищцата още преди да е завършила гимназия да се пренесе в кв. „Борово“ при приятел, тъй като имала конфликт в семейството с майка си или дядо си. Искала да живее самостоятелно. Споделила му, че е принудена да напусне, тъй като отношенията с другите обитатели били недопустими. Свидетелят А., баща на ищцата, също свидетелства за конфликт между поколенията. Потвърждава, че на 17 години ищцата е напуснала процесният имот и отишла да живее при „някакво гадже“, но той я посъветвал да вземе от тях онова, което си е „нейно“. Категорично през последните 4-5 години не е живяла в имота.

Според свидетеля С. ищцата напуснала имота сама по лични причини, после се върнала с някакво момче, но после пак напуснала и отишла да живее при баба си К., а от там – в имот на другата баба Н.. Не му е известно някой да я е карал да напуска имота по принуда.

По делото са приети основно и допълнително заключения на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, за определяне на месечното наемоподобно обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на идеалните части от имотите за посочените в исковата молба периоди.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна предявените искове за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение за ползите, от които ги е лишил, след поканата за това. Размерът на обезщетението за недвижим имот поначало се определя в съответствие със средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата се част от която би имал право, ако имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и дела на неползващия съсобственик (така и 5

Тълкувателно Решение № 129/1986 г. на ВС, ОСГК ). С оглед на това, за да възникне правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да бъде осъществен следния фактически състав: да е налице съсобственост по отношение на конкретен обект/и на правото на собственост или друго ограничено вещно право, ползването на вещта според предназначението и да се осъществява само от единия съсобственик по начин и обем превишаващ обема на дела му от съсобствеността, този начин на ползване да препятства другия, респ. останалите съсобственици да ползват процесната вещ, както и отправено до и надлежно получено от ползващия имота писмено поискване за заплащане на обезщетение (така решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992 г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г. и др., както и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с Решение № 95 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 1913/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.) . В тази връзка с Тълкувателно Решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че "лично ползване" по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съразмерно с правата си.