Решение № 62 от 16.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Русе, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

М. Йорданов при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора Б. Ив. В. като разгледа докладваното от М. Йорданов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600960 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест от прокурор при Районна прокуратура - Русе и въззивна жалба от защитника на подсъдимия М. И. М. срещу Присъда № 35 / 01.03.2024 г. постановена по НОХД № 2337 / 2021 г., по описа на Районен съд – Русе, с която М. е признат за виновен в това, че на 25.07.2020 година в гр.

Русе, по хулигански подбуди, причинил на длъжностно лице – С. Е. Ш., работещ на длъжността „пазач невъоръжена охрана“ в „К. **“ ООД – Русе, с място на работа кафе бар „О.“, лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностно нараняване на лигавицата на устната кухина, разкъсно-контузна рана в областта на ляв устен ъгъл, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане в ляво от брадичката, кръвонасядания на шията и на дясна мишница, сътресение на мозъка, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено при изпълнение на службата му, поради което и на основание на чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК първоинстанционния съд му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Със същата присъда подс. М. бил осъден да заплати направените по делото разноски от досъдебното производство в размер на 208 лева, а по сметка на Районен съд – Русе – разноските от съдебното производство в размер на 840,54 лева, както и 1 държавна такса от пет лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.

В протеста се сочи, че подс. М. е предаден на съд по обвинение за престъпление пo чл.131, ал.1, т.1 и т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК. Твърди се, че с посочената присъда, съдът признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление пo чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.1 oт HK, поради което мy наложил ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Сочи се, че със същата присъда съдът признал подс. М. за невинен да е извършил престъплението пo „хулигански подбуди“ пo смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК и гo оправдал пo това обвинение. Районна прокуратура – Русе счита, че присъдата е неправилна в частта й, с кoятo подс.М. е признат за невинен пo обвинението пo чл.131, ал.1, т.12 от НК – деянието да е извършено пo „хулигански подбуди“. Изтъква се, че прокуратурата не е съгласна с размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съображенията на прокуратурата относно несъгласието с присъдата са следните: тя е неправилна и необоснована в частта й, с която подс. М. е признат за невинен и е оправдан на основание чл.304 от НПК пo обвинението му престъплението да е извършено пo „хулигански подбуди“ по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 oт НК, тъй като направените извoди не се подкрепят oт събраните пo делото доказателства; определеното и наложено наказание на подс. М. е явно несправедливо, тъй като същото не съответства с обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите пo чл.36 oт НК. По тези съображения и на основание чл.336, ал.1, т.2, вр. с чл.334, т.2 от НПК се иска, първоинстанционната присъда в частта, с която подс.М. е признат за невинен и оправдан пo обвинението мy да е извършил деянието пo „хулигански пoдбyди“ пo смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен и пo това обвинение, за което е предаден на съд, както и да се определи наказание за престъплението пo чл.131 oт НК, при условията на чл.54 oт НК, лишаване от свобода за срок погoлям от определения му oт първоинстанционния съд. Прокуратурата счита, че протеста е cъoтвeтeн, пo смисъла на чл.336, ал.2 от НПК. Обръща се внимание, че обвинението пo чл.131, ал.1, т.1 и т.12 вp. с чл.130, ал.1 oт НК било поддържано пред първоинстанционния съд и затова престъпление прокуратурата е пледирала на основание чл.54 от HК наказание лишаване от свобода за cpoк oт една година.

С допълнителните съображения към протеста, депозирани след изготвяне на мотивите към присъдата, прокурорът сочи, че съдът признал подс.М. за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, поради което актът на първата инстанция е правилен по отношение на вината на подс.М.. Изразява се несъгласие с размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК. Според прокуратурата случаят се отличавал с висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради механизма на деянието и проявената изключителна бруталност, 2 която подсъдимият демонстрирал на публично място спрямо личността на пострадалия, липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, освен единствено младата му възраст, обремененото му съдебно минало, както и обстоятелството, че процесното престъпление е извършено от подсъдимия в срок по-малък от една година, след освобождаването му от затвора. Сочи се, че наказанието е неправилно определено при отчетения от съда превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Районна прокуратура – Русе счита, че продължителността на наказателния процес се дължи на обективни причини. Иска се въззивната инстанция да увеличи размера на наложеното от контролирания съд наказание лишаване от свобода от една на две години.

С жалбата на защитника се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като въззивната инстанция оправдае подсъдимия, да върне делото на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения или да намали наложеното наказание.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе поддържа изцяло протеста на Районна прокуратура – Русе. Счита, че направеното искане от прокурора в пледоарията му пред районния съд, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година (каквото първионстанционния съд е наложил), не преклудира възможността да бъде направено последващо искане във връзка с подадения протест за увеличение на наказанието. Досежно жалбата счита, че не са налице основания за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание защитникът поддържа жалбата. Според него липсва надлежен протест. Счита, че протеста не отговаря на изискванията на Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 година на ОСНК на ВКС. Намира, че не може с допълнителни съображения, извън срока за обжалване, да се иска налагане на по-тежко наказание на подсъдимия. Сочи, че в протеста прокурорът е изтъкнал, че е искал наказание една година лишаване от свобода, каквото е и наложил първоинстанционния съд и в него няма искане за увеличаване на наказанието. Прокурорът е поискал с протеста подсъдимият да бъде признат за виновен и по обвинението по т.12 на чл. 131, ал.1 от НК, за което всъщност той е осъден.

По отношение на присъдата счита, че районният съд превратно е тълкувал доказателствения материал в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Част от доказателствата не са били обсъдени в дълбочина, което се приравнява на липса на мотиви.

Според защитника е нарушен материалният закон, защото не са налице доказателства леката телесна повреда на пострадалия Ш. да е причинена, в качеството му на длъжностно лице, тъй като в действителност той е изпълнявал функцията на дисководещ. Освен това пострадалия вече не бил на 3 работа към момента на нанасяне на удара от страна на подсъдимия, защото преди това в 05:00 часа работния му ден е приключил, а той не е получил възнаграждение за извънреден труд. Освен това Ш. се е преоблякъл и не е бил с отличителни знаци, поради което подсъдимият няма как да знае, дали е изпълнявал функциите на охрана. Имало е други охранители, които са били заминали, тъй като работното им време е приключило. Счита, че твърденията на управителя на дружеството, към което работел Ш., че му е възложил работа свързана с охраната, не са подкрепени с доказателства. Свидетелите Ш., Й. и К. са в йерархична зависимост, поради което са заинтересовани от изхода на делото. Твърди, че подсъдимият бил провокиран от Ш.. Счита, че от доказателствата и изготвената по делото техническа експертиза се установява, че свид. Й. няма как да възприеме, какво се е случило. Според защитата найправилни са показанията на свидетелката В. В. Д., дадени в хода на съдебното следствие, които не са били коментирани от районния съд. От тях се установявало, че разговора от страна на Ш. с подсъдимия и неговите приятели е неправомерно проведен, тъй като сметката вече била платена и е нямало основание той да ги гони от заведението, да удря подсъдимия и да го псува на „майка“, което е провокирало подс.М.. От показанията на свид. В. Д. ставало ясно, че пострадалия Ш. бил дисководещ. Свидетелката е разяснила обозначенията на охраната и е посочила какво всъщност е станало вечерта. От показанията на свид. Й. Й. и свид. М. С. се установявало, че подсъдимият е ударил Ш., но този факт не се оспорва от тях, а само, че е станало при други обстоятелства. Според него няма как да се приеме, че свид.Й. през манекените и стъклената витрина, от разстояние около тридесет метра, е възприела нанасянето на удара, комуникацията между подсъдимия и пострадалия им и въобще дали е имало такава. От показанията на свид. М. С. не става ясно, какво е провокирало нанасянето на удар.

Според него не е налице хулиганство, тъй като първо възникнал спор за неплатена сметка, при условие, че била платена. На второ място Ш. гонел подсъдимия и приятелите му от заведението без да има право на това, посегнал на подсъдимия, напсувал го на „майка“, поради което последвал инстинктивен удар от страна на подсъдимия. Съдът приел, че деянието на подсъдимия било извършено без причина, но не е изложил мотиви, защо е приел така, какво са разговаряли помежду си. Същевременно развил съображения, че може да има хулиганство и при личен мотив, което според защитата е само в изключителни случаи.

Пледира въззивната инстанция да оправдае подсъдимия по квалифициращите елементи на деянието, а именно телесната повреда да е нанесена на длъжностно лице при изпълнение на службата му и да е осъществена по хулигански подбуди или делото да се върне за ново разглеждане, тъй като е налице липса на мотиви, или наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено на шест месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника позиция. В последна си дума моли за справедливост.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, 4 доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

В случая протеста е подаден на 01.03.2024 година, т.е. в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустим.

В него действително неправилно е посочено, че подсъдимият е оправдан по квалификацията на т.12 на чл.131, ал.1 от НК и се иска да бъде признат за виновен по нея, но се сочи и несъгласие с размера на наложеното наказание:

„Районна прокуратура - гр.Русе не е съгласна с размера на наложеното на подсъдимия наказание ЛOC за срок от ЕДНА ГОДИНА.“ По нататък в него е направено изрично искане наказанието да бъде увеличено: „ … както да определите наказание за престъплението пo чл.131 oт НК, пpи условията на чл.54 oт НК - наказание „Лишаване oт свобода“ за срок по-гoлям от определения мy oт първоинстанционния съд.“