Решение № 118 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. С.З., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Ваня Ст. Пеева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000061 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 518/04.10.2024 г. постановено по гр.д. № 1073/2024 г. по описа на Районен съд - К., с което е отхвърлен предявеният иск от „Т.” ЕАД против В. М. П. за сумата от 809, 06 лв., като погасен поради плащане в хода на съдебното производство и В. М. П. е осъдена да заплати на „Т.” ЕАД направените по делото разноски в размер на 650,83 лв.

Въззивникът „Т.” ЕАД обжалва решението изцяло, като излага съображения за неправилност и незаконосъобразност. Моли да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителната му част. Претендира за разноските в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност в случай на претендиране от процесуалния представител на ответника на адвокатско възнаграждение по делото.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия В. М. П..

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

1

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 415, ал.1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Т.” ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. М. П., в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7053189001/04.8.2021 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.” ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 909,60 лв., от които: 671, 99 лв. главница;

46,49 лв. договорна лихва за периода от 05.07.2023 до 05.09.2023 (крайният срок на договора); 90, 58 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.07.2023 до 07.12.2023 г. (датата на извлечението от счетоводни книги); ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.12.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3027/2023 г., съобразно изхода от спора и в настоящото производство.

За пълнота и яснота следва да се посочи, че в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка в изчислението, тъй като сборът на сумите по трите иска 671.99 + 46.49 + 90.58 е равен на 809.06 лв., а не както е посочено 909.60 лв.

Ищецът уточнява, че на 20.12.2023 г., в деня преди входирането на заявлението по чл. 417 ГПК - 21.12.2023 г., ответницата извършила доброволно плащане на сумата от 100 лв., с които е намалено обезщетението за забава (в първоначален размер по извлечение 190.58 лв.) и е останал неплатен остатък от обезщетението за забава в размер на 90,58 лв.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

По делото не е спорно, че с Договор за потребителски кредит № 7053189001/04.08.2021 г., сключен между „Т.“ ЕАД и В. М. П., последната е получила заем в размер на 3 300 лв., със срок за погасяване 24 месеца – до 05.08.2023 г. Изготвен е погасителен план, инкорпориран в договора.

Сключена е и Застраховка. Общият размер на кредита с включената застрахователна премия е в размер на 3 878, 15 лв.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3027/2023 г. по описа на Районен съд – К. е издадена, на основание чл. 417 ГПК, Заповед № 1799/22.12.2023 г. в полза на „Т.“ ЕАД против ответника В. М. П. за сумите: 671, 99 лв. главница, 46, 49 2 лв. договорна/възнаградителна лихва от 05.07.2023 г. до 05.09.2023 г., 190, 58 лв. лихва за забава от 05.07.2023 г. до 07.12.2023 г., по Договор за потребителски кредит № 7053189001/04.08.2021 г. и законната лихва върху главницата от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 75 лв. разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът „Т.” ЕАД е предявил настоящите искове.

По делото са представени съобщение по изп.д. № 20247650400793 на ЧСИ Г.И., рег. № 765 с район на действие Окръжен съд - С.З. от дата 12.06.2024 г. изпратено до В. М. П., с което я уведомява, че на основание издължаване с разпореждане приключва изпълнителното дело.

Представени са Удостоверение изх. № 2971/10.07.2024 г. от „Б.Б.“ ЕООД за изплатени суми по изп.д., като от същото е видно, че на лицето В. М. П., служител, са удържани суми по запор, както следва: 466, 28 лв. – м. 5/2024г.;

424, 64 лв. – м. 4/2024г. и 428, 78 лв. – м.3/2024 г.; отчет по сметка от „П.“ АД за извършени удръжки от ответницата по изп. дело.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна експертиза и допълнителна, от чието заключение се установява следното:

По Договор за потребителски кредит №7053189001/04.08.2021 г. са погасени следните суми: погасена главница – 3 206, 16 лв.; платена договорна лихва – 1 823, 34 лв.; погасена неустойка - 810, 36 лв.

Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (21.12.2023г.) по компоненти:

Главница - 671, 99 лв.; Договорна лихва - 46, 49 лв. за периода 05.07.2023 г. до 05.09.2023 г. / крайният срок на договора/; Обезщетение за забава - 190, 57 лв. за периода 05.07.2023г. до 50.09.2023г./ крайният срок на договор/.

На дата 05.10.2021 г. е нареден превод в размер на 239 689,56 лв. на получател „К.”. По предоставена Извадка от списъчни плащания застраховки 7053189001, е видно, че е заплатена застраховка в размер на 578, 15 лв.

3

От допълнителното заключение се установява, че ЧСИ Г.И. е превела към „Т." ЕАД следните суми:

1.Преводно нареждане реф.№20240401029981322728, дата: 01.04.2024г., сметка на наредител ***, сметка на получател **-Т., сума на превода - 43,16 лв.

2.Преводно нареждане реф.№20240402029981311878, дата: 02.04.2024г., сметка на наредител ***, сметка на получател **-Т., сума на превода - 298,06 лв.

3.Преводно нареждане реф.№20240507029981334669, дата: 07.05.2024г., сметка на наредител ***, сметка на получател **-Т., сума на превода - 365, 86 лв.

4.Преводно нареждане реф.№2024060329981326965, дата: 03.06.2024г., сметка на наредител ***, сметка на получател **-Т., сума на превода – 417 лв.

5.Преводно нареждане реф.№2024061102998132, дата: 11.06.2024 г., сметка на наредител ***, сметка на получател **-Т., сума на превода - 22 лв.

Обща сума на извършените плащания от ЧСИ Г.И. към „Т.” ЕАД е в размер на 1 146, 08 лв. Със съобщение по ИД № 20247650400793 от 12.06.2024 г. е издължено и приключено изпълнително дело № 20247650400793.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

По делото не е спорно, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява потребителски кредит по смисъла на ЗПК.

Безспорно е установено, че по Договор за потребителски кредит № 7053189001/04.08.2021 г., В. М. П. е получила заем от „Т.” ЕАД в размер на 3 300 лв., със срок за погасяване 24 месеца – до 05.08.2023 г. След изтичане на крайния срок, ответницата не е представила доказателства за доброволно изпълнение на остатъка от задължението по горепосочения договор.

Не е спорно, че ищецът „Т.” ЕАД е провел принудително изпълнение за събиране на сумите, предмет на Заповед № 1799/22.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. От представените по делото доказателства е видно, че претендираните от ищеца 4 суми в настоящото производство са събрани по принудителен ред по изп.д. № 20247650400793 на ЧСИ Г.И., рег. № 765 с район на действие Окръжен съд С.З.. Това изпълнение е правно ирелевантно с оглед разясненията по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС, където е посочено, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В настоящия случай е налице именно последната хипотеза, поради което фактът на плащането в изпълнителното производство не следва за бъде вземан предвид при постановяване на настоящото решение.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на В. М. П. съществуване вземането на „Т.” ЕАД за главница в размер на 671, 99 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 46,49 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 05.09.2023 г. (крайният срок на договора) и обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на 90, 58 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 07.12.2023 г. (датата на извлечението от счетоводни книги) по Договор за потребителски кредит № 7053189001/04.08.2021 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 1799/22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 3027/2023 г. по описа на Районен съд – К..

По отговорността за разноски:

В настоящия случай по ч. гр. д. № 3027/2023 г. по описа на Районен съд – К., „Т.” ЕАД е заплатил следните разноски: държавна такса в размер на 25 лв., като съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. или в общ размер на 75 лв.

С оглед изхода на делото В. М. П. следва да заплати на „Т.” ЕАД 5 направените по ч. гр. д. № 3027/2023 г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 75 лв.

По разноските в първоинстанционното производство.

Ищецът „Т.” ЕАД е направил следните разноски: държавна такса в размер на 25 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза в размер на 475, 83 лв. Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за предоставянето на правната помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или общия размер на разноскише е 600, 83 лв.

С оглед изхода на делото В. М. П. следва да заплати на „Т.” ЕАД направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 600, 83 лв.

По разноските във въззивното производство.

Въззивникът „Т.” ЕАД е направил следните разноски: държавна такса в размер на 25 лв. Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за предоставянето на правната помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или общия размер на разноски е 125 лв.

С оглед изхода на делото В. М. П. следва да заплати на „Т.” ЕАД направените разноски във въззивното производство в размер на 125 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я решение № 518/04.10.2024 г. постановено по гр.д. № 1073/2024 г. по описа на Районен съд – К., включително и в частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. П. ЕГН

********** с адрес: гр. К., ** съществуване вземането на „Т.” ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** за главница в размер на 671, 99 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 46,49 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 05.09.2023 г. (крайният срок на договора) и обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на 90, 58 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 07.12.2023 г. (датата на извлечението от счетоводни книги) по Договор за потребителски кредит № 7053189001/04.08.2021 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 1799/22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 3027/2023 г. по описа на Районен съд – К..