Решение № 208 от 22.08.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Девня, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200174 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „МИКС – 2005“ЕООД, ЕИК: 127593177, със седалище и адрес на управление: с. М**********, представлявано от управителя Минко Димитров Минков, чрез проц. представител по пълномощие – адв. Сн. Т. от ШАК против Наказателно постановление № 23-0003531/09.01.2025 г., издадено от Началника на ОО“АА“ гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /АвтП/, на основание чл. 96 ал. 1 т. 1 пр. 2 от същия закон е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Въззивникът счита, че издаденото срещу него НП е незаконосъобразно и иска неговата цялостна отмяна. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, доколкото, макар и собственик на ППС, с което е осъществен превоза, не е бил „превозвач“ по смисъла на чл. 6 ал. 1 от ЗАвтП.

Твърди, че превозът е осъществен от друг превозвач – „РАЙФЕН“ООД, на когото процесното ППС е било предоставено за ползване и е било вписано в неговия лиценз. Твърди, че е представил на контролните органи доказателства за това, но те не са ги взели предвид. Счита също така, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, като обстоятелствата по неговото извършване са изложени бланкеткно и не са посочени конкретните законови и подзаконови разпоредби, които му вменяват задължение да осъществява обществен превоз на товари с лиценз за извършване на превоз на товари на територията на РБ или лиценз за 1 извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността. Това водело до накърняване на правото му на защита. Отделно от това сочи, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 96 ал. 1 т. 1. пр. 2 от ЗАвтП. На последно място излага, че АНО не е изложил мотиви защо приема, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, което според ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС било самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. На тези основания претендира неговата отмяна и разноските по делото.

В с.з. въззивникът участва чрез своя проц. представител, който поддържа жалбата и исканията в нея.

Административно – наказващия орган, редовно призован , не изпраща представител за участие в делото. Представя писмено становище, в ко е т о чрез надлежно упълномощен процесуален представител изразява становище з анеоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на наказателно постановление като правилно и законосъобразно РП – Варна, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.09.2024 г. на РП I-2 /Русе – Варна/, около 300 м. преди разклона за гр. Суворово, обл. Варна, в посока гр. Варна свидетелите З. Д. Ю. и К. Н. К. – инспектори в ОО“АА“ – Варна спрели за проверка товарен автомобил кат. №3, марка „В.“ с рег. № Н ****** ВВ, с прикачено полуремарке с рег. № Н ********** ЕЕ, собственост на „МИКС-2005“ЕООД, управлявано от М. Д. М. – управител на въззивното дружество.

При извършената проверка на превозните документи - пътен лист №6396094/26.08.2024 г., товарителница № 346537/09.09.2024 г. и разпечатка от карта на водача от дата 09.09.2024 г. служителите на ОО“АА“ – Варна установили, че с ППС се осъществява обществен превоз на товари /същото било празно към момента на проверката/, с превозвач „МИКС – 2005“ЕООД, без дружеството да притежава лиценз за извършване на превоз на товари на територията на РБългария или лиценз за извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността. След проведен разговор с водача той потвърдил, че превозвач е въззивното дружество, на което той е управител.

След извършени справки в системата на ИИ„АА“ било установено обстоятелството, че „МИКС – 2005“ЕООД не притежава лиценз за извършване на превоз на товари на територията на РБългария или лиценз за извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността, а ППС, с което се осъществявал обществения превоз на товари било вписано в лиценза на „РАЙФЕН“ООД. Водачът М. представил на контролните органи заверено копие №134610013 за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на „РАЙФЕН“ООД и договор за наем от дата 01.07.2022 г., по силата на който собственикът „МИКС – 2005“ООД 2 отдава под наем на „РАЙФЕН“ООД процесното ППС марка „Волво“ с рег. № Н ****** ВВ и два бр. ремаркета, едното от които с рег. № Н********* ЕЕ.

Тъй като в пътния лист и товарителницата като превозвач било вписано „МИКС – 2005“ООД контролните органи приели, че дружеството е извършило нарушение на чл. 6 ал. 1 от ЗАвтП, тъй като не притежавало лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността.

Поради това на место свид. Ю. съставил АУАН срещу въззивното дружество за допуснатото нарушение в присъствието на неговия управител – водача Минко Димитров Минков. Акта бил връчен на управителя и подписан от него с възражението, че „камиона е бил празен не е извършвал транспорт“.

В законоустановения 7 дневен срок писмени възражения срещу АУАН не постъпили. Такива били депозирани на 18.09.2024 г. пред АНО, който въпреки, че същите били извън срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН ги обсъдил подробно и ги приел за неоснователни, излагайки мотиви за това в НП.

Издавайки НП срещу въззивника АНО приел фактимеските обстоятелства, описани в АУАН за безспорно доказани въз основа на приложените към преписката доказателства, сред които пътен лист и товарителница, представени при проверката от управителя на дружеството – нарушител.

Приел също така, че не са налице предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН и наложил предвиденат в разпоредбата на чл. 96 ал. 1 т. 1 от ЗАвтП имуществена санкция за всеки, който допусне или разпореди извършването на превоз с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях и кореспондират напълно с представените от водача при проверката писмени документи, в които като превозвач е посочено именно въззивното дружество. Съдът не кредитира представената с възражението товарителница със същия номер и дата на тази, приложена към АНП, в която като превозвач е посочено друго дружество, а именно „РАЙФЕН“ООД, предвид транспортната документация, представена по време на проверката от водача в оригинал, от която е видно, че процесното МПС е било с "превозвач" - дружеството "МИКС – 2005“ЕООД. Не се кредитира то съда и и представената в с.з. фактура № 6000000/09.09.2024 г. за транспортна услуга с доставчик „РАЙФЕН“ООД и получател „Пестицид“ЕООД гр. Костинборд, най – малкото защото същата е представена допълнително и би могла да е съставена „за 3 нуждите на делото“, а и не удостоверява категорично, че касае процесния превоз. Представените договор за наем и Лиценз на „РАЙФЕН“ООД също не опровергават по никакъв начин отразеното в транспортните документи, представени „на пътя“, които правилно са били отчетени от АНО като релевантни към осъществения обществен превоз.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – упълномощен с това правомощие със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на Транспорта и съобщенията /т. 6 от заповедта/.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била посочена нарушената норма. Действително словесното описание на нарушението в НП не кореспондира в пълна степен с посочената административно - наказателна разпоредба, на основание на която е наложено наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП обаче става достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената санкция. От съдържанието на посочените актове е ясно, че дружеството е санкционирано заради това, че като превозвач е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари със собствено МПС, без да притежава тъй като не притежавало лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността. Всичко това е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може 4 адекватно да организира защитата си по него, което е и сторил още с подаденото възражение срещу АУАН.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Събраните писмени и гласни доказателства в своята съвкупност доказват вмененото на дружеството нарушение по чл. 6 ал. 1 от ЗАвП.

Задължение на превозвача е да се снабди с лиценз за извършване на обществен превоз на товари, да бъде включено конкретното моторно превозно средство, с което се извършва превозът в обхвата на лиценза и да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари, както и да снабди водачите с необходимите документи. Нито едно то тези задължения въззивното дружество не е изпълнило при осъществения от него превоз на 09.09.2024 г., което е дало основание за санкционирането му по чл. 96 ал. 1 т.1 от същия закон.

Съдът приема, че извършеното от въззивникът административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Затова санкционираното юридическо лице не следва да бъде освободено от административно-наказателна отговорност. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение. Затова и правилно АНО е приел, че не са налице предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме претенциите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление за неоснователни и необосновани. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на нарушенията, неговия автор и неговата вина са безспорно установени, а наложените санкции са правилно определени. Като такова същото следва да бъде потвърдено от съда.