Решение № 151 от 26.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Б., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20251810102052 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *, гр. С., ул.

„Я.“ № *, срещу М. А. А., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „П. Е.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на „Т. С.“ ЕАД се твърди, че М. А. А. дължи на дружеството следните суми: 1 663.27 лв. за главница за неплатена стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., 205.85 лв. за мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., както и сумата от 27.20 лв. за дялово разпределение за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., както и мораторна лихва върху последната сума от 6.35 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г.; и се моли Б.ския районен съд (БРС) да осъди ответницата да й плати претендираните суми, ведно със съдебно-деловодни разноски. В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът М. А. А. се признава иска по фактите и по правото, като се прилага извънсъдебно споразумение, с което въпросните суми са й били разсрочени.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото се установява като безспорно, а и доказано от преценката на целия доказателствен материал, че „Т. С.“ ЕАД е доставила ТЕ на М. А. А. за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. до обект в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за което А. не е плащала никакви суми на ЕАД. На 25.03.2026 г. страните са постигнали съгласие, че всички суми, предмет на настоящето дело, в т. ч. и разноските в заповедното и исковото производство, като се уговорили, че те вкупом се дължат с нов срок – от 25.03.2026 г., на ново основание – спогодба, и то разсрочено – на 18 вноски.

1

По правото:

БРС намира, че е сезиран осъдителен иск (ОИ) с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Т. С.“ ЕАД срещу М. А. А., с който „Т. С.“ ЕАД иска М. А. А. да бъде осъдена да й плати сумите (1) 1 663.27 лв. (850.42 евро) за главница за неплатена стойност на незаплатена ТЕ за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., (2) 205.85 лв. (105.25 евро) за мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., както и сумата от (3) 27.20 лв. (13.91 евро) за дялово разпределение за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., както и мораторна лихва върху последната сума от (4) 6.35 лв. (3.25 евро) за периода от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г., на основание доставена, но незаплатена ТЕ до обект в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Ответницата признава иска по фактите и по правото и представя извънсъдебно споразумение между нея и ищеца, с което задълженията са признати и разсрочени.

В извънсъдебната спогодба от 25.03.2026 г. страните са се уговорили, че „Т. С.“ ЕАД има следните вземания срещу М. А. А.: (а) 1 152.43 евро за главница за доставена, но неплатена, ТЕ до обект в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.; (б) 144.66 евро за лихва за забава върху главницата от 15.07.2021 г. до 04.06.2024 г.; (в) 277.68 евро за лихва за забава върху главницата от подаване на ИМ в съда до датата на подписване на спогодбата; (г) 85.61 евро за съдебни разноски по гр. д. № 2052/2025 г. на БРС; (д) 25.56 евро за разноски по „заповедното дело“. Цялата сума от 1 685.94 евро е била разсрочена на 36 равни вноски от по 46.83 евро, дължими на 25. число на съотв. месец за периода от м. март 2026 г. до м. февруари 2029 г. Към датата на приключване на съдебното дирене – 26.05.2026 г., изискуеми са само първата (25.03.2026 г.), втората (25.04.2026 г.) и третата (25.05.2026 г.) вноски. Длъжникът е представил доказателства, че е платил първата вноска на 26.03.2026 г.

Съдът намира, че така предявеният иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Съображенията му за това са, че с постигнатото споразумение има характер на обективна новация, която е погасила стария дълг, предмет на делото, и на негово място вече е породен нов дълг (чл. 107, изр. 1 ЗЗД). Вярно е, че практиката на ВКС счита, че уговарянето на нов срок на дълга не било новация (Р. № 110/17.07.2015 г. по т. д. № 1568 / 2014 г., I т. о.), но това – пак според ВКС – е така, само когато уговарянето е било в рамките на стария дълг (Р. № 175/25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г., II т. о. на ВКС).

Защото, когато главницата, лихвата и разноските нарастват по силата на спогодба, то без съмнение е налице воля за погасяване на старото задължение и пораждане на ново. В противен случай разликата в главницата и лихвата (за същия период) над стария дълг би била без основание. Очевидно, договорът за новация е основанието, което оправдава поголямото вземане на кредитора (чл. 107, изр. 1, във вр. с чл. 365 и сл. ЗЗД). Ето защо БРС намира, че така предявеният ОИ е изцяло неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответницата, но тя не претендира такива._

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *, гр. С., ул. „Я.“ № *, срещу М. А. А., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „П. Е.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за плащане на следните суми: 850 (осемстотин и петдесет) евро и 42 цента за главница за неплатена стойност на незаплатена ТЕ за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.; 105 (сто и пет) евро 25 цента за мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г.; 13 (тринадесет) евро и 91 цента за дялово разпределение за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.; 3 (три) евро и 25 цента за мораторна лихва върху последната сума от за периода от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г., на основание доставена, но незаплатена ТЕ до обект в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

2

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

3