Решение № 341 от 08.10.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Стара Загора, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530202132 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 10-2400050 от 24.06.2024 година на и.д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Кюстендил, с което на „Платеник“ЕООД, град Стара Загора, ЕИК 833096012, представлявано от Т. Д. П., в качеството му работодател, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло. Претендират се направените по делото разноски за ползвана правна помощ.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на 1 жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На „Платеник“ ЕООД, гр. Стара Загора е съставен акт за установяване на административно нарушение №10-2400050 от 22.04.2024 година, за това че при извършена проверка на 09.04.2024 година по работни места и на 18.04.2024 година по документи на „Платеник“ ЕООД, гр. Стара Загора, извършващо строитемно-монтажни работи на обект „*********“, с идентификатор ККР/имот/: ***, УПИ-VI-2496, кв.37, местност „*********“, 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-5а, 5-та, 6-та част, район „******“ в гр. *****, се е констатирало, че „Платеник“ ЕООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, на 09.04.2024 година в 11.20 часа е приел на работа лицето ************, ЕГН **********, от гр. *****, ж.к. „***“, бл.1, вх.Б, ет.6, ап.45 да изпълнява трудовите си задължения като „общ работник“ на строителния обект „*********“, с идентификатор ККР/имот/: ***, УПИ-VI2496, кв.37, местност „*********“, 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-5а, 5-та, 6-та част, район „******“ в гр. *****, изпълняван от дружеството. Лицето пробивало дупки с перфоратор за монтирането на метална обшивка, закрепваща хидроизолационната мембрана на покрива на сградата. На 09.04.2024 година ************ писмено декларирал, че работи за „Платеник“ ЕООД, гр. Стара Загора, на строителния обект в местност „*********“ от 09.04.2024 година, като помага на ********* /работник, строителство в „Платеник‘ ЕООД, гр.

Стара Загора, съгласно сключен трудов договор №341/25.03.2020 година/ да пробива дупки за обшивка с работно време от 08.00 часа до 12.00 часа. При проверката по документи работодателят „Платеник“ ЕООД гр. Стара Загора представил граждански договор №15/05.04.2024 година с лицето ************ за пробиване на 200 броя дупки с перфораторна строителния обект, на който изпълнява СМР дружеството за срок от 30 дни с уговорено възнаграждение в размер на 800 лева и условие работодателят да му предостави необходимите материали. В тази връзка „Платеник“ЕООД, гр.

Стара Загора, в качеството му на работодател не уредил като трудово правоотношение предоставянето на работна сила от страна на работника с определено работно време, работно място и трудово възнаграждение , като не сключил трудов договор с лицето ************ за изпълняваната от него длъжност. Тази фактическа обстановка актосъставителят възприел и 2 квалифицирал като нарушение на чл. 62. , ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

На 30.04.2024 година от дружеството жалбоподател е подадено възражение срещу така съставения АУАН. АНО е намерил същото за неоснователно, предвид което е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От представения по делото граждански договор №15/05.04.2024 година се установява, че между дружеството жалбоподател, в качеството му на възложител и лицето ************, в качеството му на изпълнител е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което възложителят е възложил на изпълнителят да пробие 200 броя дупки с перфоратор, за която работа, в 30 дневен срок от приемането да му заплати 800,00 лева.

Представена е и декларация на основание чл. 402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда от ************ от 09.04.2024 година, в която, в полето „ работя в предприятие/фирма“ е посочил „Помагам – Спас от „Платеник ЕООД“.

От показанията на свидетелите, служители на инспекцията по труда, извършили проверката на място на строителния обект се установи, че лицето ********* действително е извършвал работа – пробиване на дупки с перфоратор. От своя страна свидетелят ********* сочи, че по негово предложение с ********* е бил сключен граждански договор именно за пробиване на дупки, поради умението му за работа с бормашина.

За съда тези данни обуславят несъмнено, наличието на едно гражданско правоотношение между жалбоподателя и наетия от него ************ за кратък период от време с определени функции за изпълнение, отколкото за трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Действително, един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения, но не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношение, по смисъла на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. В случая, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, се установи че възникналото правоотношение между 3 дружеството жалбоподател и лицето ************ не е имало за предмет предоставяне от лицето на работна сила за изпълнение на трудова дейност при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Липсват доказателства за престиране на работна сила от страна на ********* при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, т.е., не е доказано, че лицето е осъществявало дейността си при упражняване на трудови функции. Събраните по делото доказателства сочат, точно обратното – че между дружеството жалбоподател и ******* ********* е бил сключен облигационен договор за изработка, уреден в чл. 258 и следващите от ЗЗД, при който нехарактерната престация представлява постигане на определен фактически /материален/ резултат, като отношенията между страните в този случай са инцидентни и задълженията на изпълнителя към възложителя се считат за изпълнени при приемане на уговорения между страните резултат. Нито в договора, нито в декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда не е посочен срок за извършване на работата, като в последната не е посочен и размер на трудово възнаграждение.

Тези заключения на съда не се разколебават и от вписаното в декларацията работно време /от 08.00 часа до 12.00 часа/, тъй като, както се установи от събраните писмени и гласни доказателства, работата на ********* е била пряко свързана с тази на служител /******/, който действително е имал трудов договор с дружеството жалбоподател, ergo ********* не е можел да изпълни поетото пред дружеството задължение във време различно от работното време на ******.

Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството жалбоподател не е имало задължение да сключи трудов договор по смисъла на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, в която връзка обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл.63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за ползвана правна помощ по делото в размер на 400 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 10-2400050 от 24.06.2024 година на и.д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Кюстендил, с което на „Платеник“ЕООД, град Стара Загора, ЕИК 833096012, представлявано от Т. Д. П., в качеството му работодател, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” град Кюстендил, ДА ЗАПЛАТИ на „„Платеник“ЕООД, град Стара Загора, ЕИК 833096012, представлявано от Т. Д. П., сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за ползвана правна помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5