Решение № 648 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ

Калина Анастасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Въззивно гражданско дело № 20211100514758 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3250/22.10.2021 г. по гр. д. № 26975 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 157-ми състав е признато за установено, че ответникът И. Л. И. дължи на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД на основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 318,12 лева главница, представляваща цена на ТЕ, доставена за периода м.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г.; на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 53,40 лв. – лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2017 г. – 22.07.2020 г. и за сумата от 7,84 лв. – лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до 22.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 34317/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, като И.

Л. И. е осъдена да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата от 470,11 лв. разноски за исковото производство и 79,89 лв. разноски за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 84895/10.11.2021 г. от ответника И. Л. И.. Изложени са твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията не са погасени по давност. Посочено е че в проведеното заповедно производство е призната дължимостта на сумите за главница за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., чийто размер възлизал на сумата от 942,59 лв., в която част се излага и че производството е недопустимо. Сочи се, че с подаденото 1 възражение е оспорена дължимостта на сумите за период преди м.07.2017 г. Претендирал е разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД в законоустановения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е изложено, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Претендирани са разноски.

Трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 3771/17.05.2021 г. на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу И. Л. И., ЕГН 520496812, с която дружеството е поискало от съда да признае за установено съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на суми както следва: 318,12 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. ведно със законната лихва считано от 30.07.2020 г. до изплащане на вземането; 53,40 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г., и сумата от 7,84 лв. лихва за периода от 01.05.2017 г. до 22.07.2020 г., като му се присъдят и разноски.

Ищцовото дружество е навело твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2016 г. – м.04.2019 г. на ответника топлинна енергия, като същият не е заплатил, в 30-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава.

Ответникът в предоставения срок за отговор е оспорил исковете, като е релевирал възражение за изтекла погасителна давност за вземанията в периода м.05.2016 г. – м.06.2017 г. Оспорил е иска за лихва за забава върху вземането за цена на топлинна енергия с възражение, че клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ е нищожна като неравноправна. Оспорил е и иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение с възражение, че не е в забава.

По делото не се спори, а и от приложеното заповедно дело № 34317/2020 г. на СРС, 157-ми състав се установява, че по заявление вх. № 3039722/30.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено И. Л. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1260,71 лева за доставена от дружеството ТЕ през периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 30.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 189,63 лева за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 36,37 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.07.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 7,84 лева за периода 01.05.2017 г. до 22.07.2020 г. и 79,89 лв. разноски по делото.

По заповедното производство е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, в което длъжникът е посочил, че не дължи суми за периода от м.05.2016 г. до м.07.2017 г. включително и е признал дължимостта на суми за главница ТЕ за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., както и на суми за лихви върху главницата за посочения период, сумата за дялово разпределение за целия претендиран период. Изрично е посочил, че не дължи и оспорва сумите за главница ТЕ за периода преди м.07.2017 г. и сумите за лихви за периода 14.09.2014 г. – 02.08.2017 г. Във връзка с това възражение, първоинстанционният съд е дал указания на длъжника да посочи размер на лихвите, които не оспорва и размера на сумите, които оспорва. В изпълнение на така дадените указания, длъжникът с молба от 28.10.2020 г.

2 е посочил, че признава 432,07 лева главница за периода м.08.2017 г. до м.04.2018 г. и лихва върху тази сума в размер на 86,17 лева за периода 05.08.2018 г. до 22.07.2020 г.; 510,52 лв. главница за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г. и лихва върху тази главница в размер на 50,06 лв. за периода 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 36,37 лв. главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. Оспорил е дължимостта на сума от 318,12 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и сума от 53,40 лв. лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 7,84 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 14.09.2014 г. до 02.08.2017 г.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за оспорените суми, а именно: 318,12 лв. главница за ТЕ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; 53,40 лв. лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 7,84 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 14.09.2014 г. до 02.08.2017 г., като такъв е предявен.

В хода на първоинстанционното производство, с доклада по делото между страните е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че между страните е сключен договор за доставка на ТЕ за битови нужди, като същият се установява и от представените писмени доказателства от страна на ищеца.

По делото са представени съобщения към фактури, общи условия на ищцовото дружество, действали за процесния период, Договор за извършване на услуга дялово разпределение, протокол на общо събрание на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, както и договор, сключен между ЕС и фирмата, извършваща услугата дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД.

Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размерът на сумите за ТЕ за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на 912,38 лв., размерът на мораторната лихва върху така посочената главница за ТЕ - 119,79 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г., а размерът на лихвата върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. – 22.07.2020 г. - 8,05 лева.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.

По допустимостта на решението в обжалваната част:

Видно от приложеното заповедно производство, на 12.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1 260,71 лева – цена на доставена ТЕ за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва считано от 30.07.2020 г. до изплащане на вземането; 189,63 лева мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 36,37 лева – цена на услуга дялово разпределение за периода 01.3.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 30.07.2020 г. до изплащане на вземането; 7,84 лева мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. до 22.07.2020 г. и 79,89 лв. разноски по делото.

По заповедното производство е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, в което длъжникът е посочил, че не дължи суми за периода от м.05.2016 г. до м.07.2017 г. включително и е признал дължимостта на суми за главница ТЕ за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., както и на суми за лихви върху главницата за посочения период, сумата за дялово разпределение за целия претендиран период. Изрично е посочил, че не дължи и оспорва сумите за главница ТЕ за периода преди м.07.2017 г. и сумите за лихви за периода 14.09.2014 г. – 02.08.2017 г.

3

Във връзка с това възражение, първоинстанционният съд е дал указания на длъжника да посочи размер на лихвите, които не оспорва и размера на сумите, които оспорва.

В изпълнение на така дадените указания, длъжникът с молба от 28.10.2020 г. е посочил, че признава 432,07 лева главница за периода м.08.2017 г. до м.04.2018 г. и лихва върху тази сума в размер на 86,17 лева за периода 05.08.2018 г. до 22.07.2020 г.; 510,52 лв. главница за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г. и лихва върху тази главница в размер на 50,06 лв. за периода 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 36,37 лв. главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. Оспорил е дължимостта на сума от 318,12 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и сума от 53,40 лв. лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 7,84 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 14.09.2014 г. до 02.08.2017 г.

Видно от изложеното в уточняващата молба към възражението, длъжникът е изложил противоречиви твърдения, доколкото от една страна е признал дължимостта на суми за главница за ТЕ за период от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., от друга страна обаче е оспорил дължимостта на сума от 318,12 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., който период включва и част от признатия такъв. Така посоченото противоречие не е констатирано от заповедния съд, като на заявителя са дадени указания да предяви иск за оспорените суми, а именно: 318,12 лв. главница за ТЕ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; 53,40 лв. лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г.; 7,84 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 14.09.2014 г. до 02.08.2017 г.

В изпълнение на указанията на съда, ищецът в срок е представил доказателства за предявена искова молба за посочените суми. Така поради вероятно допусната грешка от страна на длъжника, неконстатирана своевременно от заповедния съд, се е стигнало до предявяване на иск за период, който не е спорен и за сума, която очевидно с оглед размера, не съответства на целия заявен период.

Настоящият съдебен състав намира за недопустимо предявяването на установителен иск за период, за който между страните липсва правен спор, респ. и правен интерес.