Решение № 154 от 09.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20233000600225 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъдената Й. И. П., чрез адв. М. М. е направила искане за възобновяване на НОХД № 2281/2021 г. по описа на Районен съд Шумен и ВНОХД №72/2023г. по описа на ОС - Шумен.

В отправеното искане се съдържат твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на осъдената и изразили се в липса на мотиви от страна и на двете редовни инстанции.

В съдебното заседание пред състава на АпС-Варна осъдената се явява лично и се представлява от адв.М. - САК, който поддържа изцяло искането, с допълнителни доводи за непълнота на мотивите и допуснати процесуални нарушения.

1

Осъдената П. сочи доводи, обосноваващи приложението на чл.13, ал.1 от НК.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, като моли то да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 54 от 01.11.2022 г. по НОХД № 2281/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, подсъдимата Й. И. П. е била призната за виновна извършването на престъпление по чл. 323, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. Наложено е наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК пробационни мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. В тежест на П. са присъдените сторените по делото разноски.

С Решение № 90 от 31.05.2023г. по ВНОХД № 72/2023г. по описа на Окръжен съд – Шумен, първоинстанционната присъда е б и л а изцяло потвърдена.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е в законоустановения срок и разгледано по същество е основателно.

В хода на проведеното съдебно производство и двете редовни съдебни инстанции не са изпълнили задълженията си за обективно и цялостно изследване на доказателствата по делото, а този порок е намерил отражение и в мотивната дейност на съдилищата по фактите. РС – Шумен е преповторил фактическата обстановка, така както тя е отразена в обвинителния акт, без да предостави собствен прочит и анализ на фактите по делото. Деянието по чл.323 от НК изисква осъществяване на едно оспорвано право, не по установения от закона ред. Тоест ,за да бъде довършена деятелността, следва да се установи с доказателствена сигурност, че деецът е попречил на друго лице да осъществява правата си, и то тези, касаещи правото на собственост, 2 включващо в себе си правомощията по владеене и ползване. Или казано иначе, необходимо е деецът да промени противоправно фактическото положение във връзка с оспорваното от него действително или предполагаемо право, със съзнанието за наличния (съществуващ или приключил) спор за него и осъществи реализация на претенцията си не по установения ред. Отделно от това, лицето което претендира, че е нарушено правото му на собственост, следва да няма възможността да го упражнява.

Конкретният спор касае действията, които според жалбоподателите са нарушили правото им безпрепяствано да преминават през подхода от 25кв.м., който е част от собствен парцел УПИ III-2527,2528. От беглия поглед към фотоалбума, приложен към делото е видно, че действията на подсъдимата не правят достъпа до този подход невъзможен или ограничен /л.47, том 1-ви, ДП/, или пък да предполагат, че владеенето или ползването на собствеността на жалбоподателите е било нарушено. Отделно от това става ясно от намиращо се в ДП, том 3-ти, л.1, постановление за прекратяване на наказателното производство, че към дата 03.09.2019г., при извършен оглед е било установено, че подхода е почистен, изградения циментов праг на ревизионната шахта – премахнат, а самата ревизионна шахта е покрита с метален капак, като по този начин е възможно използването на подхода за преминаването на леки и товарни автомобили. Първата инстанция обаче не е извършила анализ на тези факти, или ако го е направила, то тези разсъждения не са намерили място в мотивите към присъдата. Отчела е, че случаят е немаловажен, но защо счита, че това е така, също остава неясно. Безспорно, значимостта на едно деяние се определя както от степента на засяганите от него обществени отношения, от значимостта на незаконно реализираното оспорвано действително или предполагаемо субективно материално право, но и от реално настъпилите вреди от осъществяването му. Такива факти в обвинението не са заявени, нито са валидно установени, за да се утвърди извод за немаловажност на деянието/действията на подсъдимата. Те са предизвикали единствено реакцията на органите на МВР с отправяне на предупреждения спорът помежду им да бъде разрешен по законов път.

Обвинението спрямо подс. П. е било за извършено деяние и в съучастие като съизвършител със съпруга си Св. Петров /починал на 04.05.2019г/, както и при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК – за три отделни деяния. Първостепенният съд не е дал отговор с какви 3 точно действия именно подс.П. е премахнала металната оградна врата и какви са точно последиците от тези й действия.

Обясненията на подсъдимата, че изграждането на кофража и бетоновия цимент са били наложителни, не са били обсъдени, нито пък е разсъждавано на плоскостта, дали тези действия не обосновават приложението на чл.13 от НК и не са били осъществени при крайна необходимост, за да се спасят лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин.

Липсва коментар и затова, дали действията на подсъдимата не осъществяват състав на административно нарушение или дали не обосновават гражданска претенция, съобразно чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността, като жалбоподателите са могли да потърсят съдебна заповед чрез actio negatoria. Все пак, реализирането на действително с имуществен характер субективно материално право от спорещия собственик, следва да стане по установения от закона ред, включително и чрез принудително изпълнение, за да може да претендира защита срещу неправомерни действия на опонента му, засягащи законно промененото фактическо положение в имота или с вещта.

Тези изводи следват и от характера на обществените отношения, които се защитават с нормата на чл. 323 от НК – те са свързани с опазване на законовия ред за осъществяване на субективните права на гражданите и на общественото спокойствие. Жалбоподателите са останали напълно пасивни в това отношение.

В рамките на второинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на пълна, цялостна и задълбочена проверка, дължима по закон от страна на въззивния съд. Решението на Окръжен съд – Шумен в действителност не е мотивирано липсата на собствена аргументация от правна страна на решението, доколкото декларативното съгласие с правните изводи на предшестващата инстанция не представлява надлежно мотивиране, е и драстично нарушение на установените процесуални правила, относими към дейността на въззивния съд. Поставилата началото на второинстанционното производство жалб а от подсъдимата чрез адв. М. М. не е била бланкетна, доколкото в законоустановения срок е постъпило и допълнение към нея. Именно на така отправените възражения и оспорвания, Окръжен съд – Шумен е бил длъжен да отговори. Решаващият второинстанционен съд изцяло е игнорирал 4 изложените от жалбоподателите твърдения и не е извършил собствен анализ от правна и фактическа страна. Нещо повече, дори въззивната жалба да се бе ограничила до бланкетно оспорване, това не би било основание въззивната инстанция да неглижира собствените си задължения по чл. 314 НПК. За разлика от касационната проверка, на която по принцип служебното начало не е присъщо, при въззивната такава спазването на това своеобразно правило е задължително. Без значение пълнотата на оспорването и характера на наведените възражения, въззивният съд като контролна инстанция, е длъжен да провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.14 и чл. 314 НПК. В противен случай се накърняват правата на оспорващите, тъй като те са лишени от възможността да разберат аргументите, поради които са отхвърлени техните възражения. Пред ревизиращата въззивна инстанция подсъдимата чрез защитника си изрично е развила доводи за неправилен анализ на доказателствата, игнорирането на част от тях, непълнота на мотивите, изтъкнати са доводи за липса на престъпен резултат, както и за предпоставките по чл.13 от НК– по тези въпроси ШОС не е изложил абсолютно никакви мотиви. В решението си въззивния съд се е задоволил единствено да посочи, че: „…Макар и пестеливи по обем, мотивите по съдържание не могат да обуславят основателност на изложения довод…”. С този абзац, практически въззивният съд е обективирал изискуемата от НПК проверка на първоинстанционния съдебен акт, без обаче да отговори на направените пред него възражения от страните, по конкретни факти и обстоятелства.

Липсата на мотиви, както на първоинстанционен, така и на въззивен съдебен акт, всякога представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, което води до отмяна на акта. Причината е, че поради естеството си то представлява пречка да се установи правилно ли съответният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение, изследвал ли е в цялост всички относими доказателства по делото и извършил ли е изискуемата надлежна проверка на дейността на предходната инстанция.

Така констатираните пороци не позволяват на апелативната инстанция, действаща в случая като касационна такава, да упражни правомощията си по чл. 425, ал.1, т.4 от НПК. Не съществува и процесуална възможност сам да отстрани констатираните нередности. Това налага отмяна на обсъжданото въззивно решение, както и на първоинстанционната присъда. Доколкото 5 връщането на втората инстанция би лишило страните от един инстанционен контрол, то в случая делото следва да бъде върнато на РС – Шумен, за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

При новото му разглеждане, както първата инстанция, така и въззивната такава /при обжалване/, следва да постановят актове, в които да бъде даден отговор на всички отправени от жалбоподател ката възражения /при предходните разглеждания/, при спазване на законовите изисквания, касаещи дължимата аналитична дейност и проверка.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 72/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, както и НОХД № 2281/2021г. по описа на РС - Шумен.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 90 от 31.05.2023 г., постановено по ВНОХД № 72/2023 г. от Окръжен съд – Шумен, както и присъда №54 от 1.11.2022г., постановена по НОХД № 2281/2021г. по описа на РС - Шумен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първата инстанция- РС-Шумен от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6