Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2360 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11257/2018
Вид
Решение № 2360
Подписан
21.04.2020
В сила
09.01.2023
Състав
ЛЮБКА ЕМИЛОВА ГОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 21.04.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА

ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11 257 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание

§22 от Преходните и заключителните разпоредби на

Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ищецът – К.М.С., твърди, че на 18.08.2015г. около 21:00 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен път” в района на хотел – ресторант „Езерото” в посока на ул. „Суходолска” към ул. „Филиповско шосе”, Г.Т.С.при управление на лек автомобил „мерцедес Е230”, рег. № ******реализира тежко пътно – транспортно произшествие /самокатастрофа/, при което причинява смъртта на пътуващия в автомобила С.Б.С., внук на ищцата.

Посочва, че с влязла в сила присъда №184 по нохд №2486/2016г. по описа на СГС, Н. О., 3 – ти състав посоченият водач е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост надвишаваща повече от два пъти позволената, изгубил контрол над автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на пътника в автомобила - С.Б.С.. Твърди, че към датата на ПТП описаният лек автомобил е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” с ответника. Ищцата поддържа, че изключително тежко е преживяла смъртта на своя внук. Посочва, че след ПТП е проявила силен емоционален стрес. Отказала е да приеме факта, че внукът й е починал. Месеци плачела и тъгувала. В първите дни след инцидента е загубила представа за реалния свят. Престанала да се храни, не можела да спи.

Преустановила срещите си с познати и приятели. Появили се симптоми на тревожност, потиснато настроение и безпокойство. Още по-тежко й е било, че трябвало да прикрива мъката си и да утеши децата си /родителите и двете братчета на С./, за които загубата не била по-малка. Към момента болката й не е заличена, всяка събота е на гроба на внука си, не е свалила траура от инцидента насам. На семейни празници, когато вижда другите си внуци, е потисната, чувства се самотна и страда за загубата на първородния си внук, с когото свързва всичките си щастливи спомени. Преди настъпилото събитие, между баба и внук е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение.

Възрастната жена е помагала активно в отглеждането и грижите за починалия още от съвсем невръстна възраст. Била е свидетел на най – милите и съществени моменти в живота на внука си – раждането, първи стъпки, любовни трепети. Внукът й е израснал в нейния дом. В забързаното ежедневие семейна среда /работещи родители/ тя е била онзи човек, положил основите в нравственото и емоционалното развитие на починалия. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:

- 100 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 18.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница 70 от делото. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът

– З. „Б.и.” АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва настъпването на следните факти:

- наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” по отношение на описания в исковата молба автомобил, - настъпване на описаното ПТП,

- влязла в сила присъда по отношение на виновния водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.

Навежда възражение за прекомерност на заявената искова претенция. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва твърдението, че ищцата и починалия са били в близки отношения. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница 72 от делото. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” по отношение на описания в исковата молба автомобил, - настъпване на описаното ПТП и

- влязла в сила присъда по отношение на виновния водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.

От представените по делото на лист 25 от делото е представено и прието удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № 3158 от 27.06.2018г. на СО – район Красна поляна на ищеца и на лист 26 удостоверение за наследници изх. №4592 от 24.08.2015г. на СО – район Красна поляна, се установява, че ищецът има две свои деца, както и, че е баба на починалото лице – С.Б.С..

По искане на страните в настоящото производство е допусната комплексна авто – техническа и съдебно – медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от тях и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. В него е посочено, че е сложен механизмът на ПТП, тъй като многократно е променяна посоката и скоростта на движението на автомобила:завъртане, странично плъзгане, преобръщане през таван и плъзгане по таван. В заключението е описано движението на тялото на пътника, като е направен извод, че при този механизъм на ПТП и деформациите на автомобила не може да се прецени напълно защитната роля на предпазния колан. Вещото лице посочва, че със сигурност пострадалият не бил изпаднал от автомобила, ако е бил с поставен предпазен колан, без последният да е скъсан. Предвид травматичните увреждания, механизмът на осъществяване на ПТП и най- вече изпадането на пострадалия от автомобила, дават основание на вещите лица да направят извод, че най-вероятно пострадалият е бил без поставен предпазен колан.

По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите: А.С.П.и А.С.Б./внук на ищцата/. Първият свидетел посочва, че е приятел от детството си на сина на ищцата, който е баща на починалото дете. Посочва, че тъй като сина на ищцата се е оженил рано, когато се е родил С. грижите по него е поела ищцата, която тогава е била около 50 годишна. Свидетелят не почмни дали когато се е родил С. ищцата е работила, но посочва, че тя по принцип ходи на работа. В общо домакинство живее ищцата със семейството на своя син, като между нея и първородния й внук е имало най-силна връзка в сравнение с останалите внуци – той й е споделял, тя най- много грижи за него е полагала. Свидетелят описва, че след случилото се с внука й тя се е състарила с 10 – 15 години, съсипана е, разболяла се е от нерви и притеснение, всеки ден плаче и когато отиде в събота на гробища винаги тя е там. Вторият свидетел е внук на ищцата и син на нейната дъщеря. Той посочва, че когато се е родил С. всички /ищцата и семействата на двете й деца/ са живели заедно и така около 10 години, след което семейството на дъщеря й се е отделило в съседна къща. Посочва, че когато се е родил С., майка му е била под 18 годишна и поради това основно грижи за отглеждането му и цялата къща са полагани от баба му.

Всички в семейството са знаели, че между тях съществуват по-близки отношения.

Самият свидетел посочва, че е имал неприятно чувство, тъй като винаги по-големите подаръци са били за С., баба му е организирала само на него рождените дни. След смъртта на внука й С. ищцата се е състарила, тежко го преживяла, вече като че ли нищо не я е интересувало, станала е и по – трудно подвижна.

Тази връзка в годините според свидетеля е ставала все по- задълбочена.

По делото да приети като доказателства, документите които се съдържат в нохд №2486/2016г. по описа на СГС, Н. О., 3 състав. На 01.07.2016г. е постановена присъда № 194 от 01.07.2016г., постановена по нохд №2486/2016г. по описа на Софийски градски съд, Н. О., 3 състав, с която Г.Т.С., е признат за виновен в това, че на 18.08.2015г., около 21:00 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „мерцедес Е230" с per. № ******по ул. „Околовръстен път" с посока на движение от ул. „Суходолска” към ул.

„Филиповско шосе” и в района срещу хотел – ресторант „Езерото” нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като управлявал автомобила със 100 км/ч и вследствие на това изгубил контрол над автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на пътника в автомобила - С.Б.С.о. Присъдата е влязла в сила на 26.10.2016г. В мотивите на съдебния акт е прието, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Относно предявения иск

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи настъпването на следните факти:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. взаимоотношения на ищеца с пострадалия от ПТП /преди настъпване на ПТП/,

3. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба;

4. обстоятелството, че нейния внук е бил с поставен предпазен колан при настъпване на процесното ПТП.

От представената и описана по-горе в мотивите на решението присъда, се установява механизма на процесното ПТП, причината за настъпването му - нарушаване правилата за движение на водача, управлявал лекия автомобил и причинно – следствената връзка между него и смъртта на внука на ищцата. Относно направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на последиците от процесното ПТП, съдът приема, че същото не се установява. В заключението на комплексната авто – техническа и съдебно – медицинска експертиза вещите лица приемат, че вероятно е пострадалият да е бил без поставен предпазен колан и това е позволило изпадане на пострадалия от автомобила и удар с терена. Но доколкото не може категорично да се приеме, кои от травмите са причинени от интериора в купето и кои след изпадане на пострадалия от автомобила, не може да се даде категоричен отговор, че липсата на предпазен колан е довела до настъпване на тези наранявания на пътника, които са причина за настъпване и на смъртта му.

С Тълкувателно решение №1/2016 от

21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Като условие за присъждане на обезщетение на това лице е да бъде доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Относно взаимоотношенията между братята и сестрите, баби/дядовци и внуци в цитираното решение на ВКС е прието, че между тези лица може да съществува особена близка привързаност, като се вземе предвид, че в традиционните за българското семейство отношения тези лица са част от най – близкия родствен/семеен кръг. Но същевременно се посочва, че това не е достатъчно, за да бъде присъдено обезщетение на лица, които се намират в такава родствена връзка, а е необходимо поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая - на внука/ е причинила на другия /в случая-на бабата/ морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.