Решение № 20182 от 27.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20182 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110125060 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Ц. И. Д. твърди, че на 19.11.2015 г. между ответника „Профи Кредит България“ ЕООД и главния длъжник Ц.В.М. е сключен Договор за потребителски кредит № 3003575712 за сумата от 5 000 лв., по който ищецът е поел задължение като поръчител. Сочи, че по молба на ответното дружество е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 74864/2017 г. по описа на СРС, 156 състав, по което срещу него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и последващ Изпълнителен лист от 01.03.2023 г. за сумата от 1 933,48 лв. (понастоящем 988,57 евро) – главница, законна лихва от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане, 38,67 лв. (19,77 евро) държавна такса и 50 лв. (25,57 евро) юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа, че кредиторът е предявил иск срещу главния длъжник Ц.М., по който е образувано гр.д. № 47847/2018 г. по описа на СРС, 156 състав, като с Решение № 260580/27.01.2021 г. по в.гр.д. № 15253/2019 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), ГО, II-„Б“ състав, първоинстанционното решение е отменено и предявеният иск от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу главния длъжник е изцяло отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт.

1

Ищецът поддържа, че поради акцесорния характер на поръчителството отпадането на главното задължение води до отпадане и на неговата отговорност като поръчител. Сочи, че въз основа на посочения изпълнителен лист срещу него е образувано изп. д. № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег.

№ ... на КЧСИ с претендиран общ размер на вземанията от 5 006,72 лв. (2 559,89 евро), включващ главница 1 933,48 лв. (988,57 евро), мораторна лихва 1 564,83 лв. (800,08 евро), присъдени разноски 88,67 лв. (45,34 евро), както и адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 665,49 лв. (340,26 евро) и такси по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ 754,25 лв. (385,64 евро), по което изпълнително дело са наложени запори върху трудовото му възнаграждение и банкови сметки. По изложените твърдения и доводи иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 988,57 евро (1 933,48 лв.), главница по Договор за потребителски кредит № 3003575712/19.11.2015 г., сумата от 800,08 евро (1 564,83 лв.), законна лихва върху главницата — начислена за периода от 20.10.2017 г. до 20.02.2025 г.сумата от 19,77 евро (38,67 лв.), държавна такса за заповедното производство и сумата от 25,57 евро (50 лв.), възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, отразени в Изпълнителен лист от 01.03.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 74864/2017 г. по описа на СРС, 156 състав и претендирани от ищеца по изпълнително дело № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ.

С определение Рег. № 33018 / 11.09.2026 г. съдът е върнал исковата молба на Ц. Д. в частта, в която са били предявени отрицателни установителни искове за недължимост на възникналите в изпълнителното производство по изп. д. № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ задължения – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 340,26 евро (665,49 лв.) и такси по Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ в размер на 385,64 евро (754,25 лв.), или общо сумата от 725,90 евро (1 419,74 лв.).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД релевира възражение за недопустимост на производството на основание чл.

130 ГПК и чл. 299 ГПК. Твърди, че вземането е установено с влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 74864/2017 г. на СРС, срещу която ищецът не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поддържа, че влязлата в сила заповед формира сила на пресъдено нещо и че отхвърлянето на иска спрямо главния длъжник с решение на СГС от 2021 г. не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, а обстоятелствата са били преклудирани.

Евентуално оспорва исковете по същество като неоснователни и недоказани, като твърди, че договорът за кредит е действителен.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи настъпването на фактите, изключващи или погасяващи изпълняемото право на ответника – а именно: че главното задължение по Договор за потребителски кредит № 3003575712/19.11.2015 г. е отпаднало с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 15253/2019 г. на СГС, довело до отпадане на акцесорната отговорност на поръчителя.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си спрямо ищеца и наличието на правно основание за неговото принудително събиране, респ. че отговорността на поръчителя не е отпаднала.

С оглед становищата на страните, с доклада си по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. На 19.11.2015 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и Ц.В.М. е сключен Договор за потребителски кредит № 3003575712 за сумата от 5 000 лв. (2 556,46 евро), по който ищецът Ц. И. Д. е поел задължение като поръчител.

2. Срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74864/2017 г. по описа на СРС, 156 състав, срещу която ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК, и въз основа на нея на 01.03.2023 г. е издаден процесният изпълнителен лист за сумата от 1 933,48 лв. (988,57 евро) – главница, законна лихва от 20.10.2017 г., 38,67 лв. (19,77 евро) държавна такса и 50 лв. (25,57 евро) юрисконсултско възнаграждение.

3. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ.

4. С влязло в сила Решение № 260580/27.01.2021 г. по в.гр.д. № 15253/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-„Б“ състав, предявеният иск от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу главния длъжник Ц.В.М. за съществуване на вземането по процесния договор за кредит е изцяло отхвърлен.

От приетите по делото писмени доказателства – заверено копие от Решение № 260580/27.01.2021 г. на СГС, препис от Изпълнителен лист от 01.03.2023 г. по ч.гр.д. № 74864/2017 г. на СРС и удостоверение за образувано изпълнително дело от ЧСИ Галин Костов, се установява по категоричен начин хронологията в правните отношения. Настоящият съдебен състав приема, че с 3 влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани (по арг. и от чл.

371 ГПК). Затова единственият способ за защита на длъжника срещу принудителното изпълнение въз основа на новонастъпили юридически факти е предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Съдържанието на разпоредбата на чл. 138 ЗЗД предпоставя извод, че обикновеното поръчителство представлява изцяло акцесорно задължение – поръчителят отговаря за чужд дълг и единствено доколкото съществува действително главно задължение. Задължението на поръчителя няма самостоятелен живот извън главния дълг и по българското гражданско право отговорността на поръчителя е изцяло обвързана с обема, изискуемостта и съществуването на главното вземане. Отговорността на поръчителя е изцяло производна от главния дълг и поръчителят не може да бъде държан да отговаря при по-тежки условия или отделно от главния длъжник по отношение на съществуването на самия дълг. (Решение № 225 от 3.08.2016 г. по т. д. № 3696/2014 г., I т. о., ТК на ВКС, Решение № 337 от 15.05.2019 г. по т. д. № 2085/2016 г., II т. о., ТК на ВКС и Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК на ВКС).

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че решението на СГС спрямо главния длъжник не ползва поръчителя, тъй като той не е бил страна по това дело и заповедта за изпълнение срещу него е влязла в сила. Макар че субективните граници на силата на пресъдено нещо от решението между кредитора и главния длъжник не се разпростират автоматично и пряко спрямо поръчителя, когато с влязло в сила съдебно решение се установи, че главното вземане (главният дълг) не съществува, недействително е или е отпаднало, поръчителят разполага със самостоятелно материалноправно възражение по чл. 142 ЗЗД. По силата на горната разпоредба поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на главния длъжник, включително отпадането или несъществуването на главното задължение. С влизането в сила на Решение № 260580 от 27.01.2021 г. по в.гр.д. № 15253/2019 г. на Софийски градски съд, с което искът за съществуване на вземането по процесния договор за кредит спрямо главния длъжник Ц.М. е изцяло отхвърлен, е установено с окончателен съдебен акт, че главното задължение не съществува. Това отпадане на главното задължение съставлява нов юридически факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, настъпил след изтичане на срока за оспорване на заповедта за изпълнение. По силата на акцесорността на поръчителството и правилото на чл. 142 ЗЗД, пълното отпадане на главното задължение води 4 автоматично до освобождаване и на поръчителя Ц. Д. от отговорност. Това е така, защото кредиторът не може да поддържа самостоятелна претенция и да събира принудително суми от поръчителя за дълг, чието съществуване е изцяло отречено спрямо главния длъжник.

Ето защо предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК се явяват изцяло основателни и доказани. Ищецът Ц. Д. не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, поради което исковете следва да бъдат уважени в предявения размер.

По разноските:

Съдът съобрази, че към момента на постановяване на настоящото решение валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕ), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г., поради което всички суми се присъждат в евро при курс 1,95583 лв. за 1 евро и при спазване правилата за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕ.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 102,40 евро и 664,68 евро за платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2025 г., за които е представил списък по чл. 80 ГПК. Направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно, доколкото фактическата и правна сложност на делото не е голяма, последното е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, с представените от страните писмени доказателства, без събиране на гласни доказателствени средства или изслушване на заключения на вещи лица. Затова съдът намира, че възнаграждението за един адвокат, което следва да бъде присъдено на страната, не следва да надвишава 336,79 евро, респ. общият размер на разноските за присъждане следва да бъде 439,19 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц. И. Д., ЕГН **********, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ц. И. Д. НЕ ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 988,57 евро (1 933,48 лв.), главница по Договор за потребителски кредит № 3003575712/19.11.2015 г., сумата от 800,08 евро (1 5

564,83 лв.), законна лихва върху главницата — начислена за периода от 20.10.2017 г. до 20.02.2025 г. сумата от 19,77 евро (38,67 лв.), държавна такса за заповедното производство и сумата от 25,57 евро (50 лв.), възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, отразени в Изпълнителен лист от 01.03.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 74864/2017 г. по описа на СРС, 156 състав и претендирани от ищеца по изпълнително дело № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ.