Решение № 186 от 11.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Шумен, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630100068 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК .

Делото е образувано по искова молба подадена от „***“ ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес управление: гр. София, район ***, ж.к. „***“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Д. А. А., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, в която посочва, че и във връзка с Разпореждане №

4436/02.12.2024г. по ч.гр.д. № 2340/2024г. по описа на Районен съд - Шумен, на основание чл. 415 от ГПК, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо ответника в размер на 314,33 лева.

Между Д. А. А. и „***“ ЕАД (с предишни наименования „***“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № 622964991 от 04.03.2020г., Договор за мобилни услуги № 624322852 от 23.02.2021г., Допълнително споразумение № 059548068 от 22.10.2021 г. към договор за мобилни услуги.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 7 бр. фактури, издадени в периода м. март 2022г. - м. юни 2022г., а именно: фактури с

№7333106890/15.03.2022 г.,

№7333965052/05.04.2022 г.,

№7334401958/15.04.2022 г., №7335256435/05.05.2022 г., №7335690644/ 15.05.2022г., №7336538250/05.06.2022г. и №7336984671/15.06.2022г.

Посочва условията спрямо ползваните от ответника номера.

Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, описани подробно в исковата молба.

Изискуемостта на вземанията на „***“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на 1 паричните му задължения, от страна на „***“ ЕАД беше депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 2340/2024г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

С оглед гореизложеното, моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи 314,33 лв. представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги по следните договори: Договор за мобилни услуги № 622964991 от 04.03.2020г., Договор за мобилни услуги № 624322852 от 23.02.2021г., Допълнително споразумение № 059548068 от 22.10.2021г. към договор за мобилни услуги, по които са издадени следните фактури: №7333106890/15.03.2022 г., №7333965052/05.04.2022 г.,

№7334401958/

15.04.2022 г.,

№7335256435/05.05.2022 г.,

№7335690644/15.05.2022г.,

№7336538250/05.06.2022г. и №7336984671/15.06.2022г.

Претендира разноските извършени в заповедното и исковото производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител исковете оспорва исковете, твърди, че мобилни услуги не са предоставяни, поради което претендираната сума представляваща абонаментни такси.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По подадено Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 2340/2024г. по описа на Районен съд - Шумен. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1083/09.09.2023г., с която е разпоредено на длъжника Д. А. А., да заплати на заявителя „***“ ЕАД сума в размер на 314.33 лева, представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по два договора за мобилни услуги за мобилен номер, както и лихва за забава върху тези суми, считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените разноски в размер на 13,96лева - държавна такса и 268.11лева- адвокатско възнаграждение.

Поради наличието на предпоставките по чл.415, ал.1,т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви установителен иск за вземанията си, което той е сторил в срок с подаване на настоящата искова молба.

Съдът намира, че от представените по делото Договор за мобилни услуги № 622964991 от 04.03.2020г., Договор за мобилни услуги № 624322852 от 23.02.2021г., Допълнително споразумение № 059548068 от 22.10.2021 г. към договор за мобилни услуги се установяват юридически факти, породили облигационните правоотношения между същите за процесния период.

Съглашенията включват необходимите реквизити, като сред тях са предмет, срок и описание на предоставените и използвани услуги. Видно от положения от ответника подпис върху представените по делото декларации-съгласие, същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия, 2 което показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условията по тях.

Ответникът бланкетно възразява, че оспорва претенцията, т.к. мобилни услуги не са предоставяни.

Видно от представените договори и приложения към тях – същите са били в сила за процесния период. По силата на тези договорни обвързаности ответникът поел задължението за заплащането на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове.

Съгласно чл. 23, б. "б" от ОУ потребителите дължат цени за месечен абонамент, който осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания. За доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договор и допълнителни споразумения за съответния абонаментен план. В чл. 20, изр. второ от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на от "***" ЕАД. Съгласно чл. 49 от Общите условия, "***" ЕАД има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26 от ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя; при сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура; неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

В изпълнение на клаузата на чл. 26, изр. първо от ОУ операторът-ищец е и з д а л фактури с №7333106890/15.03.2022 г., №7333965052/05.04.2022 г., №7334401958/15.04.2022 г., №7335256435/05.05.2022 г., №7335690644/ 15.05.2022г., №7336538250/05.06.2022г. и №7336984671/ 15.06.2022г.

Настоящият състав приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК дължимите абонаментни такси са с настъпил падеж. Не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че същият е погасил задълженията си. Предвид гореизложеното, съдът счита предявения иск за основателен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в исковото и заповедното производство деловодни разноски в общ в размер на 1010 лева. С оглед заявения интерес, фактическата и правна сложност на делото, намира възражението за прекомерност на разноските, заявено от ответника за неоснователно.

Съобразно приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички посочени по-горе суми в лева, следва в диспозитива на акта да бъдат присъдени в евро.

3

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А. А., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен дължи на „***“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес управление: гр. София, район ***, ж.к. „***“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 160,71 евро (сто и шестдесет евро и седемдесет и един евроцента), представляващи стойност на абонаментна такса, разговори, данни, съобщения и други услуги по Договор за мобилни услуги № 622964991 от 04.03.2020г., Договор за мобилни услуги № 624322852 от 23.02.2021г., Допълнително споразумение № 059548068 от 22.10.2021 г. към договор за мобилни услуги,за които са издадени фактури с №7333106890/15.03.2022г., №7333965052/05.04.2022 г., №7334401958/15.04.2022 г., №7335256435/ 05.05.2022г., №7335690644/ 15.05.2022г., №7336538250/ 05.06.2022г. и №7336984671/15.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024г., до окончателното и изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1083/09.09.2024 г. по ч.гр.д.№2340/2024г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК 130460283, деловодни разноски в общ размер на 516,40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евроцента), от които 248,20 евро лева в исковото и 248,20 лева в заповедното производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4