Решение № 47 от 08.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 27/2026
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.16, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Велико Търново, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:
КРАСЕН Г.
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно частно наказателно дело № 20264000600027 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 34, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1-3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Въззивното производство е образувано по жалба от засегнатото лице И.
А. Г., подадена чрез упълномощения му защитник адв. П. Х. от АК-Русе, против Решение № 8 от 19.01.2026год., постановено по ЧНД № 5/2026год. по описа на Окръжен съд-гр.Русе в производство по чл.32 от закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
С обжалваното решение Окръжен съд - гр.Русе, на основание чл.32 вр. чл.16 ал.7 от ЗПИИАКОРНФС, направил следното:
Признал Решение № BH-ND/031231000015175123 от 29.04.2024г., влязло в сила на 11.06.2024г. на Областна администрация Нойзидъл ам Зее, (Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See) на Република Австрия, с което на българския гражданин И. А. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес, съответно, с.Тетово, обл.Русе, *************** е наложена финансова санкция в размер на 1380.00 евро, с левова равностойност от 2 699.04 лв.
Приспаднал внесената като парична гаранция сума от И. А. Г. в размер на 690,00 евро, с равностойност от 1 349.52 лв., в резултат на което оставащата 1 сума за плащане по наложената парична санкция възлиза на 690.00 евро с равностойност от 1 349.52 лв. по фиксиран курс на БНБ към датата на постановяване на решението.
Изпратил незабавно за изпълнение на ТД „НАП“ - Варна, Офис - Русе Решение № BH-ND/031231000015175123 от 29.04.2024г., влязло в сила на 11.06.2024г. на
Областна администрация
Нойзидъл ам
Зее,
(Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See) на Република Австрия, ведно с препис от настоящото решение.
Постановил да се уведоми НАП, ТД - Варна, Офис - Русе, че съгласно чл.36, вр. чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, следва незабавно да уведомява Окръжен съд - Русе, за предприетите действия по изпълнението на решението.
Постановил за решението да се уведоми Областна администрация Нойзидъл ам Зее, (Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See) на Република Австрия, като от уведомлението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
С жалбата е заявено оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на Русенския окръжен съд.
Излагат се съображения, че засегнатото лице И. А. Г. не се е явил в съдебното заседание пред първостепенния компетентен съд и не е бил представляван, като това е попречило да представи доказателства, че е извършил пълно плащане по предявеното от чуждата държава решение за налагане на финансови санкции. Възразява се, че в същото време е налице и недобросъвестно поведение на иницииращия производството орган - на Областна администрация Нойзидъл ам Зее, (Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See) на Република Австрия, тъй като са получили пълно плащане по издадения срещу засегнатото лице акт и не може да не им е известно това обстоятелство.
Посочва се, че проверката на превозното средство на засегнатото лице, при която са констатирани нарушенията, е извършена на 09.11.2023 год., като размерът на глобите е съобщен веднага на засегнатото лице И. Г. и същият е платил незабавно цялата наложена му глоба с плащане с банкова карта на ПОС терминал на съответната администрация. Твърди се, че засегнатото лице И. Г. не знаел да е призоваван през февруари 2024 год. за връчване на наказателно разпореждане, нито пък му е съобщавано такова на посочената в удостоверението дата 27.05.2024 год.
Твърди се, че плащането по претенцията на чуждестранния орган е отразено в банковата сметка на засегнатото лице И. А. Г., който се е снабдил със справка от обслужващата го банка, в която се открива дебитиране на сметката му с дължимата сума именно на 09.11.2023 год., когато и в наказателното разпореждане се твърди, да са констатирани нарушения на същата дата. Излага се довод, че в последното поле „основание“се вижда, че плащането е станало на ПОС в Eisenstadt.
Според жалбоподателя при тези обстоятелства съдът трябва да приложи чл.17 от ЗПИИАКОРНФС и да приспадне цялата платена сума.
Отделно от горното се излагат съображения, че доколкото чл.32 от ЗПИИАКОРНФС не съдържа специални правила, приложими са правилата на 2
НПК, включително и по отношение на задължението за разкрИ.е на обективната истина и разпределението на тежестта на доказване, като се има предвид и това, че чл.16 ал.5 от ЗПИИАКОРНФС дава право на изпълняващият съд да изиска пряко от компетентния орган на издаващата държава допълнителна информация. Според жалбоподателя такава допълнителна информация в случая се е налагало да се изиска за проверка на изключващи признаването обстоятелства, а именно това по чл.35, т.10 от ЗПИИАКОРНФС. Излага се, че издаващата държава е признала в удостоверението, че е налице тази хипотеза, но е заявила нейното преодоляване чрез посочване на изключението по чл.35, т.10, б. „в“ от ЗПИИАКОРНФС, като е изписано, че на засегнатото лице е било връчено наказателното разпореждане на 27.05.2024 год. със съответните разяснения.
Жалбоподателят счита, че това декларативно заявление без прилагането на доказателства за подобно връчване, е достатъчно основание за изпълняващия съд, спазвайки правилата на НПК и дадената му от чл.16, ал.5 от ЗПИИАКОРНФС възможност, да изясни това обстоятелство, т.к. от него е пряко обусловено наличието на основание за отказ за признаване и изпълнение.
Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да откаже признаване и изпълнение на заявеното наказателно разпореждане или евентуално да приеме, че е налице основание за пълно приспадане на дължимата сума с направено надлежно плащане.
Към жалбата е приложен препис от справка от движение по банкова сметка.
С молба вх. № 1449/02.03.2026год., адвокат П. Х., в качеството й на защитник на засегнатото лице И. А. Г., е представила приложено към молбата заверено копие от Банково удостоверение изх. № 0602-58002221/30.01.2026 г. издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, Филиал Русе с превод от немски на български език на полето „основание“ от банковата справка за извършена трансация с дебитна карта по сметка на засегнатото лице на 09.11.2023год. за сума 1683.58 EUR, авт. Код, Държавен отдел за движение по пътищата, Отдел за моторни превозни средства/Айзенщат/, Република Австрия.
Във връзка с възраженията и доводите, изложени в жалбата на засегнатото лице и представените от него и защитника му доказателства за извършена трансакция от банковата му сметка на 09.11.2023год., с която се твърди, че още на датата, на която са констатирани нарушенията, за които е наложена финасовата санкция, е платена цялата наложена финансова санкция, въззивният съд намери, че за разкрИ.е на обективната истина и правилното решаване на делото е необходимо на основание чл.32 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС да извърши консултация с компетентния орган на издаващата държава Република Австрия, който е издал решението за налагане на финансовата санкция и Удостоверението по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно Окръжно управление Нойзидл ам Зее, Република Австрия. От посочения компетентен орган на издаващата държава, с писмо изх. № 734/05.03.2026год., е изискано да предостави на Великотърновския апелативен съд информация относно следните 3 обстоятелства:
1.Как е изпълнено условието, решението за налагане на финансова санкция да е връчено лично на засегнатото лице И. А. Г.?
Изискано е Окръжно управление Нойзидл ам Зее, Република Австрия да предоставят доказателства, от които да е видно, кога и по какъв начин решенето за налагане на финансова санкция е връчено на засегнатото лице И. А. Г..
2.Каква част от наложената с решението финансова санкция, в общ размер на 1380 евро, е заплатена към настоящия момент от засегнатото лице И. А. Г. и какъв е размерът на неизплатената част от наложената финансовата санкция?
Окръжно управление Нойзидл ам Зее, Република Австрия са уведомени, че пред Апелативен съд гр. Велико Търново засегнатото лице И. А. Г., чрез защитника му, е направил възражение, че на 09.11.2023 год., когато са извършени нарушенията, за които е наложена финансовата санкция, веднага му е бил съобщен размера на глобите и засегнатото лице И. А. Г. твърди, че на 09.11.2023 год. е платил незабавно цялата сума с банкова карта на ПОС-терминал на съответната администрация на Дирекция на държавната полиция на Бургенланд - Държавен отдел за движение по пътищата, Отдел за моторни превозни средства/Айзенщат/, Република Австрия, като на съда е предоставено банково удостоверение за извършеното плащане на сумата 1683,58 евро. Към писмото е приложено копие от Банково удостоверение изх. № 0602-58-002221/30.01.2026 г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, Филиал Русе.
В отговор на горепосоченото писмо на Апелативен съд-гр.Велико Търново, Окръжно управление Нойзидл ам Зее, Република Австрия са изпратили писмо, заведено с вх. № 913/20.03.2026год., със следното съдържание:
„Обявява се, че заявлението е оттеглено.
Сумата действително е била платена при задържането- следователно не е останало неуредено вземане.“
В полученото писмо от Окръжно управление Нойзидл ам Зее, Република Австрия липсва отговор на първия поставен от Великотърновския апелативен съд въпрос- как е изпълнено условието, решението за налагане на финансова санкция да е връчено лично на засегнатото лице И. А. Г. и не са предоставени доказателства, от които да е видно, кога и по какъв начин решенето за налагане на финансова санкция е връчено на засегнатото лице И. А. Г., въпреки, че такива са били изискани.
В съдебното заседание във въззивната инстанция, в което делото е обявено за решаване, прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище, че с оглед постъпилата информация от Р.Австрия за оттегляне на заявлението за признаване на финансовата санкция, жалбата е основателна и решението на окръжния съд следва да бъде отменено, а жалбата да бъде уважена.
Засегнатото лице И. А. Г. и защитника му адвокат П. Х. са били редовно призовани за заседанието във въззивната инстанция, в което делото е обявено за решаване, но не са се явили и не са участвали в заседанието, без да посочат уважителни причини за неявяването им.
Преди съдебното заседание адвокат П. Х. е подала писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно и на засегнатото лице И. А. Г. отсъствие.
4
Защитникът на засегнатото лице заявява, че поддържа подадената жалба и моли въззивния съд да съобрази изявлението на Окръжно управление Нойзидл ам Зее, Република Австрия, с което се оттегля заявлението за признаване на решение № BH-ND/031231000015175123 от 29.04.2024г., влязло в сила на 11.06.2024г. на
Областна администрация
Нойзидъл ам
Зее,
(Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See) на Република Австрия, поради направено плащане и да постанови решение, по силата на което да отмени обжалваното решение, постановено от Русенския окръжен съд.
Освен това защитникът на засегнатото лице моли въззивния съд в решението си да постанови незабавно да бъдат уведомени НАП-Варна, офис Русе за отмененото решение.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, съдържанието отговаря на изискванията на закона и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.