Решение № 2087 от 06.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Г.Т. при участието на секретаря Ю.К.ГР. като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20211110132610 по описа за 2021 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът “ДЗИ – ОЗ” ЕАД с ЕИК****** със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. “В” №89б, представлявано от главния изпълнителен директор К.ХР.Ч., заедно с всеки един от изпълнителната директорка Б.А.В. и изпълнителните директори Е.Й.Б. и Б.ХР.П, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „К.Б. I“ №134 на етаж I в апартамент II чрез пълномощницата адвокат А. Г. Д. твърди против ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ с ЕИК******** със седалище и адрес на управление в гр.

София, в жилищен квартал Д* на бул. „Г. М. Д“ №1, представлявано от изпълнителните директори Б Г.ев ИВ и Р.В.М., че на 16. VII. 2020 година в гр. София настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.

Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 6 535.60 лева застрахователно обезщетение, като направил и 15.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителя на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не платил на ищеца претендираните общо 6 550.60 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1

6 550.60 лева застрахователно обезщетение;

280.24 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 06. I. 2021 година до 08. VІ. 2022 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 09. VI. 2021 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца. Не оспорва само, че ищецът изплатил обезщетение в размер на общо 6 535.60 лева, нито, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че повредите на застрахования от ищеца на автомобил настъпили в следствие на събитие, различно от процесното.

Водачът на застрахования от ищеца автомобил предприел маневра включване в движението на бул. „Ц“ без да се съобрази с предимството на водача на товарния автомобил.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Каско“:

На 19. ХII. 2019 година ответното застрахователно дружество и „К“ ЕООД с ЕИК****** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „О“ №***, сключват автомобилна застраховка „Каско“ за срок от 0000 часа на 04. I. 2020 година до 23 59 часа на 03. I. 2021 година. За горното явства застрахователна полица №**********, представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

На 10. II. 2020 година ищцовото застрахователно дружество сключва с едноличния търговец „К – К Й.а“ с ЕИК********** със седалище и адрес на управление в Б в жилищен квартал Д*/ в блок ХIХ на етаж I в апартамент I, автомобилна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за срок от 1047 часа на 10. II. 2020 година до 23 59 часа на 10. II.

2021 година. За горното явства застрахователна полица №BG/***********, представена по делото с исковата молба.

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На 16. VIІ. 2020 година в 12 50 часа в гр. София Г. М. М. с ЕГН**********, живеещ в гр.

София в жилищен комплекс Д в блок ХСIV във вход А в апартамент ХI, управлява лек автомобил марка „А“ модел „А8“ с регистрационен №*******, собственост на „К“ ЕООД с ЕИК****** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „О“ №***. До него, на мястото на пътническото място, пътува свидетелката Г. Н. К. с ЕГН**********, живееща в гр. София в част I на жилищен комплекс Д в блок LХХVI във вход А на етаж V в апартамент ХХ. Водачът предприема маневра излизане на бул. „Ц“ от паркинга на магазин „ДЖ“. В същия момент свидетелят С. Й. К. с ЕГН**********, живеещ в с. Грамаждано, Кюстендилска община, на ул. „З“ №25, управлява товарен автомобил марка „ДАФ“ с регистрационен №**********, собственост на едноличния търговец „К – К Й.а“ с ЕИК********** със седалище и адрес на управление в Б в жилищен квартал Д*/ в блок ХIХ на етаж I в апартамент I. Водачът на товарния автомобил също извършва 2 маневра излизане на бул. „Ц“ от крайпътна територия – предприятие без да пропусне вече движещия се по пътя лек автомобил марка „А“ модел „А8“ с регистрационен №*******. Така отнема предимството на водача му и предизвиква сблъсък между моторните превозни средства пред хотел „Монтесито“, причинявайки виновно пътно-транспортно произшествие.

На същата дата е съставен представен по делото с исковата молба двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 25. ХI. 2020 година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на застрахованото моторно превозно средство, сумата от 6 535.60 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото с исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.

Ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №РС08-002665/2020-01, с което заявява за възстановяване процесната регресна щета, включително процесната в размер на общо 6 550.60 лева. Писмото, както и известието за доставянето му, са представени по делото с исковата молба.

На 05. I. 2021 година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ №17, с което отхвърля искането. Писмото е представено по делото с исковата молба.

5. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 28. IХ. 2022 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. София в жилищен квартал М IV в блок CDVIII на етаж VII. Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка „А“ модел „А8“ с регистрационен №*******, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 6 723.54 лева.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени 3 елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство; причинна връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно произшествие на 16. VII. 2020 година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „А“ модел „А8“ с регистрационен №*******. Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 6 723.54 лева.

Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на средните пазарни цени.

Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и ответника.

Спорен между страните е и въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника.

Съобразно чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с 4 чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.