Решение № 510 от 19.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. гр. Хасково, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640100052 по описа за 2025 година

Предявен е от К. Х. П. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ж.к.“******, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.“******, адв. Д. В. М., против „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1797, район „Изгрев“, ул.”******, представляван от управителя И.Н. Х.-С., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от сключен между страните на 14.07.2022 г. Договор за потребителски кредит № 202207140123550059/14.07.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3792,00 лева като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 202207140123550059/14.07.2022 г., сключен с ответното дружество. Съгласно чл.1 от него, кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2100,00 лева, а кредитополучателят се задължил да върне сумата от 3096,00 лева, съгласно условията на договора. ГПР бил размер на 48.85 %, а ГЛП - на 40.45 % , при срок на кредита от 24 вноски. В чл.6 ал.1 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави допълнителнообезпечение по чл.4 ал.3 от договора, то дължи неустойка в размер на 1200 лева. В тази връзка била начислена неустойка в общ размер на 3792,00 лева. Според ищцата, клаузата на чл.6 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 202207140123550059/14.07.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 ЗЗД, 1 като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП. По този повод се поддържа от ищцата, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ап.1, предл.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение се сочи, че процесната клауза за неустойка, била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 3792,00 лева била в размер на над 180 % от сумата на отпуснатия кредит в размер на 2100,00 лева. По този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 ал.1 от

Договор за потребителски кредит

№

202207140123550059/14.07.2022 г., според която се дължи неустойка в размер на 3792,00 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива - Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената 2 главница. Последователна била и практиката на съдилищата, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.6 ал.1 от сключения между страните на 14.07.2022 г. Договор за потребителски кредит № 202207140123550059/14.07.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3792,00 лева като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който оспорва иска. Най-напред счита исковата молба за нередовна, тъй като в нея не били посочени електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и заявление дали ищцата желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници. По същество, ответникът „Неткредит“ ООД признава сключването на 14.07.2022 г. на договор за кредит № 202207140123550059 между страните, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 2 100,00 лева. Оспорва твърдението, че неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и нарушаване нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК и чл.

143, ал. 1 ЗЗП. С чл. 19 ЗПК се транспонирала разпоредбата на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО като българският законодател предвидил, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1 и при неговото изчисляване не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗПК). Изложеното било в унисон с предписанията на чл. 19, пар. 1 и пар. 2 от Директива 2008/48/ЕО - в т. 1 било записано, че годишният процент на разходите „се изчислява в съответствие с математическата формула, съдържаща се в част I от приложение I.", а в пар. 2 ясно и непротиворечиво било посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит... ". Разбирането, че в годишния процент на разходите не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение) се потвърждавало и от факта, че съгласно чл. 19, пар. 3 Директива 2008/48/ЕО „Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.". От изложеното се налагал извод, че посредством предвидената клауза за неустойка не се заобикаляла сочената от ищеца 3 законова разпоредба. Не било налице и противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД). С договорената неустойка кредитополучателят бивал мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Следвало да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е била получена от потребителя. Изложеното разбиране се подкрепяло както от правната доктрина, така и от съдебната практика Ответникът отрича да е начислявал неустойка в размер на 3 792,00 лева, тъй като получил обезпечение по процесния договор за кредит от трето неучастващо по делото лице - „Кредит Гарант БГ" ООД и следователно изискванията, уговорени в чл.

6 на процесния договор били изпълнени.

С оглед на изложените съображения, ответникът моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни, като претендира и присъждане на направените от дружеството разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори относно обстоятелството, че на 14.07.2022 г. са сключили помежду си Договор за потребителски кредит № 202207140123550059/14.07.2022 г., както и че ищцата е усвоила заемната сума по него в размер на 2100,00 лева. Ето защо, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК и с оглед твърденията на страните относно фактическите обстоятелства, съдът приема за безспорно между страните и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 14.07.2022 г. са сключили помежду си Договор за потребителски кредит номер 202207140123550059, както и че ищцата е усвоила заемната сума по него в размер на 2100лв.

Несъмнено, изхождайки от предмета и страните по процесния договор физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Съдът намира, че уговорената в договора за потребителски кредит неустоечна клауза в чл.6, е нищожна. На първо място тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по 4 договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова - предоставянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното, като размерът й надхвърля отпусната сума по кредита. Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация.