Решение № 531 от 15.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Варна, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500848 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 6292/29.02.2024 г. на И. А. П. - длъжник по изп. дело № 20223110404072 по описа на ДСИ при СИС – Варна с район на действие ВРС срещу размера на таксите и разноските дължими от длъжника по изп. дело определени с ПДИ с изх. № 7109/12.02.2024 г.

Твърди се в жалбата, че не се дължат претендираните разноски, тъй като вече е заплатил сумата от 74.50 лева с вносна бележка от 13.09.2022 г. и не е налице основание за повторно начисляване на същата. Счита, че не дължи такса по чл. 53, ал. 4 от ТДТССГПК, тъй като още не са изтекли 6 месеца, а и размерът от 279.35 лева е прекомерен. Излага, че за заплатените месечни вноски по сметка на взискателя не следва да се начислява такса, защото същите не са събрани в хода на изпълнителното производство. Претендира се отмяна на възложените от ДСИ разноски в тежест на длъжника с оспорената ПДИ.

Ответникът по жалбата А. А. Д. - взискател не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ДСИ при СИС - Варна, с район на действие ВРС депозира мотиви, на основание чл.

436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Прилага заверен препис от изп. дело № 20223110404072.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

1

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ДСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20223110404072 по описа на ДСИ при СИС - Варна, с район на действие ВРС е образувано на 01.07.2022 г. по молба на А. А. Д. и въз основа на изпълнителен лист № 260492 от 13.04.2022 г., издаден по гр.д. № 18210/2019 г. по описа на ВРС, с който длъжникът И. А. П. е осъден да заплаща на взискателя А. А. Д. сумата от 125 лева, представляваща наемно възнаграждение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствено семейно жилище, считано от 04.11.2019 г. с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни основания за неговото изменение или прекратяване.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, която му е връчена надлежно на 29.07.2022 г., и запорно съобщение от 26.07.2022 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор върху сметките на длъжника, до размера на сумата посочена в запорното съобщение – 5238,32 лева. На взискателя е връчено изявлението на длъжника за прихващане, съдържащо се в молба от длъжника с Вх. № 13955/18.08.2022 г., по която взискателят е изразил становище, обективирано в молба вх. № 15290/14.09.2022 г. Във връзка с извършена корекция на дълга на длъжника е изпратена нова ПДИ, която му е връчена надлежно на 30.08.2022 г.

С Постановление от 23.12.2022 г. ДСИ определя разноски по изп. дело дължими от длъжника, както следва: сумата от 74.50 лева – внесена от взискателя държавна такса по чл.

30, чл. 32 и чл. 36 от ТДТССГПК, сумата от 528 лева – държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК.

С Разпореждане от 10.03.2023 г. на ДСИ е постановено да се отрази в деловодната система извършено прихващане до размера на 2830.33 лева, като към 01.07.2022 г. П. дължи сумата от 1044.67 лева и сумата от 124.30 лева държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК.

Постановено е, че от 05.07.2022 г. следва да му се начислява ежемесечно задължение 125 лева с падеж 5-то число на месеца, като на всеки 6 месеца се дължи държавна такса от 90 лева независимо дали се плаща съдебно или извънсъдебно. Изпратена е нова ПДИ на длъжника.

С Решение № 963/01.08.2023 г. по в.гр.д. № 1513/2023 г. по описа на ВОС, г.о. е оставена без уважение жалба входящ № 6313/11.04.2023 г. на И. А. П. - длъжник по изп.д. № 4072/2022 г. по описа на СИС при Районен съд гр. Варна, срещу разпореждане по същото изпълнително дело, връчено му със съобщение с изх. номер 9138/13.03.2023 г. в частта, с която съдебният изпълнител е постановил, че на всеки 6 месеца се дължи държавна такса върху периодичните платежи, съгласно чл. 53, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – в размер на 90 лева, независимо дали се плаща съдебно или извънсъдебно.

С молба от 05.09.2023 г. длъжникът представя по изп. дело доказателства за заплатено наемно възнаграждение за месец септември 2023 г. Служебно е събрана такса в размер на 23.03 лева.

От сметка за размера на дълга към 12.02.2024 г. на И. А. П. се установява, че до тази дата е събрана сумата от 9 728.73 лева, като се дължи неолихваема сума в размер на 2119.17 2 лева и пропорционална такса в размер на 279.35 лева.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 7109/12.02.2024 г., която му е връчена надлежно на 28.02.2024 г. В нея е посочено, че към 12.02.2024 г. П. дължи по изп. дело, както следва: неолихвяема сума от 2044.67 лева, сумата от 74.50 лева – разноски по изп. дело и сумата от 279.35 лева – такса по чл. 53 от ТДТССГПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа.

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя.

Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.

Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Отнесени към конкретния спор, тези принципни разяснения налагат извода, че както авансово внесените от взискателя прости държавни такси, така и заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представляват направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК и подлежат на събиране чрез съответното изпълнително действие заедно със сумите по изпълнителния лист. Поради това тези направени от взискателя разноски в изпълнителното производство се включват в 3 понятието "събрана сума" по смисъла на т. 53 от ТДТГПК, както и в понятието "интерес" по смисъла на чл. 73, ал. 2, изр. 2 ГПК.

В конкретния случай на 10.01.2023 г. на П. е връчено Постановление от 23.12.2022 г., с което ДСИ определя разноски по изп. дело дължими от длъжника, както следва: сумата от 74.50 лева – внесена от взискателя държавна такса по чл. 30, чл. 32 и чл. 36 от ТДТССГПК, сумата от 528 лева – държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК. Същото не е обжалвано пред ВОС в указания двуседмичен срок, поради което е влязло в сила. Длъжникът не е представил доказателства нито по изп. дело, нито с въззивната жалба за заплащане на дължимата държавна такса от 74.50 лева. Заплатената от него такава с вносна бележка от 13.09.2022 г. е определената му с ПДИ от 25.08.2022 г. Т.е. сумата от 74.50 лева е дължима и правилно е включена в базата при изчисляването на пропорционалната такса по чл. 53 от ТДТССГПК.

От представената деловодна справка за размера на дълга на длъжника към 12.02.2024 г. е видно, че същият дължи още и неолихвяема сума в размер на 2044.67 лева за погасяване на задължения за минало време. Ето защо съдът намира, че на този етап от развитието на изпълнителното производството, дължимата пропорционална такса следва да бъде изчислена върху сумата 2119.17 лева, от която 2044.67 лева - вземане по изпълнителния лист и 74.50 лева - вземане за авансово заплатени от взискателя прости такси. При това положение дължимата такса по чл. 53, ал. 1, б. „в“ от ТДТССГПК е в размер на 189.53 лева.

С Разпореждане от 10.03.2023 г. на ДСИ е постановено от 05.07.2022 г. на дължника да му се начислява ежемесечно задължение 125 лева с падеж 5-то число на месеца, като на всеки 6 месеца се дължи държавна такса от 90 лева независимо дали се плаща съдебно или извънсъдебно. Изпратена е нова ПДИ на длъжника. С Решение № 963/01.08.2023 г. по в.гр.д.

№ 1513/2023 г. по описа на ВОС, г.о. е оставена без уважение жалбата на П. против горното разпореждане. Т.е. на всеки 6 месеца се дължи държавна такса върху периодичните платежи, съгласно чл. 53, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – в размер на 90 лева, независимо дали се плаща съдебно или извънсъдебно.

Следователно П. дължи такса по чл. 53 от ТДТССГПК в общ размер на 279.53 лева, но тъй като в ПДИ е посочена сумата от 279.35 лева, а положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, то и по изложените съображения жалбата на И. А. П. срещу размера на таксите и разноските дължими от него по изп. дело определени с ПДИ с изх. № 7109/12.02.2024 г. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6292/29.02.2024 г. на И. А. П. - длъжник по изп. дело № 20223110404072 по описа на ДСИ при СИС – Варна с район на действие ВРС срещу размера на таксите и разноските дължими от длъжника по изп. дело определени с ПДИ с изх. № 7109/12.02.2024 г.