Решение № 310 от 28.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Смолян, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500277 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК

С решение № 170/15.05.2025 г., поправено с решение № 268/01.07.2025 г., по гр.дело № 453/2025 г. Смолянският районен съд ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян да заплати на И. З. З. сумата 4 332,72 лв. неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.01.2020 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата 1 187,11 лв. обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода 01.02.2020 г. - 16.03.2025 г.

1

Също така, Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян е осъдена да заплати на И. З. разноски по водене на делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение; а по сметка на Смоянския районен съд – държавна такса върху уважените искове в размер на 223,31 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 150 лв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – Смолян, чрез гл.юрк.М. Хр., с искане да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Претендира и за разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателя Регионална дирекция „Гранична полиция“ при МВР-София, редовно призован, гл.юрк.М. Хр. поддържа жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият И. З. З., представляван от адв.М. Орм.а, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание въззиваемият И. З., редовно призован, не се явява.

За него пълномощникът адв.М. Орм.а оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Съдът установява следното:

Решението е правилно.

Ищецът И. З. през исковия период от 01.01.2020 г. до 16.03.2025 г. работи по служебно правоотношение с РД „Гранична полиция“Смолян към ГД „Гранична полиция“ към МВР на длъжност „старши полицай“ в Граничен полицейски участък Ив.. Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски орган. През исковия период ищецът полага труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Така е положил нощен труд от общо 2 582 часа, за които е платено възнаграждение, но без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице, след преобразуването им с коефициент 1,143 по същата методика, те възлизат на 2 952 часа, като за разликата не е начислено и заплатено възнаграждение, което е в размер на 4 332,72 лв. Лихвата за забава върху същата главница за периода 01.04.2020 г. – 17.03.2025 г. възлиза на 2

1 187,11 лв.

Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в случая.

През исковия период, с изключение на времето от 01.01.2020 г. до 11.07.2020 г., действа новата редакция, в сила от 11.07.2020 г., на чл.187 ЗМВР. Според действащите преди това изменение ал.1 и ал.4 на същия член, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица./ал.1/; работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал.3/; и ал.4: за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

В случая е важно да се изследва как е станало изменението на ЗМВР: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019 г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, по Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл.

3

187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР е обнародван в ДВ, брой 60 от 2020 г., като съответно и измененият и допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020 г.

Съгласно новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Ал.4 на същия чл.187 предвижда, че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Според ал.10, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В случая следва да се разгледат тези наредби, но не само действаща от 2022 г., а всички от 2014 г. насетне, тъй като измененията в тях имат значение за решаване на спорния въпрос.

Съгласно чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (наричана по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове 4 положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Следва издаването на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г. В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.

В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата. Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага преобразуване. Вторият аргумент в доклада е икономически, като е подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева на година.

5

Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал.

2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като тричленният състав по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време.

Окончателната и цялостна отмяна на оспорената Наредба от 2016 г. е постановена с Решение от 10.12.2019 г. от 5-членен състав на Върховния административен съд по адм.дело № 8601/2019 г.

В Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020 г., не съществува разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.