Решение № 492 от 10.06.2024, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Добрич, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Христина Г. Х.а като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230101073 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. М. Н., ЕГН **********, село **, община **, **, чрез пълномощника адв. Д. К. оВТ ДАК, съдебен адрес: град Добрич, *** срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, представлявано от изп. директор инж. Н. Н., със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ***. Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 1425.87 лева, представляваща главница по начислено задължение за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в село ***, кл. №2062 за периода от 28.07.2020г. до 29.03.2022г., за което са издадени 21 броя фактури от ответното дружество, а именно:

1.ф-ра № 0800222278/28.07.2020 г. на стойност 1094.90 лв. с ДДС;

2.ф-ра № **********/31.08.2020 г. на стойност 15.98 лв. с ДДС;

3.ф-ра № 0800224582/30.09.2020 г. на стойност 13.32 лв. с ДДС;

4.ф-ра Ns ***/02.11.2020 г. на стойност 13.32 лв. с ДДС;

5.ф-ра № 0800226704/30.11.2020 г, на стойност 13.32 лв. с ДДС;

6.ф-ра № 0800227779/29.12.2020 г. на стойност 13.32 лв. с ДДС;

7.ф-ра № **********/26.01.2021 г. на стойност 14.51 лв. с ДДС;

8.ф-ра № 0800230026/25.02.2021 г. на стойност 13.86 лв. с ДДС;

9.ф-ра № 0800231108/29.03.2021 г. на стойност 16.18 лв. с ДДС;

10.ф-ра № 0800232204/29.04.2021 г. на стойност 16.18 лв. с ДДС;

11.ф-ра N 0800233327/28.05.2021 г. на стойност 18.48 лв. с ДДС;

12.ф-ра N 0800234507/28.06.2021 г. на стойност 18.48 лв. с ДДС;

13.ф-ра N 0800235652/29.07.2021 г. на стойност 20.78 лв. с ДДС;

14.ф-ра № 0800236933/30.08.2021 г. на стойност 18.48 лв. с ДДС;

15.ф-ра № 0800238048/27.09.2021 г. на стойност 18.48 лв. с ДДС;

16.ф-ра N 0800239137/27.10.2021 г. на стойност 18.48 лв. сДДС;

1

17.ф-ра № 0800240288/26.11.2021 г. на стойност 18.48 лв. с ДДС;

18.ф-ра N 0800241197/20.12.2021 г. на стойност 13.86 лв. с ДДС;

19.ф-ра N 0800242476/28.01.2022 г. на стойност 25.42 лв. с ДДС;

20.ф-ра N 0800243486/22.02.2022 г. на стойност 13.86 лв. с ДДС;

21.ф-ра N 0800244742/29.03.2022 г. на стойност 16.18 лв. с ДДС, както и сумата от 196.23 лв., представляваща начислени обезщетения за забава върху главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ 30-тия ден на плащане на фактурирането на задължението, до 01.04.2022г., т.е. начислени за периода от 02.10.2020г. до 01.04.2022г.

Ищецът навежда твърдения, че от 2004г. е собственик на дворно място в село **;, община Добичка, **, в което няма жилищна или друг вид сграда. За имота в ответното дружество се води партида на името на А. Н.. Дворното място не е ползвано нито от него, нито от друго лице. Не е консумирана вода през процесния период.

Края на м. март 2022г. по телефона с ищеца се е свързал служител на ответното дружество и го поканил да заплати задълженията си за консумирана вода в процесния имот в с.**.

Н. отишъл в офис на ответника заявил, че имотът е необитаем и не дължи начислените му суми. От сайта на Водоснабдяване и канализация Добрич” АД ищецът установил, че му дължи сумата от 1622.10 лв., от които главница в размер на 1425.87 лв. и обезщетение за забава в размер на 196.23 лв. А. М. твърди, че в имота му има водомер, който е изправен и показанията му не кореспондират с начислените кубици вода. на Предвид гоеизложеното, за ищеца възниквал правен интерес, да потърси защита на правата си по съдебен ред чрез подаване на настоящата искова молба срещу ответника и да предяви искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК и да установи, че не му дължи претендираните вземания.

С разпореждане от 11.04.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от юрисконсулта на ответното дружество К. К. на 12.02.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва исковете по основание и размер, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответното дружество излага, че ищецът му е абонат и има открита партида с кл. №2062 за имот в с.**, общ.**, **. На 27.07.2020г. е била извършена проверка на водомера в имота от двама служители на ВиК-Добрич и е установено, че устройстовот, отчитащо водата е с показания 0581 куб.м., като това е вписано в СП №006411 от същата дата. В информационните масиви на дружеството последните отчетени кубици реално доставено количество вода са от 21.11.2015г. При проверката е установена разлика от 411 куб.м. реално доставена и потребена вода, което показва, че твърденията на ищеца, че в имота не се консумира вода, са неверни.

При така установените факти е била издадена фактура №800222278 на обща стойност 1094.90 лв. А към днешна дата, задълженията на Н. към ответника били в размер на 1622.10 2 лв. за процесния имот.

Поради неплащане на задълженията на А. М., на 30.03.2022г. водоподаването в имота му в с.** е преустановено в негово присъствие. От тази дата до сега, ищецът не допуска в имота си служители на ответното дружество.

Ответникът изцяло оспорва изложените обстоятелства в исковата молба, че негови служители в края на м. март 2022г. се свързали с ищеца. В информационната системата на ВиК-Добрич нямало посочен телефон на абоната, никой не го е търсил, а и нямало данни той да е посещавал офис на дружеството, респ. да е подавал молби, заявления, жалби и др.

До ищеца не са били изпращани, писма, предписания, покани и пр. др. документи., т.е. той не е бил обезпокояван по никакъв начин и ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело, следователно не следвало и да понася тежестта на съдебни разноски.

Отделно от горното, ответникът твърди, че ищецът не е подавал искане до него, че имотът е необитаем, напротив, от години не е осигурявал достъп на служителите на ответното дружество до водомера в имота.

Ответникът, моли съдът да отхвърли исковете. Претендира сторени съдебни разноски.

С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е направил относими и своевременни доказателствени искания. Претендират се сторените съдебни разноски.

При тази фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и има за предмет установяване недължимостта на сумите от: 1425.87 лева, представляваща главница по неплатено задължение за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в село **, община **, ** с кл. №2062 за периода от 28.07.2020г. до 29.03.2022г., за което са издадени 21 броя фактури от ответното дружество, както и сумата от 196.23 лв., представляващи начислени обезщетения за забава върху главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ 30-тия ден на плащане на фактурирането на задължението, до датата на погасяване на задълженията.

Същите са процесуално допустими, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които, съдът следи служебно. В настоящия случай, допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочената сума.

Нуждата на ищеца от защита, чрез предявеният иск, се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор, относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл, ищецът е 3 легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочените суми по главния иск и по акцесорния. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими, откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на главния иск, в тежест на ответника, е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, е да докаже, че в действителност процесната услуга по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в процесния обект, собственост на ищеца.

Отношенията между оператора и потребителя на В и К услуги, като търговска сделка, са уредени в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора „В и К” ЕООД – гр. Добрич (ОУ). Съдържанието на представените по делото Общи условия, утвърждаването им от ДКЕВР и влизането им сила, предпоставяно от чл. 70 от тях от публикуване в централен и местен ежедневник, не е оспорено от ищеца. В цитираната Наредба са посочени санкциите при неизпълнението на приетите изисквания, като видът, границите на гражданската отговорност и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност в частност са законово определени и в наредбата те не са променени.

Според разпоредбата на чл.11, т.1 от Закона за водите, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините, са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост „оператори”.

В обсъжданата хипотеза, не се спори по делото, че ответното дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество, то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията на Област – гр. Добрич.

Съгласно Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К“ ЕООД гр. Добрич /понастоящем АД/ при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на В и К оператора, прави предписание за отстраняване на повредата на водомера, като според чл. 23, ал. 5 от същите условия при липсата на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. – при нетоплофицираните жилища за всеки обитател.

Видно от съдебните книжа, ищецът е закупил на 13.10.2004г. дворно място с площ от 900 кв.м., представляващо парцел 1 с пл. №254 в кв.5 по плана на село **, община **, област Добрич, за което е издаден ***. по описа на СВ-Добрич /л.30/.

В дворното място от показанията на разпитаните свидетели /Г.Г, л.С. И И и И.С., 4 както и от приложения снимков материал/, се установява, че има паянтова дървена постройка /барака/. Имотът е водоснабден и има открита партида с титуляр - А. М. и с кл.

№2062. Водомерът е поставен в бараката, която отстои на 2-3м от оградата. В постройката има чешма, до водомерната шахта. В имота има неподдържани овощни насаждения, същият не се ползва за живеене. А. М. се установил трайно и пребивава в с.**.

По данни от представената от ответника справка за записвания по електронен карнет за периода от 28.07.2020г. до 29.03.2022г , е регистриран отчет при липса на достъп.

Последният редовен отчет преди проверката от 27.07.2020г., е от 21.11.2015г., при който е отчетено потребление от 5куб.м. /старо показание 165куб.м./, или показанието на водомера към този момент е било 170, при състояние на водомера – изправен.