Определение № 963 от 31.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963 гр. Бургас, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500571 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от К. Ж. К. , ЕГН ********** против определение №184 от 12.01.2026 г. , постановено по гр.д.№1572 по описа на РС – Бургас за 2025 г. , с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските , с която е осъдена да заплати сумата в размер на 910 лв. в полза на ищцата. В мотивите на решението съдът е приел, че ответницата е дала повод за завеждане на иска , въпреки че претенцията е изпълнена доброволно след завеждане на делото. Според страната съдът неправилно е приложил закона. На първо място - по делото не са се установили доказателства за наднормен шум от климатика преди предявяване на иска. Прието е в решението ,че към момента на разглеждане на спора климатика не издава шум над допустимите норми поради което не може да се приеме , че ответницата е дала повод за предявяване на иска. Обстоятелството , че е била извършена профилактика на климатика чрез подмяна на тампони не сочи , че шума преди това е бил над нормата. Извършената профилактика не може да се тълкува като признак за наличие на вредоносен ефект. Според страната извода на съда , че ответницата е дала повод за предявяване на иска е необоснован. При отхвърляне на иска ответникът има право на разноски по аргумент на чл.78 ал.3 от ГПК. Твърди се , че ищцата не е отправяла покана или опит за извънсъдебно уреждане на спора , нито е представила измервания или експертни данни за наднормен шум преди делото. В случая е налице санкциониране на ответницата чрез възлагането на разноските в нейна тежест. Оспорва се и връзка на чл.78 ал.3 от ГПК с прилагането на чл.176 ал.3 от ГПК. Страната сочи , че законът не дава възможност на съда ответникът да бъде санкциониран с възлагане на разноски , или налагане на глоба . Моли се за отмяна на определението на районния съд и отхвърляне на искането за присъждане на разноски като се разпореди разноските да останат в тежест на ищата с оглед отхвърлянето на иска й като бъде осъдена да заплати разноските на 1 ответницата за двете инстанции.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от ищцата Д. А. Д.. Жалбата на К. К. се оспорва като неоснователна. Страната сочи , че от доказателствата по делото се установява промяна във фактическото положение на външното тяло на климатика на ответницата за периода от м. декември 2024 г. до момента на извършване на експертизата през м. юни. Безспорно се установява добавянето на тампони. Този факт не се и оспорва от ответницата. Самият ремонт е възприет от ищцата през м. май 2025 г. Оспорват се твърденията на ответната страна , че това е било сторено в рамките на профилактика в края на м. януари . В тази връзка мотивите на съда се преценят като правилни – вкл. и относно прилагането на последствията на чл.176 от ГПК – относно обстоятелството кой е извършвал ремонтните работи по климатика. Категорично поставянето на тампоните е извършвано след завеждане на иска. Поради това и извода на съда , че с поведението си ответната страна е дала повод за завеждане на иска се окачествява като правилен. Оспорват се и твърденията , че ищцата не е предприела опити за доброволно уреждане на спора – в тази насока е и констативния протокол от общината , който е бил първият опит на ищцата за премахване шума от климатика. Разноските са правилно отредени в тежест на ответницата , тъй като от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява , че именно ответника е дал повод за завеждане на иска. Моли се за оставяне в сила на определението.

Установява се , че производството по гр.д.№1572 по описа на РС – Бургас за 2025 г. е приключило с постановяване на решение №2636 от 24.11.2025 г. Предявен е бил иск от Д. Д. против К. К. на основание чл.109 от ЗС за преустановяване действия на ответницата свързани с шум от климатик , поставен на преградния панел на балкона.По делото е била назначена експертиза , която е установила , че към момента на изговянето на заключението климатика не е бил източник на наднормен шум – към 06.06.2025 г. За разлика от установеното от констативен протокол от 12.12.2024 г. се установява , че са били добавени тампони. Ответницата е твърдяла , че профилактиката е извършена през м. януари 2025 г. , когато са били поставени и тампоните , но твърденията в тази насока са останали недоказани , поради което иска е отхвърлен. Независимо от това обаче разноските на ищцата от 910 лв. са присъдени в тежест на ответницата по аргумент на противното на чл.78 ал.2 от ГПК поради липсата на доказателства по делото , че тампоните са били поставени преди завеждане на делото.

На 08.12.2025 г. по делото е постъпила молба от К. К. по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските като се отмени същото , с което в нейна тежест са присъдени 910 лв. разноски по делото. Вместо това – да бъде осъден ищеца да заплати разноските сторени от нея.

В законоустановения срок от ищцата Д. Д. е постъпило становище , с което молбата на К. К. се оспорва. Изложени са подробни съображения. Твърди се , че категорично по делото не е установено , че тампоните на климатика са били поставени до завеждането на иска.

Ищцата по никакъв начин не е доказала твърденията си , че тампоните са били поставени през м. януари 2025 г. Поради това извода на съда , че с поведението си страната е дала 2 повод за завеждане на иска е правилен и обоснован и се моли молбата по чл.248 от ГПК да бъде оставена без уважение.

Съдът се е произнесъл с определение №184/.01.2026 г. С определението си съдът е посочил , че иска е отхвърлен поради предприетите доброволно действия от ответницата , с които шумовите притеснения за ищцата са били премахнати. Това обаче е сторено след завеждане на иска и поради това същата е дала повод за неговото завеждане като първоначално е оспорила иска , поради и което по аргумент на противното на чл.78 ал.2 от ГПК същата следва да понесе сторените от ищцата разноски. Поради това молбата по чл.248 от ГПК на К. К. за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Частната жалба на К. К. е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Изразено е недоволството от съдебен акт – определение на съда по чл.248 от ГПК , с който е отказано изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

Спецификата в случая е , че съдът е приложил по аргумент на противното разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК – т.е. когато ответникът с поведението си е провокирал предявяването на иска , то разноските се понасят от него. В процесния случай се спори от ответницата , която в случая е натоварена с разноските по делото , че не е дала повод за предявяване на иска. За безспорно установено по делото е , че към момента на оглед на процесния климатик от вещото лице по назначената експертиза – 06.06.2025 г. на външното тяло на климатика е имало поставени тампони и шумът , излъчват от него е бил в рамките на нормите. Искът е заведен на 04.03.2025 г. Ответницата твърди , че тампоните са поставени при извършване профилактика на климатика в края на м. януари 2025 г. Въпреки дадената й възможност от съда обаче този факт по делото е останал недоказан. Настоящият съдебен състав намира констатациите и изводите на първоинстанционния съд за правилни при установената фактическа обстановка по делото: че към момента на предявяване на иска климатикът е бил източник на силен шум и е създавал значителни неудобства за ищцата , което е било повод за завеждането на иска. При това положение правилно разноските , сторени от ищцата са били присъдени в тежест на ответницата. Изложените в частната жалба аргументи – че приложението на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК – на обратното основание на същата е неправилно са неоснователни. Налице са фактическите основания по делото за приложението на тази хипотеза , както е сторил и първоинстанционния съд. В проведеното съдебно заседание на 25.09.2025 г. при задаване на въпроси на ответницата по чл.176 от ГПК е станало ясно , че познат на нейни познати е извършвал профилактиката на климатика. В тази връзка на ответницата е било указано да посочи имената и телефонен номер на лицето , извършило ремонтните дейности по климатика. В същото съдебно заседание ищцата Д. е направила изявление , че по климатика са извършвани ремонтни дейности на 13.05.2025 г./ видяла е техник на терасата , който е правел нещо по климатика , изказва се предположение , че тогава са били сменени тампоните/ – т.е. – след завеждане на иска , след които шумът 3 намалял. Въпреки предоставената възможност ответницата и процесуалният й представител са проявили бездействие и на проведеното заседание на 05.11.2025 г. представител на страната не се е явил по делото. Въпреки предоставената възможност и достатъчен срок не са предоставени никакви данни във връзка с лицето , осъществило профилактиката на климатика. Поради това твърденията за профилактика на същия през м. януари 2025 г. са останали недоказани. Първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка при недоказаност на това твърдение на ответната страна и е отхвърлил иска с оглед установеното към 06.06.2025 г. , но правилно е присъдил разноските в тежест на ответната страна , тъй като същата е дала повод за завеждането на иска.

Поради изложените съображения частната жалба на К. К. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение : - обжалваното определение , с което е отказано изменение на решението в частта му за разноските е правилно и законосъобразно.

По гореизложеното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от К. Ж. К. , ЕГН ********** против определение №184 от 12.01.2026 г. , постановено по гр.д.№1572 по описа на РС – Бургас за 2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4