Акт № 4778 от 04.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4778 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-

ПАПАЗОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА

Административно наказателно дело № 20261110209968 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от 09.06.2026 г., подадена от Х. А. Н., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. С. С., срещу наказателно постановление № 24-4332-005669/19.03.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на 104А ЗДвП.

В жалбата се излага, че оспорваното наказателно постановление не е връчвано на жалбоподателя, също, че неправилно е приложена процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което и то не е влязло в сила, а така подадената срещу него жалба не се явява просрочена. Сочи се, на следващо място, че плащането на глобата по атакуваното наказателно постановление е било свързано с необходимостта от прехвърляне на собствеността върху процесния лек автомобил, а не защото жалбоподателят е бил съгласен с така наложеното му административно наказание. В тази връзка се навеждат доводи, че е неприложима нормата на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН.

Иска се разглеждане на делото от съда и отмяна на обжалваното НП.

Съдът при служебна проверка за редовност и допустимост на подадената жалба констатира следното:

Видно от административнонаказателната преписка, административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН, серия GA № 1021154/08.03.2024 г., срещу жалбоподателя Х. А. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 104А ЗДвП. Актът е бил предявен за запознаване на нарушителя и връчен лично на последния срещу подпис, на 08.03.2024 г., който го подписал отбелязвайки, че има възражения, без излагането обаче на конкретни такива.

1

Следователно Х. А. Н. е узнал за съществуването на воденото срещу него административнонаказателно производство, като се е запознал със съставения срещу него АУАН, имал е възможност да възрази срещу последния, както и да упражни пълноценно и в пълен обем правото си на защита срещу него.

Въз основа на така съставения АУАН, на 19.03.2024 г., е издадено и обжалваното наказателно постановление от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР, което, видно от отразеното върху него, чрез печата за връчване на 14.10.2024г., по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, и противно на изложеното от жалбоподателя, е било връчено, на основание чл.

58, ал. 2 ЗАНН, на 14.10.2024 г.

В разрез със застъпеното от жалбоподателя, този съдебен състав прецени, че е спазена процедурата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и в този смисъл обжалваното наказателно постановление е било връчено редовно на Х. А. Н., съобразно изискванията на закона, при което следва изводът, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за издаденото наказателно постановление, с което се ангажира административнонаказателната му отговорност, за нарушение на чл. 104А ЗДвП.

Съображенията на съда, за да достигне до този извод, са следните:

Видно от данните по делото, процесното наказателно постановление е било изпратено за връчване на адреса на жалбоподателя в гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 54, вх. Д, ет. 4, ап. 104, който адрес е именно посоченият от Х. А. Н., ЕГН ********** в съставения срещу него АУАН, и за който в жалбата си твърди, че живее и обитава. От приложената по делото докладна записка УРИ 226р-44495/24.10.24 г. на мл. полицейски инспектор А. Дуков става ясно, че адресът на жалбоподателя в гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 54, вх. Д, ет. 4, ап. 104 е бил посетен от полицейски служители за връчване на процесното наказателно постановление № 24-4332-005669/19.03.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР. В докладната записка е отразено подробно и последователно, че във 02 РУ-СДВР е получено за връчване на жалбоподателя Х. А. Н., ЕГН ********** наказателно постановление № 24-4332-005669/19.03.2024 г. на адрес в гр.

София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 54, вх. Д, ет. 4, ап. 104, както и че адресът е бил посетен на 14.10.2024 г. от мл. полицейски инспектор А. Дуков и полицейски инспектор Иван Стоянов за връчване на процесното наказателно постановление, но търсеното лице не е било установено на адреса. В докладната записка е посочено, че е била извършена справка в АИС-БДС, от която бил установен телефонен номер на Х. Н., а именно: **********, като при проведен на 14.10.2024 г. телефонен разговор с лице, представило се за жалбоподателя Х. А. Н., на което било разяснен поводът за търсеното му, същото заявило, че на 15.10.2024 г. ще се свърже с полицейските служители, за да получи наказателното постановление издадено срещу него. От докладната става ясно също, че на 15.10.2024 г. отново бил проведен телефонен разговор с лицето, при който последното заявило, че ще посети приемното помещение на полицейските инспектори, обслужващи района на ж.к. „Лев Толстой“, за да получи наказателното постановление, но това не се случило. В докладната записка изрично се отбелязва, че до момента на изготвянето й никой не е осъществил контакт с мл. полицейски инспектор А. Дуков и не била проявена заинтересованост във връзка с получаването на наказателно постановление № 24-4332-005669/19.03.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР.

2

При така изложената хронология на събитията, АНО е приел, че след като нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, то наказателното постановление следва да се счита връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Както бе отбелязано по-горе, видно от отразеното върху него, в наказателното постановление е посочена дата на връчването му - 14.10.2024 г., на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Съдът приема, че правилно АНО е преценил, че следва да приложи процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, и да приеме, че наказателното постановление следва да се счита за редовно връчено на жалбоподателя, на дата 14.10.2024 г.

Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От цитираната разпоредба следва, че за приложимостта й е необходимо нарушителят да не бъде намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес да е неизвестен, за което наказващият орган прави отбелязване за това обстоятелство върху самото наказателно постановление, в който случай то се счита връчено.

На първо място, съдът намира за нужно да отбележи, че самият жалбоподател изрично в жалбата си заявява, че никога не е сменял постоянният си адрес, както и че живее на адреса в гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 54, вх. Д, ет. 4, ап. 104, заедно с други негови роднини. Поради това в процесната хипотеза не може да се говори за наличие на нов адрес или за промяната на посочения от жалбоподателя в жалбата и в АУАН такъв.

На следващо място, според съда са били извършени всички възможни действия за да се осигури лично връчване на въпросното наказателното постановление на санкционираното лице, за което от данните по делото е видно, че посоченият в АУАН адрес е бил посетен лично от полицейските служители мл. полицейски инспектор А. Дуков и полицейски инспектор Иван Стоянов за връчване на процесното наказателно постановление, но търсеното лице не е било установено на адреса. Поради неоткриването на наказаното лице, полицейските органи са извършили справка, в резултат на която са установили и телефонен номер на нарушителя, провели са 2 телефонни разговора с него, в хода на които на жалбоподателя Х. Н. е съобщен поводът за търсеното му, както и същият е бил уведомен за издаденото срещу него НП, като същият е заявил, че ще се свърже с полицейските инспектори за получаване на издадения акт. Съдът счита, че са положени необходимите усилия за непосредствено връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, които обаче усилия не са дали резултат, доколкото Н., макар и да е бил уведомен за издаденото срещу него НП и необходимостта от връчването му, както и за търсенето му и опитите в тази връзка на полицейските служители да го установят, за да му връчат лично процесното наказателно постановление, жалбоподателят не се е свързал с органите на реда, не е посетил приемното помещение на полицейските служители, обслужващи процесния район, и не е предприел каквито и да е действия, свързани с това лично да получи издаденото срещу него наказателно постановление.

3

Съдът приема, че с посочените по-горе действия са били изчерпани възможностите за лично връчване на наказателното постановление на наказаното лице, като правилно е приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поставяща изискване нарушителят да бъде потърсен на посочения от него адрес, което в случая е било изпълнено, тъй като Н. е бил търсен на известния по делото адрес и посочен тъкмо в съставения срещу него АУАНН, но не е бил установен, а данни за нов адрес няма по делото. Обратно – жалбоподателят поддържа в жалбата си, че обитава именно адреса, на който е бил търсен и не е открит. /гр.

София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 54, вх. Д, ет. 4, ап. 104/. В тази връзка следва да се отбележи, че изрично в жалбата се сочи, че на адреса живеят също майката и дъщерята на жалбоподателя, които, според заявеното в жалбата, са на разположение за получаване на съдебни книжа. Нарушителят обаче не е бил установен на посочения от него адрес. Не без значение също е и обстоятелството, че по делото са налични данни наказаното лице да е търсено и по телефон, като е разговаряно с него 2 пъти на 2 различни дати за връчване на издаденото срещу него НП, но жалбоподателят не се е отзовал, за да го получи, въпреки че се е ангажирал за това. Същият е бил уведомен, че има издадено срещу него наказателно постановление, че е бил търсен за личното му връчване, както и за последващи възможности да го получи непосредствено, но отново не е проявил интерес да посети приемното помещение на полицейските инспектори, обслужващи процесния район, за да го получи.

При възприетия за правилен от настоящия съдебен състав извод на АНО, че наказателното постановление е било връчено на 14.10.2024 г. на санкционираното лице, по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, в съответствие с изисквания на закона, то следва, че подадената срещу него жалба от 09.06.2026 г., на Х. А. Н., ЕГН **********, чрез адв. С. С., се явява просрочена, тъй като е депозирана извън законоустановения 14-дневен срок за обжалване на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 ЗАНН нарушителят може да обжалва издаденото НП срещу него в 14-дневен срок от връчването му пред съответния районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 2 НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

В конкретния случай срокът за обжалване на атакувания акт е започнал да тече на 15.10.2024 г. и е изтекъл на 28.10.2024 г. /присъствен ден/ в края на работния ден.

Видно от данните по делото, жалбата е подадена на 09.06.2026 г. в деловодството на АНО, т.е. последната е подадена много /близо 2 години/ след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за обжалване.

При това положение атакуваното с жалбата наказателно постановление е влязло в сила още на 29.10.2024 г., и е недопустимо да бъде преразглеждан въпрос, за който е налице влязъл в сила акт.

Предвид горното, жалбата като просрочена се явява процесуално недопустима, поради което образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, без съдът да разглежда по същество законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

В заключение, съдът намира за необходимо да посочи, че независимо от 4 заглавието на сезиращата съда жалба /наименована жалба и молба за възстановяване на срока за обжалване/ и бланкетно заявеното „…моля да възстановите срока за обжалване“ на атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че доколкото в жалбата са изложени единствено и само оплаквания за неправилно приложение на процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, без каквито и да е доводи, сочещи на уважителни причини за пропускане на срока за обжалване на процесното наказателно постановление, както и с оглед отсъствието на такива възражения за наличие на обстоятелства, които обуславят по-късното подаване на жалбата, то настоящият съдебен състав приема, че не е сезиран с изрично искане за произнасяне по реда на чл.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c634412-63b5-485c-ace1-eb50136c2d4e