Решение № 189 от 13.06.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. ХАСКОВО, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500144 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И.Т. и Т.Ц. Т. против Решение № 27/17.01.2022г., постановено по гр. д. № 759/2021 г., по описа на Районен съд - Хасково, с което съдът е уважил предявения от „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД - с. ***, общ. ***, обл. Хасково иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и е обявил за недействителен по отношение на "БИ ЕЙ ПИ ЕФ" ЕООД - с. ***, общ.***, обл. Хасково, договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 11.06.2020г., за който е съставен нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2020 г. на нотариус с рег. № 079, а именно в частта на ½ идеална част от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-26, целият с площ 865 кв.м., находящ се в кв. 16 по плана на с.*** , общ. ***, одобрен със заповеди № 880/1928г. и № 62/1977г., при граници на имота: от две страни улица, УПИ VIII-22 и УПИ- XIV-26, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с мансарден етаж с разгъната застроена площ от 209 кв. м. и навес с оградени стени с разгъната застроена площ от 35 кв. м.

С цитираното решение районният съд е осъдил М. И.Т. и Т.Ц. Т. да заплатят на ‘‘БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД - с.***, общ.*** , обл. Хасково, направените по делото деловодни разноски в общ размер на 470лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците М. И.Т. и Т.Ц. Т., които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на материалната разпоредба на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. чл. 444, т. 7 от ГПК и чл. 447 от ГПК, при преценката за наличието на увреждане на ищеца с процесния нотариален договор за покупко-продажба на недвижим 1 имот. Позовавайки се на неправилното тълкуване в по - новата практика на ВКС първоинстанционният съд е приел, че разпореждането с несеквестируемо жилище уврежда кредитора, който извод бил в явно противоречие с точния смисъл на закона и правната логика, тъй като такова увреждане нямало как обективно да е налице. Независимо дали това единствено жилище е в патримониума на длъжника или той се е разпоредил с него, кредиторът не можел да насочи принудителното изпълнение върху него. Цитира се различна практика на ВКС, която според въззивниците следва да се тълкува в смисъл различен от този на районния съд. Считат, че дори да се приложи приетата незаконосъобразно от съда и в практиката на ВКС, но неустановена от закона фикция за изразена воля за отказ от закрилата, така приетият от съда факт на изразена воля не пораждало никакви правни последици, тъй като налице било императивна разпоредба, предвиждаща, че отказът на длъжника от закрилата по чл. 444 от ГПК, тоест в случая от несеквестируемостта на единственото му жилище, бил недействителен, от което следвало, че не поражда никакви правни последици.

Като краен извод въззивниците обосновават пълната незаконосъобразност и несъответствие с точния смисъл на закона на тълкуването на ВКС, на което се позовава районният съд, за да приеме, че с процесния нотариален акт за покупко - продажба се уврежда кредиторът „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД. От друга страна се навеждат оплаквания за допуснати Нарушения на чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека (право на собственост). Така аргументирано, жалбоподателите намират решението на Районен съд-Хасково за неправилно и незаконосъобразно, поради което претендират неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който да се отхвърли предявеният Павлов иск. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемото дружество, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Хасково. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.

Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания относими към предмета на спора и нови доказателства не са събирани. С молба с вх.

№3015/19.04.2022г. от пълномощника на въззивниците е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, което е оставено без уважение, доколкото искането не е свързано с изясняване на спора от фактическа страна и неговото правилното решаване.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно, а като постановено по същество на заявената по реда на чл. 135 ЗЗД защита - допустимо и правилно.

При разглеждане на делото и при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните.

Съответно на търсената с иска защита съдът е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото по см. на чл. 140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е изяснен от фактическа страна с допустими по см. на ГПК доказателства, които са относими към подлежащите на доказване и правно значими за изхода на делото факти.

Предмет на производството пред Районен съд – Хасково е бил предявеният от „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД - с. ***, общ. ***, обл. Хасково, против М.И. Т. и Т. Ц. Т. иск по чл.

135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците 2 с нотариален акт за № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2020 г., на нотариус с рег. № 079, Договор за покупко-продажба на недвижим имот за 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-26, целият с площ 865 кв. м., находящ се в кв. ‘‘16‘‘ по плана на с. ***, общ.

***1 одобрен със заповеди № 880/1928г. и № 62/1977г., при граници на имота: от две страни улица, УПИ VIII-22 и УПИ- XIV-26, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с мансарден етаж с разгъната застроена площ от 209 кв. м. и навес с оградени стени с разгъната застроена площ от 35 кв. м., като увреждащ го в качеството му на кредитор на първия ответник с парични вземания по договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите peг. № 459/ 04.03.2015 г. на нотариус с peг. № 078, в размер на 22 597,86 лв., както и за вземането от 3 457,94 лв., представляващо сторени деловодни разноски, присъдени в полза на „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД, по гр. дело № 246/2016 г. на Районен съд –Харманли и инициираните след това производства по инстанционен контрол пред Окръжен съд – Хасково и ВКС.

Ответниците М. И.Т. и Т.Ц.Т. са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили иска и са молили за отхвърлянето му.

По делото е установено, че „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД има качеството на кредитор на първата ответница М. И. Т.. За вземанията си към нея, произтичащи от договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите от 04.03.2015 г., ищецът е предприел действия по принудително удовлетворяване на дължимия резултат, като с изпълнителен лист от 02.03.2016 г., издаден въз основа на документ по чл. 417 от ГПК / цитирания по – горе договор за наем от 04.03.2015 г./, по ч.гр.дело № 378/2016 г. на РС-Хасково, е било образувано ИД № 23/2016 г. по описа на ЧСИ Калинка Араклиева, с рег. № 771. Поканата по чл. 428 от ГПК за доброволно изпълнение й е била връчена 25.03.2016 г.

На 26.02.2016 г. ответницата М. Т. е предявила отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД, че ищцата не му дължи сумата от 22 597,86 лв., представляваща дължима годишна наемна цена по горецитирания договор за наем, както и сумата от 1 581,86 лв., представляваща неустойка за периода 11.02.2016 г. - 24.02.2016 г. Искът е бил уважен в частта за неустойката, а за годишната наемна цена от 22 597,86 лв. – отхвърлен. На основание чл. 78 от ГПК М. Т. е била осъдена да заплати деловодни разноски от 3 457,94 лв., за което вземане настоящият ищец се е снабдил с изпълнителен лист и присъединил същия към вече образуваното ИД № 23/2016 г., по описа на ЧСИ Калинка Араклиева, с рег. № 771.

В хода на висящото съдебното производство, образувано по предявения от М.

И.Т. отрицателен установителен иск, последната и съпругът и Т.П.Т. са продали на своята внучка – втората ответница Т. Ц. Т., следния свой недвижим имот, а именно: УПИ IX-26, целият с площ от 865 кв.м., находящ се в квартал 16 по плана на с.*** , общ. ***, одобрен със заповеди № 880/1928 г. и № 62/1977 г., при граници на имота: от две страни улица, УПИ VIII-22 и УПИ -XIV- 26, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с мансарден етаж с разгъната застроена площ от 209 кв.м. и навес с оградни стени с разгъната застроена площ от 35 кв. м. За сключената сделка е съставен Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2020 г. от 11.06.2020 г., на нотариус с рег. № 079, в който е вписано, че цената на продадения имот е 7500 лв., както и че сумата е получена от продавачите изцяло и в брой в деня на сделката.

От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че данъчна оценка на описания имот – предмет на договора за покупко-продажба, е 7446,70 лв., а според експертното заключение и изслушване по назначената съдебно – техническа експертиза пазарната му стойност е в размер на 106 930 лв., в т. ч. и извършените за него подобрения от 3 500 лв.

За установяване родствените връзки между страните по оспорвания договор по делото са представени официални писмени документи, издадени от компетентен орган, от които е видно, че продавачите М. И.Т. и Т.П.Т. са съпрузи, като техни деца са Ц.Т.П. и И. Т.

Т., а единствена дъщеря на сина им е ответницата Т. Ц. Т., купувач по сделката, явяваща се 3 внучка на продавачите.

Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл. 266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство. До обективираните в решението правни изводи, първоинстанционният съд е достигнал след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата. Обсъдена е тяхната годност, допустимост и относимост към подлежащите на доказване факти при съобразяване на вменените му с разпоредбата на чл. 172 ГПК изисквания. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на въззивниците досежно извода, касаещ преценката на РС-Хасково за заинтересоваността на показанията, депозирани от св. Т.Т.– съпруг и дядо на въззивниците.

В мотиви на решението си първостепенния съд е обсъдил показанията на св. Т. в детайли, като същите, противно на поддържаното в жалбата твърдение, е ценил с оглед относимостта им към останалия доказателствен материал. Показанията на този свидетел са били ангажирани от въззивниците като доказателство, целящо оборване на презюмираното по отношение на приобретателя по сделката знание за сключването й в увреда на въззиваемото дружество, в качеството му на кредитор на прехвърлителката по сделката. Именно на основание кредитираната част от показанията на свидетеля, първоинстанционният съд е приел, че наличието на тази изискуема се за фактическия състав на чл. 135 ЗЗД предпоставка не е опровергано в условия на пълно и главно, дължимо от въззивниците доказване.