Решение № 177 от 15.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Русе, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

А. Атанасова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500257 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 253/16.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2680/2024 г. по описа на Русенски районен съд е признато за установено по отношение на В. Х. П., ЕГН **********, от *****, че Е. М. Е., ЕГН **********, Г. Е. Г., ЕГН ********** и А. Е. Г., ЕГН **********, като наследници на Е. Г. Е., починал на *****, собственик на ЕТ „Фладер – Е. Г. Е.“, ЕИК 117520985 не дължат, поради изтичане на погасителната давност сумата от: 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от 31.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 7223/2011 г. по описа на РРС.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство В. Х. П., ЕГН **********, от гр.Русе, с доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, тъй като е нарушен материалният закон, а събраните и обсъдени доказателства водят на различен правен извод. Не спори, че петгодишният давностен срок на вземането е изтекъл, но счита, че не е разгледана позицията й, наведена още с отговора на исковата молба за това, че е налице признание 1 за естествен дълг, след като е изтекла тази погасителна давност. Позовава се на образуваното на 25.08.2023 г. ново изпълнително дело № 836 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Русе въз основа на същия изп. лист от 03.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7223/03.09.2011 г. по описа на РРС, въз основа на който е било образувано прекратеното изп. дело № 574/2011 г. на същия ЧСИ, и последното изпълнително действие по което е било извършено на 31.10.2012 г. Счита, че с образуването на новото изпълнително дело и с извършените по него действия на ЧСИ - възбрана върху недвижим имот, запор на сметка и запор на дружествен дял, е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл.

Навежда доводи за това, че с получаването на поканата за доброволно изпълнение на 25.08.2023 г. по новото изпълнително дело № 836 на 25.08.2023 г., от страна на длъжника и не отправянето на възражение за настъпила погасителна давност на изпълнението, и извършването впоследствие от ЧСИ на поредица от изпълнителни действия за принудително изпълнение, по същество представлява признание от длъжника на дълга.

Счита, че именно с липсата на възражение за настъпила погасителна давност и приемане на изпълнителните действия на ЧСИ В. М. по изп, дело №836/ 25.08.2023 г. е обективирано признание за съществуващ дълг. В подкрепа на тезата си се позовава на решение № 2204/1959 г. II г. о., според което изразеното от длъжника по изпълнителното производство съгласие да се действа против него принудително, след като вземането по същото производство е погасено по давност, е отказ от изтекла давност, а не новиране на задължението. Навежда доводи за това, че отказът от изтекла давност на длъжника чрез признанието на дълга е неоттегляемо волеизявление – както пряко, така и чрез последващо позоваване на изтеклата по уговореното при първоначалните условия давност, така, че след като вече е направил отказ от изтекла давност, длъжникът не би могъл да се позове отново на нея, както и неговите наследници не биха могли да се позоват на изтекла давност. Моли въззивната инстанция да отмени решението на първоинстанционният съд, като постанови друго, с което да отхвърли изцяло заявената претенция.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Е. М. Е., Г. Е. Г. А. Е. Г., като наследници на Е. Г. Е., починал на *****, собственик на ЕТ „Фландер – Е. Г. Е.“, ЕИК 117520985, всички чрез адв. А. Г.

– АК Русе, в която отговор са развити подробни доводи за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че получаването на ПДИ, респ. ненаправените възражения за изтекла погасителна давност по новообразуваното изп. дело не могат да бъда приети за юридически годно бездействие, което може да прекъсне давностен срок.

Позовава се на мотивите, изложени в ТР № 4/2022 г. съобразно които признанието може да бъде обективирано изрично или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника, отправено до кредитора, каквото в случая не е налице. Неотправянето му към кредитора дискредитира изявлението като годно да манифестира воля на длъжника в достатъчна степен, че съществува конкретен дълг към кредитора.

2

Предвид изложеното счита, че бездействието на Е. Е., в качеството му на собственик на ЕТ“ФЛАДЕР – Е. Е.“ след получаването на поканата за доброволно изпълнение не може да се характеризира като годно да прекъсне давностния срок, най-малко, защото не е отправено към кредитора му, а представлява липса на реакция към акт на ЧСИ.

Навежда доводи и за това, че развитите съображения на въззивника за неправилност на обжалвания съдебен акт се явяват неоснователни и в противоречие на задължителна съдебна практика и доколкото към датата на образуване на изп.д. № 836/23 г. давностният срок за принудително събиране на съдебно признатите суми е бил изтекъл, а съобразявайки отново мотивите на ТР №4/14.10.2022 г., постановено по т.д. № 4/19 г. ВКС признаването на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане, която хипотеза очевидно не е налице в настоящия случай. Моли решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и в съответствие с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото няма спор, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 7223/2011 г. по описа на РРС наследодателят на ищците, като ЕТ „Фландер – Е. Г. Е.“, ЕИК 117520985 е осъден да заплати на В. Х. П., сумата 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на Заявлението за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 31.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение, както и, че въз основа на този изп. лист е образувано изпълнително дело № 574/2011 г. по описа на ЧСИ В. М. с район на действие Окръжен съд – Русе, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК с Постановление № 1297/21.02.2018 г. Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на същия изп. лист е образувано ново изп. дело № 836/2023 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ, по което на 25.08.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Е. Г. Е., починал впоследствие на ******* като производството и продължило срещу неговите наследници Е.

М. Е., Г. Е. Г. А. Е. Г., ищци в първоинстанционното производство.

По делото няма спор и относно изтеклата погасителна давност за вземането към момента на образуване на новото изп. дело № № 836/2023 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ. Спорният въпрос се свежда до това 3 налице ли е след този момент признание на дълга от страна на наследодателя на ищците, т.е. отказ от изтекла давност с приемането на поканата за доброволно изпълнение и последващите изпълнителни действия и ако е налице обвързва ли неговите наследници.

Настоящият състав дава отрицателен отговор на този въпрос като се позовава на трайната и непротиворечива съдебна практика, както и изложените в ТР № 4/2022 г. мотиви, съобразно които признанието на един факт или обстоятелство може да бъде обективирано изрично или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на едната страна до другата, за която се отнася, като в случая това следва да бъде извършено от длъжника отправено до кредитора, каквото в случая не е налице. Бездействието на Е. Е., в качеството му на собственик на ЕТ“ФЛАДЕР – Е. Е.“ след получаването на поканата за доброволно изпълнение не може да се характеризира като признаване на задължението, описано в същата, наймалко, защото не е конкретен акт – действие или бездействие, отправено към взискателя по делото. Оспорването на задължението и неприемането на дълга става именно по реда на исковото производство по чл. 439 ГПК, каквото в случая е инициирано и по което е постановено съдебно решение. При бездействие от страна взискателя, продължило повече от две години, на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК настъпва прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, като с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, започва да тече давността, с която се погасява самото вземане и изтича след изтичане на срока на давност, установена за самото вземане,

Не е от компетенцията на съдебния изпълнител да установява дали даден дълг е погасен по давност или не. Подобна преценка е само в правомощията на съда. Докато в правния мир продължава да съществува изпълнителният лист, въз основа, на който е образувано изпълнителното дело, в задължение на съдебния изпълнител е да събира дълга, дори когато вижда, че вземането е погасено по давност. Ето защо и приемането или отказът да се приеме поканата за доброволно изпълнение, отправена от съдебния изпълнител, както и нереагирането на извършваните от него изпълнителни действия е ирелевантно към отношенията длъжник – кредитор, свързани с признаване или непризнаване на задължението. Цитираното във въззивната жалба Решение № 2204-1959 г. – II г.о. е неотносимо към настоящия случай, тъй като същото касае ситуация, при която длъжникът е признал вземането на кредитора, след като е знаел или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла давност, но не се е позовал на нея. В настоящият случай няма отправено към кредитора признаване на вземането му.

Като е приел за установено установено по отношение на В. Х. П., ЕГН **********, от *****, че Е. М. Е., ЕГН **********, Г. Е. Г., ЕГН ********** и А. Е. Г., ЕГН **********, като наследници на Е. Г. Е. е починал на *****, собственик на ЕТ „Фландер – Е. Г. Е.“, ЕИК 117520985 не дължат, поради изтичане на погасителната давност сумата от: 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от 4

31.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 7223/2011 г. по описа на РРС, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдбен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивния жалбоподател са сторените от насрещната страна разноски, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 253/16.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2680/2024 г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА В. Х. П., **********, от *****, да заплати на Е. М. Е., ЕГН ********** и А. Е. Г., ЕГН ********** сумата от 2 500,00 лв.- разноски за производството.