Решение № 236 от 21.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Русе, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520104148 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Креди Йес” ООД, представляван от управителя Владислав М.

Инджов, чрез пълном. юриск. К. К. твърди, че ответникът П. Т. П. на 24.01.2022г. е издал запис на заповед в негова полза, отговаряща на изискванията на чл.535 ТЗ и на ТР №1/28.12.2005г. по т.д. №1/2004г. на ОСГК, ВКС задължителни реквизити. Подписът на издателят е положен собственоръчно. Ценната книга е с падеж “на предявяване” и е предявена на издателя на 28.10.2020г. и е основание за пораждане на вземане в тежест на издателя му. Записът на заповед обезпечава конкретно каузално правоотношение – Договор за паричен заем №648591/24.01.2022г., сключен между “Креди Йес” ООД (заемодател) и ответника П. П. (заемател), като предоставената му сума е 1000.00 лв. Заемателят е заплатил за погасяване на задължението сумата 180 лв пред Районен съд Пловдив, но тъй като не е заплатил оставащата главница по договора и договорна лихва, подал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, образувано в ч. гр. дело №2024/2024г. на Русенски районен съд за сумата 1063.19 лв, от които 898.07 лв главница и 165.12 лв лихва за забава, дължими по запис на заповед от 24.01.2022г. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата 898.07 лв, заедно 1 със законната лихва от 10.04.2024г. до окончателното изплащане и за общо 75 лв разноски. Тъй като ответникът направил възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено, че същият му дължи сумата 898.07 лв, представляваща вземане по запис на заповед, заедно със законната лихва от 10.04.2024г. до окончателното изплащане, както и 75 лв общо разноски в заповедното производство. Претендира и разноските по настоящето производство за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът П. Т. П., чрез пълном. адв. Д. М. заявява, че предявеният иск е неоснователен. Възразява, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради неспазване действителния размер на ГПР, поради което на връщане подлежи само главницата по договора. При уважаване на исковите претенции моли разноските по делото да не са в тежест на ответника, във вр. с което се позовава на съдебна практика. Моли сумата 180 лв, заплатена от ответника по посочения договор за кредит да бъде прихваната към дължимата главница. Претендира за разноски.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №2024/2024г. на Районен съд - Русе.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ч. гр. дело №2024/2024г. на РРС, че в производство по чл.418 във вр. с чл.417 ГПК с влязло в сила на 15.05.2024г. разпореждане №3372/11.04.2024г. заповедният съдът е отхвърлил заявлението на “Креди Йес” ООД срещу П. Т. П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта за сумата 165.12 лв лихва за забава, дължима по запис на заповед от 24.01.2022г. Позовавайки се на разпоредбата на чл.417, ал.1, т.10 ГПК и на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът е приел, че в това производство не може да се основава на данни, които стоят извън ценната книга, в т.ч. и на искането за закъснителна лихва след падежа до датата на подаване на заявлението. Издал заповед за незабавно изпълнение №1068/11.04.2024г. срещу длъжника П. Т. П. за сумата 898.07 лв главница по запис на заповед от 24.01.2022г., заедно със законната лихва от 10.04.2024г. до окончателното изплащане, както и за разноски: 25.00 лв за държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 11.04.2024г. е издаден изпълнителен лист за сумите по заявлението и издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение.

2

Ответникът чрез процесуалния си представител своевременно е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения запис на заповед от 24.01.2022г. по приложеното ч. гр. д. №2024/2024г. се вижда, че П. Т. П. безусловно, неотменимо и без протест се е задължил по този запис на заповед да заплати на “Креди Йес” ООД гр.

Хасково на предявяване сумата 2160.00 лв с място на плащане на адрес на “Креди Йес” ООД: гр. Хасково, ул. “Лозарска” №12. Записът на заповед е подписан от издателя П. Т. П.. Записът на заповед от 24.01.2022г. съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.535 ТЗ, поради което същият е редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е предявен за плащане на ответника (издателя) на 25.01.2022г.

Няма спор по делото, че вземането по записа на заповед относно задължението на ответника произтича от сключен между страните Договор за паричен заем №648591/24.01.2022г., съгласно който “Креди Йес” ООД гр.

Хасково е предоставило на П. Т. П. потребителски заем в размер на 1000.00 лв при фиксиран лихвен процент 3.330 % месечно и ГПР 48.477 %, за срок от 12 месеца, платим разсрочено на 12 броя месечни вноски, всяка по 102.45 лв, на 22-ро число на текущия месец, дата на първо плащане 22.02.2022г. и дата на последно плащане 22.01.2023г. Общата сума на плащане на заема възлиза на 1229.42 лв. В чл.8 от договора е предвидена неустойка при непредставяне на договореното в чл.6 обезпечение на заема в размер на сумата 930.58 лв, също разсрочена на 12 бр. вноски по 77.55 лв, при което месечната вноска става 180.00 лв, а общото задължение на заемателя възлиза в общ размер на 2160.00 лв.

Процесният запис на заповед има обезпечителна функция за задълженията по каузалното правоотношение – главница, лихва и неустойка.

В производство по чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.19, ал.4 ЗПК, с влязло в сила на 18.04.2023г. решение №382/27.03.2023г. по гр. дело №5764/2022г. състав на Районен съд – Русе е прогласил нищожността на клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №648591/24.01.2022г., сключен между “Креди Йес” ООД и П. Т. П.. Решението е представено от страните по делото.

3

Няма спор, че ответникът не е погасил изцяло в срока на действие на договора (22.01.2023г.) задължението си по Договора за паричен заем №648591/24.01.2022г. – заплатил е само една месечна погасителна вноска в общ размер 180 лв, поради което ищецът-кредитор е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, образувано в приложеното ч. гр. дело №2024/2024г. на Районен съд-Русе и във връзка с което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1068/11.04.2024г. срещу длъжника П. Т. П. за сумата 898.07 лв главница по запис на заповед от 24.01.2022г.

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецъткредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК.

В т.см. е даденото тълкуване на закона в т.17 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК на ВКС.

Претенцията на ищеца за сумата 898.07 лв, представляваща вземане по записа на заповед, е съобразена с погасяване на 28.02.2022г. на задължението по договора за паричен заем от ответника на една месечна вноска в размер на 180 лв, с влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на клаузата за неустойка по чл.8 от договора, както и с влязлото в сила 4 разпореждане на заповедния съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 165.12 лв лихва за забава, дължима по записа на заповед и с издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което направеното от ответника възражение за прихващане още веднъж със сумата 180 лв е неоснователно.

При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца срещу П. Т. П. за сумата 898.07 лв на основание запис на заповед от 24.01.2022г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 10.04.2024г. до окончателното изплащане. Съгласно т.12 от Тълк. реш.

№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ответникът дължи на ищеца сумата 75 лв

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 162.69 лв разноски по настоящото дело, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК – л.10.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Т. П. от гр. Русе, ул. “Ради Иванов” №14, вх.5, ет.5, ЕГН **********, че дължи на “Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.

“Лозарска” №12, представлявано от управителя Владислав М. Инджов, сумата 898.07 лв, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 24.01.2022г., предявен за плащане на 25.01.2022г., заедно със законната лихва, считано от 10.04.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П. Т. П. да заплати на “Креди Йес” ООД сумите 75.00 лв разноски по ч. гр. дело №2024/2024г. на Русенски районен съд и 162.69 лв разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5