Решение № 4 от 10.01.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 864/2021
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 01.02.2022
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 19 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 19 ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 20 · Семеен кодекс
- чл. 20 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл. 21 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 27 · Семеен кодекс
- чл. 27 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Ловеч, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100864 по описа за 2021 година
Установителен иск с правно основание чл. 21 от СК от 1985 г. /отм./ и евентуален иск за делба.
Постъпила е искова молба от АЛ. ИВ. Ц. от гр. Л., чрез пълномощник адв. И.К., срещу ИВ. СТ. Ц. от с. А., в която се твърди, че страните сключили граждански брак на *** г., който бил прекратен с Решение № 266/21.04.2003 г. по гр.д.№ 260/2001 г. на РС-Ловеч, по взаимно съгласие. След сключването на гражданския брак, предвид обстоятелството, че от предходен брак ищецът имал родени две деца – П.А. Ц., родена през *** г., и Н.А. Ц., родена през *** г., чиято майка А.Н. Ц. е починала на *** г., а ответницата също имала две деца от предходен брак, се посочва, че Общински народен съвет – Л. е предоставил на ищеца общинско жилище за закупуване – недвижим имот: дворно място, цялото от 438 кв.м., съставляващо парцел XXXI, планоснимачен номер 631 и 632, квартал 37, по регулационния план на гр. Л., заедно с построените в него масивна жилищна сграда от 52 кв.м., лятна кухня, стопанска постройка, а към момента представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес гр. Л., общ. Л., обл. Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Л., ***, площ: 394 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно със сградите, които попадат върху имота: сграда с идентификатор ***, застроена площ - 66 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - 1 жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор ***, застроена площ 32 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ***, застроена площ - 29 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор ***, застроена площ - 34 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - селскостопанска сграда, съгласно скица на поземлен имот № 15481997-07.05.2021 г. на СГКК - Ловеч, срещу заплащане от приобретателя на Общински народен съвет на определената продажна цена в размер на 15 590 лева.
Твърди се, че имотът е закупен на 03.04.1989 г., след изтеглен заем от ДСК от ищеца, както и с отпуснат младоженчески заем на семейството. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет № 93, том II, дело № 521/89 г. при РС-Ловеч било видно, че продажната цена е платена с внесена напълно такса в ДСК с квитанция № 706/8 от 28.08.1988 г. и вносна бележка № 214/29.08.1988 г., контр. № 705/17.
Ищецът признава, че имотът е закупен след сключване на гражданския брак, но твърди, че ответницата няма принос и участие в придобиването на процесния имот.
Посочва, че след смъртта на първата му съпруга А.Н. Ц., дъщерите му П.А. Ц. и Н.А. Ц., които по това време били непълнолетни, получавали наследствена пенсия от държавата, която се превеждала в открити сметки на името на децата в ДСК.
Ищецът твърди, че жилищният заем за придобития по време на брака имот е погасяван само от него, като ответницата не е работила през този период, защото се е грижила за роденото от брака им дете И.А. Ц., роден на *** г. Ищецът посочва, че видно от трудова книжка № 17702, през процесния период е работил в БДЖ – гара Л. като стрелочник и описва размерите на получаваната от него заплата в периода от 1989 г. до 1995 г.
Посочва още, че с оглед растящата инфлация, на 20.04.1995 г. /видно от удостоверение № 75/20.04.1995 г. на ДСК-Л./ е изтеглил от детски книжки на 08.02.1995 г. сумата от 7588 лева от сметката на дъщеря си П. Ц. и сумата в размер на 10 000 лева от детския влог на Н. Ц., като внесъл тези суми по жилищния заем и новобрачния заем, както с тези суми били погасени изцяло и двата заема, отпуснати с цел закупуване на жилището.
С оглед гореизложеното, ищецът оспорва равен семеен принос при закупуване на жилището и счита, че придобитият имот е трансформиран в негово лично имущество.
Твърди също, че след развода им с ответницата, тя напуснала жилището в гр. Л. и заживяла с друг мъж от 2001 г., като от тогава до настоящия момент не е ползвала имота, не го е поддържала и не се е интересувала от него по никакъв начин, а всички подобрения в имота от 1989 г., който при закупуването му бил в окаяно състояние, били извършвани от ищеца до настоящия момент.
Ищецът посочва, че от 12.09.2012 г. и към настоящия момент той живее със съпругата си Г.Р. Ц., която също допринасяла за облагородяването на имота през последните почти 10 години.
Признава, че на 29.04.2021 г. получил доброволна покана от ответницата, с която тя 2 претендирала да си осигури достъп до процесния имот.
Въз основа на изложеното, ищецът счита, че са налице изцяло предпоставките за установяване на пълна трансформация на лично имущество и процесният имот е изцяло лична негова собственост, като ответницата неоснователно претендира да й бъде осигурен достъп до този имот.
В случай, че съдът прецени, че не е налице пълна, а частична трансформация на лично имущество или че не е налице такава, ищецът заявява, че предявява иск за делба на процесния имот, като счита, че съотношението на дяловете следва да бъде 9/10 за него и 1/10 за ответницата.
Ищецът моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между него и ответницата, че придобитото по време на брака им недвижимо имущество: описаният по-горе имот – дворно място /поземлен имот/, заедно със сградите, които попадат върху имота, са негова лична собственост, поради пълна трансформация на негово лично имущество - наследствени пенсии на П.А. Ц. и Н.А. Ц. и лични спестявания.
Ищецът моли, при условията на евентуалност, да бъде допусната делба между него и ответницата ИВ. СТ. Ц., на гореописания имот, при квоти 9/10 - за ищеца и 1/10 - за ответницата.
Претендира присъждане и на направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощник адвокат Л.И., с който оспорва предявения установителен иск за пълна трансформация на лично имущество. Изложени са съображения, основани на нормите на чл.
21 ал. 1 и ал. 3 от СК /отм./, че процесният имот е придобит в резултат на съвместен принос.
Относно предявения евентуален иск за делба, е изразено становище, че след влизане в сила на бракоразводното решение съществувалата СИО се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при равни права за страните, която съществува и към днешна дата по отношение на имота, като същият следва да бъде допуснат до делба при равни права на страните в процеса.
В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от пълномощника си адв. И.К., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като в представена писмена защита развива съображения, че предявеният установителен иск е изцяло доказан. Поддържа и предявения в условията на евентуалност иск за делба на процесния имот при посочените в исковата молба квоти. Моли за присъждане и на разноските по делото, съгласно изложен списък в съдебното заседание в хода по същество.
Ответницата се явява лично и моли за отхвърляне на установителния иск за собственост, като излага съображения, че имотът е общ между нея и ищеца, придобит в резултат на съвместен принос.
От приложените по делото писмени доказателства, от гласните доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели В.И.В. и К.К.Г., както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено 3 следното:
Страните по делото – АЛ. ИВ. Ц. и ИВ. СТ. Ц. са сключили граждански брак на *** г., който е прекратен чрез развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение от 2003 г. по гр.дело № 260/2001 г. на Районен съд-Ловеч. Съгласно утвърденото с решението споразумение, упражняването на родителските права върху детето на страните И.А. Ц., роден на *** г., е предоставено на майката ИВ. СТ. Ц.. В утвърденото от съда споразумение е посочено също, че съпрузите имат придобит по време на брака недвижим имот, находящ се в гр. Л., Ловешка област, представляващ: дворно място, цялото от 438 кв.м., съставляващо парцел XXXI, пл.№ 631 и 632 в кв. 37 по регулационния план на гр. Л., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня, други стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, който имот ще бъде поделен от страните в отделно производство след прекратяване на брака.
Именно този имот е предмет на предявения положителен установителен иск в настоящото производство със заявена от ищеца претенция, че имотът е негова изключителна собственост.
От приложения Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Общински народен съвет № 93, том II, дело № 521/1989 г. на Ловешкия районен съд, се установява, че на 03.04.1989 г., страните ИВ. СТ. Ц. и АЛ. ИВ. Ц. са били определени за купувачи и закупили по време на брака си процесния недвижим имот: дворно място, цялото от 438 кв.метра, съставляващо парцел XXXI, пл.№ 631 и 632 в кв. 37 по регулационния план на гр.
Л., заедно с построените в него масивна жилищна сграда от 52 кв.метра, лятна кухня, стопански постройки, подобрения и насаждения, срещу заплащане на определената от председателя на Общинския народен съвет продажна цена в размер на 15 590.00 лева, която сума купувачите са внесли напълно в „ДСК“ с квитанция № 706/8 от 28.08.1988 г. и вносна бележка № 214/29.08.1988 г., контр. № 705/17.
Безспорно е по делото, че средствата за това придобиване на имота са били осигурени с банков заем, който е бил изтеглен от ищеца от „Държавна спестовна каса“ /„ДСК“/, като на семейството е бил отпуснат от „ДСК“ и т.нар. новобрачен /младоженчески/ заем.
Към момента на сключването на брака с ответницата, ищецът е имал родени от предходния си брак две деца – П.А. Ц., родена *** г., и Н.А. Ц., родена *** г., чиято майка А.Н. Ц. е починала на *** г.
Не се спори, че след смъртта на майката двете деца са имали открити детски влогове, по които са постъпвали суми от определената им наследствена пенсия.
Видно от приложеното удостоверение № 75/20.04.1995 г. на „ДСК“-Л., ищецът е изтеглил от детската книжка на дъщеря си П. Ц. сумата 7588 лева, а от книжката на дъщеря си Н. Ц. - сумата 10 000 лева и внесъл тези суми по жилищния заем и новобрачния заем за погашение. Не се спори, че са погасени изцяло и двата заема, отпуснати с цел закупуване на жилището.
4
Установява се, че от съвместното си съжителство, преди да сключат брак /*** г./, страните имат родено дете – И.А. Ц., роден на *** г.
В периода от закупуването на имота през 1989 г. и двете страни са работили и получавали трудови възнаграждения. В периода 1989 г. -1995 г. ищецът е работил като стрелочник към БДЖ-ЖП гара - Л. /видно от приложените копия от трудова книжка/.
Ответницата в периода от 1989 г. до 01.11.1992 г., е работила като перачка към Дом за деца в гр. Л., а от 01.12.1992 г. до 01.07.1993 г. е била регистрирана като безработна. През 1994 г. е работила два месеца, а през 1996 г. отново е била регистрирана като безработна /видно от приложените копия от трудовата й книжка с № 774/.
Не се спори, че общото на страните дете – И.А. Ц., още в ранна детска възраст е бил блъснат от автомобил и е получил заболяване „шизофрения“, диагностицирано на 10.01.1999 г. Това е видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен № 1533/096/30.05.2017 г. за преосвидетелстване на лицето, което е с 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено.
По делото са допуснати и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ответницата. Съдът намира за неоснователно възражението в писмената защита на процесуалния представител на ищеца за настъпила преклузия по отношение на тези доказателства, както и по отношение на обсъдените по-горе писмени доказателства за полаган труд от ответницата, тъй като въпросните доказателства са допуснати след предоставена възможност на ответницата, на основание чл. 146 ал. 3 от ГПК, да изложи становище във връзка с доклада по делото и дадените й указания, като тя е предприела съответните процесуални действия в определения й от съда едноседмичен срок.