Определение № 526 от 29.04.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 400/2025
- Вид
- Определение № 526
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526 гр. Благоевград, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Емилия Дончева
Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500400 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на С. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, **, против определение №429/25.02.2025г на РСБлагоевград по гр.д.№2494/23г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн.чл.248, ал.3 ГПК.
С атакувания съдебен акт е отхвърлена като неоснователна молбата за изменение решението в частта досежно разноските, като в полза на процесуалния представител на ищцата се присъди допълнително адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановения акт е останал процесуалният представител, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на исканото адвокатско възнаграждение.
Противната страна не изразява становище по жалбата въпреки предоставената възможност за това.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че първоинстанционният съд е 1 уважил предявения иск по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, като е прогласил за нищожен, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит №1255743/21.04.2023г, сключен между ищцата и „Фератум България“ ЕООД. Като последица от това, съдът е присъдил в полза на адв.Ан.Д., на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., минимално адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата в размер на 400лв с ДДС, чието възнаграждение с атакуваното определение е отказал да увеличи, изхождайки от предмета на делото, материалния интерес, видът и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическата сложност на делото, както и от това, че в случая се касае за иск, част от заведени голям брой еднотипни дела, по които има формирана трайна съдебна практика.
При тези данни атакуваното определение е правилно и ще следва да се потвърди. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр.
№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.).
При това положение, адвокатско възнаграждение на адв.Ан.Д. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищцата по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.). В случая е предявен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Така предявеният иск и образуваното въз основа на него дело не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора съобразно критериите по чл.19, ал.4 ЗПК и като последица от това е уважил предявения иск. Материалният интерес по делото също не е висок, като същият възлиза в общ размер на 5 900лв. Същевременно, извършените от адв.Д. процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, становище по отговора на 2 исковата молба и две молби, в които се изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание. Предвид горното и икономическата конюктура в страната, съдът намира, че районният съд правилно е отказал да увеличи присъденото в полза на ищцовия процесуален представител адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство за сумата над присъдения размер от 400лв. с ДДС до претендирания такъв от 1068лв с ДДС.
По изложените съображения атакувания акт ще следва да се потвърди изцяло.
В изложеното се сдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №429/25.02.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№2494/23г по описа на с.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3