Решение № 3006 от 11.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3006 гр. Варна, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110113110 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Образувано е по предявен от Н. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., срещу „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., ж. к. ...., ул. .... № ...., сгр. ...., иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 356,69 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2005 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 307,75 лева, представляваща договорна лихва по Договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2005 г. за периода от 28.03.2005 г. до 06.12.2013 г., прехвърлени от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС М.” ЕООД по силата на договор за цесия от 06.12.2013 г., както и сумата от 25,00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1187/2024 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист № 2079/24.02.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 15290/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ищцата Н. Т. твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2015 г., издаден по 1 ч. гр. д. № 15290 по описа за 2014 г. на Районен съд – Варна, по молба на ответното дружество е образувано изп. дело № 1187 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. Я.. Твърди, че вземането предмет на горецитираното изпълнително дело е поганесо по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Сочи, че от влизане в сила за заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съответно от издадения изп. лист до образуването на изп. дело № 1187/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Я., кредиторът не е предприел каквито и да е било действия имащи последица прекъсване и/или спиране на давността по смисъла на ЗЗД.

Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 359.69 лв. представляваща неизплатена главница по договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2005 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и Н. Г. Т., ведно със законната лихва върху горната сума считано от 01.12.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 307.75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2005 г. до 06.12.2013 г., както и сумата от 25,00 лева- държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15290/2014 г. по описа на РСВарна, поради погасяване правото на принудително изпълнение по давност.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС М.“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Излага, че процесните вземания произтичат от Договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2025 г., сключен между ищцата и „Обединена българска банка“ АД. Горното вземане било прехвърлено съгласно договор за цесия от 06.12.2013 г. между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД.

Заявява, че за събирането им първоначално е инициирано изп. дело № 261/2015 по описа на ЧСИ С. Я.. След прекратяване на последното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е образувано изпълнително дело № 1365/2023 г. при ЧСИ Л. Т., което било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия по компетентност под нов № 1187/2024 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я..

Поддържа, че давността е прекъсната на 28.12.2023 г. с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, с която е поискано от съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника.

Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ищцата Н. Г. Т. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 51865/11.06.2025 г. процесуалният й представител поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „ЕОС М.” ЕООД не изпраща представител.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

С чл. 117, ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил, че при вземане, установено със съдебно решение, срокът на давността е всякога пет години. В съдебната практика се приема, че разпоредбата важи и за вземане по стабилизирана заповед за изпълнение, 2 респективно, по издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Между страните по делото не е спорно, че от страна на настоящия ответник е инициирано заповедно производство и е образувано ч. гр. д. № 15290/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, по което въз основа на Заповед за изпълнение № 7846/02.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист № 2079/24.02.2014 г. за процесните суми. Горното се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства: изпълнителен лист № 2079/24.02.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 15290/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, и съобщение по чл. 410 от ГПК изх. № 28544/17.09.2024 г. от ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 в КЧСИ, до длъжника Н. Г. Т. относно образуването на изп. дело № 20247110401187. По настоящото дело не е представено копие на самото изп. дело № 20247110401187, ведно с материалите по изп. дело № 1365/2023 г. по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № 737 в КЧСИ, поради невнасяне от ищцата на необходимите разноски в съответствие с възложеното й от съда.

Установява се, че преди изп. дело № 20247110401187, въз основа на процесния изпълнителен лист по молба на „ЕОС М.“ ЕООД срещу Н. Г. Т. е образувано изп. дело № 20157190400261 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна. Видно от материалите по това изпълнително дело, същото е прекратено с постановление на ЧСИ от 06.11.2023 г. на основание чл. 433, т. 8 от ГПК, като е посочена дата на последното поискано изпълнително действие 05.09.2019 г. Видно от молба вх. № 3403/05.09.2019 г. от „ЕОС М.“ ЕООД до ЧСИ С. Я., със същата взискателят е направил искане за извършване на актуална справка за наличие на банкови сметки, трудови и други доходи на длъжника, както и при наличие на такива, върху същите да бъде наложен запор.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на процесуалния представител на ищцата адв. П. В., изложен в молба вх. № 51865/11.06.2025 г., че тъй като поисканият от взискателя на 05.09.2019 г. запор по изп. дело № 20157190400261 на практика не е наложен от ЧСИ, за последно изпълнително действие по делото следва да се счита извършеният опис по протокол от 14.03.2018 г., при което преди давността да бъде прекъсната с образуването на изп. дело № 1365/2023 г. по описа на ЧСИ Л. Т. на 28.12.2023 г., същата е изтекла. Както приема ОСГТК на ВКС в постановките по т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по ТД № 2/2023 г.: „За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.“ В случая, макар и да твърди, че поискания от взискателя на 05.09.2019 г. запор не е наложен, ищцата не твърди изпълнителното действие да не е приложено по вина на кредитора; такива доказателства не са налични и по представеното изп. дело № 20157190400261. Следва да се приеме, че с поискания с молба вх. № 3403 от 05.09.2019 г. запор давността е прекъсната, като от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност, неизтекла до образуването на изп. дело № 1365/2023 г. Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.062015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че самото 3 образуване на изпълнително дело не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността, освен когато с молбата за образуването му са поискани изпълнителни действия.

Според направеното в отговора на исковата молба твърдение на ответника, неоспорено от ищцата, с молбата за образуване на изп. дело № 1365/2023 г. е поискано и налагане на запор.

Ето защо с образуването му давността е прекъсната преди изтичането на 5 години от поисканото последно изпълнително действие по изп. дело № 20157190400261.

Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ответника, който с отговора на исковата молба е направил искане за присъждане на такива в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че исканата сума съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде присъдена. От страната не е направено искане за присъждане на други разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., срещу „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „.....“, ж.к. „........“, ул. „.....“ № 1...сграда ...., вх. ...., ет. ...., иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 356,69 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2005 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 307,75 лева, представляваща договорна лихва по Договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2005 г. за периода от 28.03.2005 г. до 06.12.2013 г., прехвърлени от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС М.” ЕООД по силата на договор за цесия от 06.12.2013 г., както и сумата от 25,00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1187/2024 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист № 2079/24.02.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 15290/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, Н. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „.....“, бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „.....“, ж.к. „........“, ул. „.....“ № 1...сграда ...., вх. ...., ет. ...., сумата от 150,00 лева (Сто и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5