Решение № 18143 от 27.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18143 гр. София, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело № 20261110101411 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ***** срещу П. С. Х. и З. В. Х., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове за заплащане при равни квоти от по 1/2 за всяка от ответниците на сумата 1 711,71 евро, представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, аб. № *****, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата 172,03 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 10.12.2025 г., сумата 21,03 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 3,28 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2023 г. до 10.12.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнало при публично известни общи условия. Ищецът поддържа, че през процесния период е доставил топлинна енергия за процесния имот, а ответниците, в качеството им на собственици на имота, не са изпълнили задължението си да заплатят стойността на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение. Сочи, че продажбата на топлинна енергия на битови клиенти се осъществява при публично известни общи условия по чл. 150, ал. 1 и ал.

2 от ЗЕ, които влизат в сила без необходимост от изрично писмено приемане, а всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и дължат заплащане на цената по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. С. Х. е подала отговор на исковата молба, в който сочи, че между страните е сключено извънсъдебно споразумение за разсрочване на процесните задължения, като представя препис от същото и доказателства за извършени плащания.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата З. В. Х..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи съществуването на облигационно правоотношение между страните, доставката на топлинна енергия в процесния имот, размера на начислените суми, както и настъпването на изискуемостта на вземанията. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на задълженията, включително чрез плащане.

По делото не е спорно, а и от представеното извънсъдебно споразумение от 27.05.2026 г. се установява, че между *****, от една страна, и П. С. Х., лично и като пълномощник на З. В. Х., от друга страна, е постигнато съгласие относно съществуването и размера на процесните задължения. Със споразумението страните са признали общо задължение в размер на 2 065,11 евро, от които 1 732,74 евро главница, 175,31 евро мораторна лихва, 62,04 евро законна лихва и 95,02 евро съдебни разноски. От посочената главница 1 711,71 евро представляват стойност на доставена топлинна енергия, а 21,03 евро – цена на услугата дялово разпределение.

В проведеното открито съдебно заседание на 24.09.2026 г. процесуалният представител на ищеца е признал извършено от ответниците плащане в размер на 1342,32 евро. От данните по делото се установява, че с това плащане са погасени 1009,95 евро от главницата, 175,31 евро мораторна лихва, 62,04 евро законна лихва и 95,02 евро съдебни разноски.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те имат значение за спорното право. Такъв факт в случая е извършеното в хода на процеса частично плащане. Ето защо при постановяване на решението съдът следва да съобрази настъпилото погасяване на част от процесните вземания.

От общо признатата със споразумението главница в размер на 1 732,74 евро, след приспадане на погасената чрез плащане главница в размер на 1 009,95 евро, остава непогасена главница в размер на 722,79 евро. С оглед обстоятелството, че искът за дялово разпределение е за 21,03 евро, а ищецът изрично поддържа, че същият е погасен чрез плащане, съдът приема, че от непогасения остатък е останало дължимо единствено вземането за цена на доставена топлинна енергия в размер на 722,79 евро. Следователно искът за главница за топлинна енергия е основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 1 711,71 евро следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството.

По отношение на претенцията за сумата 21,03 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение, съдът намира, че същата е изцяло погасена чрез извършеното плащане, поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен в хода на производството. Същото се отнася и до претенциите за обезщетение за забава. От данните по споразумението и от признанието на ищеца се установява, че с извършеното плащане е погасена изцяло сумата 175,31 евро, представляваща всички начислени мораторни лихви, включително сумата 172,03 евро върху главницата за топлинна енергия и сумата 3,28 евро върху главницата за дялово разпределение. Поради това исковете в тази част следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

По отношение на законната лихва съдът приема, че начислената до датата на плащането законна лихва в размер на 62,04 евро е погасена чрез плащане и не се дължи 2 повторно. След извършеното частично плащане обаче върху останалата непогасена главница за топлинна енергия в размер на 722,79 евро се дължи законна лихва, считано от деня, следващ плащането – 27.08.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че плащането е извършено след предявяване на исковете, ответниците са дали повод за завеждане на делото. Поради това на ищеца се дължат разноски по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. Доколкото по делото са установени разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същото в размер на 51,53 евро, платими поравно от двете ответници.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН **********, и З. В. Х., ЕГН **********, да заплатят на *****, ЕИК *****, при равни квоти от по 1/2 за всяка от тях, сумата 722,79 евро, представляваща непогасена главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, аб. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2026 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените от ***** срещу П. С. Х. и З. В. Х. искове за разликата над 722,79 евро до претендираните 1 711,71 евро – главница за доставена топлинна енергия; за сумата 172,03 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 10.12.2025 г.; за сумата 21,03 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; както и за сумата 3,28 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2023 г. до 10.12.2025 г., като погасени чрез плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН **********, и З. В. Х., ЕГН **********, да заплатят на ***** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 51,53 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, платима поравно от двете ответници.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – *****

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3