Определение № 3016 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3016 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502676 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 32039/01.10.2024г., подадена от „Лено“ АД, ЕИК 203217465, представлявано от изпълнителния директор А.Т., чрез адв. Ц. К. от САК против Разпореждане № 25229/04.09.2024г., постановено по ч.гр.д.№15391/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX граждански състав, с което е отхвърлено заявление на „Ленно“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници ЕТ „Маги-П. Т.“ и П. А. Т. за сумата от 5017,95 евро, представляваща неустойка за забава по договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 6650 от 07.02.2020г.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Излага се становище за неправилност и необоснованост на атакуваното разпореждане.

Жалбоподателят сочи, че районният съд отхвърлил заявлението, с което било поискано присъждане на неустойка за забава в размер от 5017,95 евро за периода от 11.09.2021г. – 12.05.2022г. по съображения, че вземането за неустойка за забава не било изрично посочено в Договора за заем като размер и падеж, поради което не било и безспорно. В тази връзка съдът не се съобразил с постановките на т.4а от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело №4/2013г., където било предвидено, че размерът на претендираното вземане трябвало да бъде определен в самия документ или определяем по посочен в него начин, например като процент. В конкретния случай заявената неустойка за забава по смисъла на чл. 2.3, б. (с) и (d) от процесния договор за заем представлявала акцесорно вземане, същата била определена в размер на 0,27 % върху непогасена част от Заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по сключения договор. Така определената неустойка отговаряла на критерия „определяемост“, визиран в посоченото по-горе тълкувателно решение. Изпълнени били и двете кумулативни изисквания, а именно основанието на тези вземания да е предвидено в документ /уговорена неустойка или лихва/, а също и размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин, например като процент.

Мотивите на заповедния съд, че неустойката не била безспорна също не били правилни. В тази връзка се сочи, че в заявлението по чл. 417 ГПК подробно била посочена методиката, по която се изчислявала дължимата неустойка, представени били и доказателства за 1 обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, в документа били видни отбелязвания за присъдена главница и договорна лихва. Искането е за отмяна на атакуваното Разпореждане като неправилно, като вместо него да бъде постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната от заявителя сума.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Заповедното производство е инициирано от „Лено“ АД (предходно наименование „Ленно“ АД), с ЕИК 203217465. Предмет на заявлението е парично вземане в размер от 5,017.95 евро, представляваща предвидена неустойка за забава по Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 6650 от 07.02.2020г. Посочено е, че между „Лено“ АД, в качеството си на заемодател и ЕТ „Маги-П. Т.“, в качеството си на заемополучател и П. А. Т., като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник, бил сключен Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 6650 от 07.02.2020г. с нотариална заверка на подписите, като размерът на главницата по заема бил 7,700 евро, а срокът за изплащане на заема бил определен на 120 месеца. Договорът бил обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в имотния регистър, като ипотекираният имот бил предоставен като обезпечение на заемната сума. Съгласно клаузите на процесния договор, уговорената главница в размер на 7,700 евро се отпускала на етапи, като още при подписването на Договора за заем, преди учредяването на необходимите обезпечения, се отпускала сума в размер на 871,16 евро, представляваща 1703,84 лева, а след учредяване на първата по ред договорна ипотека, Заемодателят отпускал останалата сума по заема в размер на 6,828.84 евро, представляваща 13,356.05 лева. Поради неизпълнение на задълженията по договора продължаващо 1024 дни към 27.04.2023г., кредиторът обявил договора за предсрочно изискуем, за което заемополучателят и солидарния и ипотекарен длъжник били редовно уведомени. Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не били постъпили плащания, с които да бъде погасено задължението за неустойка по процесния договор за заем. Исканата неустойка в размер на 5,017.95 евро се претендирала за периода от 11.09.2021г. – 12.05.2022г., същата се начислява върху непогасената главница по Договора за заем и била определена като пропорционален размер от непогасената част от заема, начислявана на дневна база. Неустойката била изчислена върху цялата главница, като страните определили ставка за забава 0.27 % за всеки ден забава.

От представения със заявлението на основание чл. 417, т.3 от ГПК договор за заем Бизнес кредит Клиентски №6650 е видно, че уговореният размер на главницата е 7700 евро, при фиксиран размер на лихвата от 27 % на година върху усвоената и непогасената част от главницата. В чл. 2.3, б. (с) от договора е уредно, че в случай на неизпълнение на съответната дата на падежа от страна на заемополучателя, както и при предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,27 % върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва и неустойки по настоящия договор. Посочено е, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по заема, независимо дали заемът е усвоен изцяло.

Районният съд е отхвърлил изцяло заявлението на „Лено“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като е приел, че претендираното вземане за неустойка за забава не било изрично посочено като размер и падеж. Формирането на размера на вземането било в зависимост от периода на забавата, което обстоятелство не могло да бъде изведено от подписания между страните документ и нямало качеството на безспорно.

Предмет на проверка от въззивния съд в настоящото производство е законосъобразността на постановеното разпореждане, при което контролната инстанция действа при условията на пълен въззив и не е ограничена от оплакванията в частната жалба – така изрично се прие в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

В производството по чл. 419 ГПК предмет на проверка от въззивния съд е дали документът по чл. 417, т. 3 - договор за заем, инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение 2 вземане срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител – чл. 419, ал.3 ГПК. Представеният документ – нотариално заверен договор за заем е редовен от външна страна. Следва да бъде обсъдено дали предоставеният заем действително има характеристиката на „бизнес кредит“, както е наименован, т.е на двустранна търговска сделка или по отношение на него са приложими императивните правни норми, уреждащи потребителската защита. От съдържанието на представения по делото договор не може да бъде направен категоричен извод дали паричните средства по договора са отпуснати в полза на заемополучателя във връзка с неговата търговска дейност или същите средства са използвани за лично потребление. В тази връзка настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност да се предполага, че заемателят има качеството на потребител, поради което за съда съществува задължението служебно да следи за неравноправност на клаузите в процесния договор за заем.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от съдържанието на представения по делото договор за заем, страните са предвидили неустойка, дължима при неизпълнение на кое да е задължение по договора, както и при предсрочна изискуемост на същия. Размерът на неустойката е определен на 0,27 % от сбора на цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, като се изчислява за всеки ден, считано от датата на падежа до пълното погасяване на всички просрочени задължения. Прави впечатление, че периодът на дължимост на неустойката е без краен предел и не е уговорен максимален дължим размер. Това позволява на кредитора не само да репарира евентуално претърпени от забавата вреди, но и да капитализира допълнителни приходи под формата на неустойка. От друга страна претендираната неустойка в размер на 5,017.95 евро, който размер е почти равен на уговорената по договор главница от 7,700 евро. Изложеното мотивира съда да приеме, че в случая неустойката не съответства на въведените функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Същата не отразява реално настъпилите вреди за кредитора, а напротив, цели постигането на едно допълнително възнаграждение, което е недопустимо. Гореизложеното обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146, ал.1 ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

1 ЗЗД.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25229/04.09.2024г., постановено по ч.гр.д.

№15391/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4