Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 23.01.2018, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 3183/2017
Вид
Решение № 101
Подписан
23.01.2018
В сила
15.01.2019
Състав
ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА БАЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 215 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за администрацията
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 10, ал. 2, т. 12 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 6 · Правилник за прилагане на Закона за защита на земеделските производители

Р

Е Ш Е Н И Е

№ /23.01.2018 година, гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВГЕНИЯ БАЕВА при секретаря ВЕСЕЛКА

КРУМОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР

АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3183 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Ищецът Я.И.Я. *** твърди, че за периода 08.08.2007 – 05.09.2007 година; 17.10.2008 – 14.05.2010 година и 19.06.2013 – 04.04.2014 година бил задържан в Следствения арест в гр. Варна по мярка „задържане под стража“, изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна и Затворническо общежитие Разделна. Твърди, че условията при които изтърпявал наложената мярка и наказанието били нехуманни. Твърди, че за периода 08.08.2007 – 05.09.2007 година бил настанен в Следствен арест гр. Варна с още две задържани лица в помещение с площ от 6 кв.м., без приток на естествена светлина и проветрение, с тоалетна в помещението, която не била отделена от останалата част, поради което главата на един от задържаните била в непосредствена близост до нея. Твърди, че за периода на престоя си в Следствения арест гр. Варна не бил извеждан, в резултат на което нямал възможност за физическа активност. Твърди, че за периода 17.10.2008 – 14.05.2010 година и 19.06.2013 – 04.04.2014 година изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна и Затворническо общежитие Разделна. Твърди, че в Затвора Варна бил настанен в помещение с площ от 12 кв.м., в което били настанени още 8 бр. лишени от свобода лица, като част от лишените от свобода били наркозависими, които изпадали в абстинентни състояния. Твърди, че в помещението нямало санитарен възел, като за периода от денонощието 21,30 – 06,00 часа лишените от свобода били лишени от възможност да ползват санитарния възел на етажа и задоволявали естествените си нужди в кофа, което предизвиквало нетърпима миризма. Общият санитарен възел на етажа бил без прегради и в лошо състояние. Твърди, че естествената светлина в спалното помещение била ограничена, нямало вентилация. Не било осигурено отопление и охлаждане в помещението.

Помещението било влажно и мухлясало с олющена мазилка. Хигиенните условия били изключително лоши, в резултат на което в помещението имало дървеници и хлебарки. Твърди, че леглата били на три етажа, като третото легло било на 40 см. от тавана на помещението. Твърди, че не е получил чаршафи и одеяла. Твърди, че при престоя си и в Следствения арест, в Затвора гр. Варна и Затворническото общежитие Разделна получавал всеки месец само по един сапун, с който поддържал личната си хигиена и хигиената на дрехите си. Твърди, че посещавал баня веднъж седмично, като топлата вода предварително трябвало да се загрее, а къпането се осъществявало чрез поливане. Твърди, че така описаните условия са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. Твърди, че храната, която получавал била в недостатъчно количество и с лошо качество.

Хигиената в столовата била лоша. Твърди, че свижданията се осъществявали в помещения, в които нямал възможност за физически контакт с посетителя си.

Ползването на телефонни услуги било с карти, като цената значително надвишавала обичайната цена за телефонен разговор. Твърди, че в резултат на бездействието на отговорните държавни органи да осигурят и поддържат нормални битови условия /достатъчно място за всеки задържан, естествена светлина, течаща вода и достъп до тоалет, достъп на свеж въздух в помещението и на открито, добри хигиенни условия в помещенията, препарати за лична хигиена, спални аксесоари, качествена храна, нормални условия за личен контакт при свиждане и контакти извън местата за лишаване от свобода чрез провеждане на телефонни разговори/ претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страдания и негативни емоции.

Претендира осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва 18 000 лева в резултат на поставянето му при неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка „задържане под стража“ и наказание „лишаване от свобода“ – недостатъчна жилищна площ, отопление, осветление и проветрение, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за човешко общуване, както и сумата от 2 000 лева в резултат на недохранването му и изхранването му с некачествена храна и при нехигиенични и опасни за здравето условия. Претендира законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 23.02.2016 година до окончателното изплащане, както и направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

С определение от 01.12.2017 година, на основание чл. 215 от ГПК, вр. чл. 144 от ГПК, като ответник е конституиран министърът на правосъдието гр.

София.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да го уважи, като основателен.

Ответникът – министърът на правосъдието, редовно призован /с връчване на препис от исковата молба/, не изпраща представител. В писмено становище от 09.01.2018 година излага подробните си съображения за неоснователност на иска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура дава заключение за основателност на предявения иск по отношение неосигуряване на достъп до тоалет на ищеца, но в размер не по-голям от 1 000 - 2 000 лева. В останалата част изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а се и установява от представеното удостоверение № 260/02.10.2015 година, изходящо от началника на Затвора Варна /л. 12-13/ и справка от началника на Затвора Варна от 04.05.2016 година /л.

98-101/, че ищецът бил задържан на 08.08.2007 година по Европейска заповед за задържане и приведен в Затвора Варна. На 05.09.2007 година ищецът бил предаден на австрийските съдебни власти. На 17.10.2008 година, в изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по Досъдебно производство /ДП/ № 364/2007 година по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Варна, ищецът бил задържан в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр. Варна, Сектор „Арести“ /Ареста Варна/. На 18.11.2008 година ищецът бил преведен в Затвора Варна за изпълнение по същата мярка и освободен на 14.05.2010 година. На 19.06.2013 година ищецът постъпил в Затвора Варна за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 680/2010 година. На 03.07.2013 година бил преразпределен в Затворническо общежитие Разделна, където бил приведен на 08.07.2013 година. Ищецът бил освободен на 04.04.2014 година.

Видно от справката, при престоя си в Затвора Варна, първоначално ищецът бил настанен в Приемно отделение, а от 03.12.2008 година – в 6-та група, от 17.09.2009 година – в 1-ва група. От 19.06.2013 година пребивавал в спално помещение № 33, във втори коридор, с площ от 14 кв.м., предназначено за трима души. Посочено е, че в коридора имало изграден общ санитарен възел и чешма с течаща студена вода. През деня достъпът бил свободен, като след заключване на килиите, при нужда, след сигнализиране на дежурния полицай, килията се отключвала и се осигурявал достъп до тоалет. Настанените лица се къпели по график най-малко два пъти седмично. Спалното бельо и дрехите за лишените от свобода, при тяхно желание, се перяли в затворническата пералня. Помещенията се отоплявали с централно парно отопление. Посочено е, че вентилацията е естествена. Помещението било оборудвано с шкафове и вишки /легла/. Посочено е, че за периода 08.07.2013 до 30.04.2014 година ищецът пребивавал в Затворническо общежитие Разделна, като първоначално бил настанен в 15-то спално помещение с площ от 56 кв.м. с 8 лишени от свобода, а впоследствие преместен в 21-во спално с площ от 18 кв.м. с трима лишени от свобода, като санитарните възли били в коридора с денонощен достъп. Посочено е, че хигиената била приоритет на самодеен колектив, който съблюдавал и контролирал съвместно с медицински специалист почистването на спалните помещения хигиенизирането на корпуса всяка събота. Хигиенните материали се изписвали за коридора и се получавали от коридорния отговорник, предоставяли се хигиенни дезинфекциращи препарати на хигиениста, назначен към домакинския щат. Контрол за поддържане на хигиената се извършвала и от представител на Медицинския център. В справката е посочено, че всяко помещение било с прозорец, осветено с електрически лампи и централно отопление.

Видно от Таблица № 1 /л.102/ главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ одобрил състава на дневната дажба и полагаемите хранителни продукти за един лишен от свобода /възрастен/. Справката е съгласувана с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Видно от Надбавка „А“ /л.103/ на един лишен от свобода, който извършва труд със средна степен интензивност се полагат допълнителни 517 калории. Представени са менюта за 28.06.2013 година /л.104/, 26.02.2014 година /л.105/, 30.12.2013 година /л. 106/, седмични менюта за периода 18.12. – 24.12.2013 година /л.107/;

28.08. – 03.09.2013 година /л.108/24.08. – 02.09.2014 година /л.109/.

Представени са Графици за престой на открито и ползване на лафка, одобрени от началника на Затвора Варна на 03.05.2012 година /л.110/, 11.11.2013 година /л.111/, 04.02.2014 година /л.112/, 05.01.2015 година /л.113/ от които е видно, че е престоят на открито и ползването на лафка е организирано по часове е спални помещения.

Разпореден е редът и начина на топлоподаване /л.117/.

Представени са доказателства, че на 19.06.2013 година,

11.02.2014 година, 21.03.2014 година, 11.09.2014 година и 19.11.2014 година е извършена дезинфекция в Затвора Варна и Затворническо общежитие Разделна /л.118-122/.

Представени са заявки за храна от Затвора Варна и

Затворническото общежитие за периода 25.01. – 01.02.2010 година, 09.03. – 15.03.2009 година, 10.03.2012 година, 05.03.2013 година, 06.03.2013 година, 12.09.2014 година, 13.09.2014 година и 15.09.2014 година /л.123-128/.

От показанията на Н.Н.Б., се установява, че се запознал с ищеца при престоя си в Затвора Варна и Затворническо общежитие Разделна. Свидетелят сочи, че всички килии в Затвора Варна били по 12 кв.м. с настанени 11-12 човека в тях. В спално помещение № 33 били настанени 8-9 души. През деня спалните помещения били отключени и лишените от свобода имали достъп до санитарен възел и тоалет, а от 21,30 часа до 06,00 часа спалните помещения били заключени и задоволяването на естествените нужди се извършвало в помещението в кофа.

Прозорците били тесни и не осигурявали достатъчно въздух в помещенията, през нощта било горещо. Осветлението било електрическо, до 22,30 часа - през седмицата и до 23,30 – събота и неделя. Помещенията били занемарени, с циментов под и лоша хигиена, имало хлебарки. В Затвора Варна тоалетните и мивките били по две, а се използвали от 90 - 100 човека. Сочи, че канализацията била много стара, в помещенията капела вода от тавана. Столовата се намирала в мазата.

Имало плъхове. Храната била недостатъчна. На работещите била предоставяна допълнителна храна, но и тя била недостатъчна – 50 гр. маслини, 50 гр. колбас.

Сочи, че ако не си внася храна отвън не може да се нахрани. Посещенията се извършвали в специални помещения, като контактът се осъществявал по телефон през стъклена преграда. Сочи, че лишените от свобода, при влизането си в затвора, получавали дюшек и възглавница. Понякога получавали и сапун, но перилни препарати - никога. Хигиената в спалните помещения била задължение на лишените от свобода. Свидетелят сочи, че бил и в ареста гр. Варна, като сочи, че там условията са по-лоши, т.к. в помещенията нямало слънчева светлина, в спалните помещения били настанени, в някои случаи, и по осем човека, не ги извеждали на разходка. Сочи, че ищецът не могъл да свикне с тежките условия и това не му се отразявало добре, чувствал се зле.