Решение № 25 от 23.02.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 753/2025
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Кърджали, 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200753 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-198/18.09.2025 г., издадено от Заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. на Л.
М. М. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали.
Жалбоподателят Л. М. М. е останал недоволен от издаденото наказателно постановление. Твърди, че му бил връчен акт без номер и три имена на актосъставителя.
Актът не бил подписан поне от един свидетел, който е очевидец на нарушението. Не били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно, че лицето Е. Е.
Ю. му отнела предимството, като за нея не последвало никакво наказание. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли наложеното му с атакуваното постановление наказание да отпадне.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че същото е издадено от компетентен орган и при спазване на законовите разпоредби.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2025 г. около 12.30 часа свидетелката Е. Е. Ю. излязла от магазин „Кауфланд“ в гр.Кърджали, след като напазарувала. Тя си тръгнала с автомобил, който управлявала по ул.„Здравец“, в посока към кръговото кръстовище на автогарата в гр.Кърджали. По пътя, близо до игрална зала „Кинг“ в гр.Кърджали, вдясно от автомобила на свидетелката Ю. се движел таксиметров автомобил, управляван от жалбоподателя Л. М.
М.. В един момент той се показал през прозореца на колата си и започнал да псува и да обижда водача на намиращия се в съседство автомобил – свидетелката Е. Ю..
Жалбоподателят й казал „****“, които думи повторил няколко пъти, а след това продължил в посока към магазин „Кауфланд“. Свидетелката Ю. успяла да запомни регистрационния номер на автомобила на нарушителя и тъй като се почувствала обидена от думите му, още същия ден подала жалба в РУ-Кърджали. По този повод Л. М. М. бил установен на 09.08.2025 г. от полицейските служители В. М. и Д. К.. На същата дата му бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали. Въз основа на така съставения акт, на 18.09.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, с което за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от НПООР на Община Кърджали, той бил санкциониран с „глоба” в размер на 80 лв. на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.
Ю., В. М. и Д. К., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и кореспондиращи помежду си; Акт за установяване на административно нарушение от 09.08.2025 г.; Заповед № 1559/21.11.2023 г. на кмет на Община Кърджали; Жалба от Е. Е. Ю. от 09.08.2025 г.; Докладна записка от 09.08.2025 г.- 2 бр.; Обяснение от Л. М. М. от 09.08.2025 г.; Протокол за предупреждение от 09.08.2025 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред /НПООР/ в Община Кърджали, приета от Общински съвет-Кърджали, забранява скандалното и непристойно поведение, нарушаващо обществения ред и морал на обществени места, улици, паркинги, паркове, в т.ч. и гробищни, стадиони, културни и спортни зали, общински пазари, училища, детски и здравни заведения и в предназначени за общо ползване части от сгради. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали. Поведението на Л. М. М. на инкриминираната дата и място, изразило се в отправяне на обидни и нецензурни думи към свидетелката Е. Ю., е скандално и непристойно и е довело до 2 нарушаване на обществения ред и морал. От субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че нарушава обществения ред и морал. Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира в извършеното от него. Правилно е приложена санкционната норма на чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали, предвиждаща за нарушения по чл.3, чл.10, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 и ал.6, чл.16, чл.18, т.6, чл.19 и чл.22, чл.23, ал.1, т.2, 8, 10, 11, 12 и 13 от Наредбата да се налага наказание „глоба” в размер от 50 до 300 лв. /от 25,56 до 153,39 евро/ за физически лица, или „имуществена санкция“ в размер от 200 до 2 000 лв. /от 102,26 до 1 022,58 евро/ за юридически лица и еднолични търговци. При индивидуализиране на санкцията обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН. Наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 80 лв. съдът намира за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая деянието не е с повисока от типичната степен на обществена опасност, не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения. Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция към минималния предвиден размер, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на наказанието „глоба” се намали от 80 лв. на 50 лв., или 25.56 евро. Такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното деяние. На следващо място, както вече се посочи, установеното на процесната дата деяние на Л. М. безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали, но в издаденото наказателно постановление като нарушен е посочен чл.3, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали. Това налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира нарушената норма на деянието по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими напълно към състава на нарушението по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали са идентични в обстоятелствената част и на акта и на наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление в посочената част следва също да бъде изменено, като нарушената правна норма се преквалифицира по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община Кърджали.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения 3 на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Няма никакво съмнение, че Л. М. на процесната дата и място се е държал непристойно – отправял обидни и нецензурни думи, и така е нарушил обществения ред и спокойствие, за което са събрани достатъчно доказателства. На следващо място, чл.42, ал.1, т.1 от ЗАНН действително регламентира посочване в АУАН на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя, а в случая са посочени само собствено и фамилно име. Това нарушение обаче е несъществено, тъй като с него не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на наказателното постановление.
Бащиното име на актосъставителя не е най-съществения елемент от съдържанието на АУАН и липсата му, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на наказателното постановление. Този пропуск е бил отстранен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, който гласи, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в процесния казус. Не всяко нарушаване на чл.42 от ЗАНН води до нередовност на акта и препятства издаването на наказателно постановление. Не на последно място, посоченият порок би бил толкова съществен само ако пречи на определянето на самоличността на актосъставителя, а той в случая е безспорно установен и посочен с две имена и длъжност. Не се споделя доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейския служител В. М., в присъствието на свидетеля Д. К., като последният е присъствал при установяване на нарушението. Според чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при евентуално оспорване на наказателното постановление.
Това следва и от анализа на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от един свидетел. Видно от материалите по делото това изискване е спазено, поради което и подписването на АУАН само от един свидетел не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице.
4
Искания за присъждане на разноски не са направени от страните, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно постановление № НП-198/18.09.2025 г., издадено от Заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в Община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. на Л.
Разпечатката съдържа 33 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c5f2665-662e-4b18-8cbd-779a64b69cc0