Решение № 2085 от 23.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2085

Плевен, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЙОНИТА ЦАНКОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА канд № 20267170600276 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 43 от 04.02.2026 г., постановено по АНД № 2460/2025 г., Плевенският районен съд, XII наказателен състав, е потвърдил наказателно постановление № 041 от 04.12.2025 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен, с което на „К.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Враца, община Бяла Слатина, [населено място], [улица], представлявано от Е. Д. К. – управител, е наложена на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 35, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците имуществена санкция в размер [рег. номер]. /3579,04 евро/.

Недоволен от така постановеното решение е останал „К.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Враца, община Бяла Слатина, [населено място], ел. /адрес/, представлявано от Е. Д. К. – управител, който чрез адв. П. П. от ПАК, е подал касационна жалба срещу решението на РС, като се релевират нарушения на материалния закон, както и съществено нарушение на процесуалните правила, без да се сочи такова конкретно. Не се сочат допуснати от РС съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди незаконосъобразност на решението във връзка с незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че не се споделят мотивите на РС относно място на административното нарушение. Сочи се, че нарушението се изразява в трансграничен превоз на конкретен отпадък без превозвачът да притежава регистрационен документ за транспортиране на отпадъци - чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците, като касаторът твърди, че за място на нарушението следвало да се посочи съответният гранично контролно пропускателен пункт на Република България, през който е осъществен вноса, като сочи, че „нито в АУАН, нито в НП е отразено“. Твърди, че и териториалната компетентност на РИОСВ се определя от мястото на извършване на нарушението. В заключение се иска отмяна на решението на РС „ведно с всички законни последици“, като липсва изрично искане за постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени изцяло процесното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, като липсва и писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен, чрез юрк. Г., е подал писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като се иска оставяне в сила на обжалваното решение на РС. Ответникът не претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Г., която поддържа писмения отговор, сочи, че няма допуснато процесуално нарушение във връзка с реквизита място на нарушението, като сочи, че съгласно съдебната практика за място на нарушението се приема мястото, където е разтоварен транспортирания отпадък. Сочи, че за транспортиране на отпадък не се изисква нотификация, а се касае за нарушение на чл. чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците, като се касае за транспортиране на отпадък на територията на Република България. Не се претендират разноски.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Плевен е потвърдил наказателно постановление № 041 от 04.12.2025 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен, с което на „К.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Враца, община Бяла Слатина, [населено място], [улица], представлявано от Е. Д. К. – управител, е наложена на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 35, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците имуществена санкция в размер [рег. номер]. /3579,04 евро/.

Районният съд е изложил подробни мотиви както за липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и за правилно приложение на материалния закон. Отделно, касационната инстанция споделя и мотивите на РС размера на наложеното наказание, които са определени в обжалваното наказателно постановление на минимума, предвиден в приложимата разпоредба на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО.

Релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на НП, са били развити и пред районният съд, като районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно районният съд при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правния извод за правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на касатора. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното приповтаряне.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на районния съд, към които следва да препрати.

Правилно е прието от РС, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Касационната инстанция споделя тези мотиви на РС и следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Правилно е посочено от РС, че: „се касае за превоз, довършен именно в [населено място], още повече, че съобразно § 1, т. 43 от ДР на ЗУО „Транспортирането“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. Тук следва да бъде подчертано, че виждането, че следва да бъде посочено през кой гранично-пропускателен пункт между Република България и Република Румъния е бил извършен трансграничния превоз, както и че по този начин се индивидуализира местоизвършването на същия превоз, е неправилно, именно защото е несъобразена с горецитираната легална дефиниция, но и не отговаря на конкретните обстоятелства на случая, предвид обстоятелството, че крайната точка на превоза, респ. разтоварването на отпадъка е извършено на споменатата вече нарочна площадка на територията на [населено място]“.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Предвидената в нормата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО имуществена санкция [рег. номер]. е минималната съгласно същата санкционна норма, която именно е наложена с обжалваното пред РС наказателно постановление. Предвид това и с оглед превенцията по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно правилно индивидуализиране размера на административните наказания.

Отделно, касационната инстанция намира, че липсва маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) дава легална дефиниция за „маловажен случай“, която не се различава от легалната дефиниция, прилагана в практиката на съдилищата, до изменението на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), когато в практиката се ползваше чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.

Според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, защото настоящият случай на административно нарушение е типичен такъв.

Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

От страна на ответника не са правени разноски, поради което касационната инстанция не следва да присъжда разноски на ответника.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Плевенският административен съд в настоящия състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 04.02.2026 г., постановено по АНД № 2460/2025 г. на Плевенският районен съд, XII наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�