Решение № 638 от 25.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. К., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510101758 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „*****************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„**********, чрез юрисконсулт К. А. против: „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Д., обл. С.З., общ. К., ул. „**********, с правно основание чл.49 ЗЗД и цена на иска: 23 883 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г., при извършване на дърводобив в района на с. Б., служители на „***“ ЕООД повредили имущество, собственост на „*****************” ЕАД, а именно повреждане на кабелна линия ниско напрежение – изолиран усукан проводник 700 м. и 9 броя стоманобетонни стълба. За установяване на непозволеното увреждане бил съставен Констативен протокол за нанесени щети № ****** от ******** г. Сочи, че била изготвена калкулация от ******* г. съгласно Констативен протокол № ******/******** г., според която стойността на вложените от „*****************“ ЕАД материали и труд за възстановително - ремонтните дейности на описаното по - горе имущество били в размер на 23 883 лева с вкл. ДДС - издадена Фактура № **********/******** г. На ******** г. от „*****************“ ЕАД било получено уведомление с входящ номер *****/******** г., с което „***“ ЕООД, представлявано от управителя Н.З.Я. оспорил, че нанесените щети на електроразпределителната мрежа били в следствие на негови дейности и отрекъл твърденията и констатациите, отразени в Констативен протокол № ******/******** г. Твърдял, че не дължи на „*****************“ ЕАД претендираната сума от 23 883 лева. Във връзка с повреждането на съоръженията, собственост на „*****************“ ЕАД, била изпратена молба №*****/ ******** г. до Районна прокуратура - гр. Х. за провеждането на разследване по случая. В следствие на това било издадено Постановление 1

№ ********** г. от Д.Ч. - прокурор при Районна прокуратура - Х., Териториално отделение - И., с което било установено, че на ********* г. около 17 часа П.Ж.М. от с. Д., общ. К., излизал от гората между селата П. и Б. към път И. - К., управлявайки тежкотоварна специализирана горска техника, марка *********, с peг. № ******, натоварена с дърва и вдигната стрела щипка за товарене на дърва, и по непредпазливост закачил електропреносен проводник, с което повредил 9 броя железобетонни стълба и били скъсани преносни електропроводи между стълбовете с обща дължина 200-250 метра, собственост на „*****************“ ЕАД. От постановлението било установено, че към момента на инцидента П.Ж.М. работел по трудово правоотношение с дружеството ответник. Сочи, че на основание чл.49 ЗЗД „***“ ЕООД отговаряло за вредите, причинени от неговите служители по отношение на повреденото имущество, собственост на „*****************“ ЕАД. Във връзка с това „*****************“ ЕАД на ********* г. изпратило писмо, с което отправило покана до ответното дружество за доброволно изпълнение в двуседмичен срок на горепосочената сума. До този момент претендираната сума не била заплатена. Моли съда да осъди „***“ ЕООД да заплати на „*****************“ ЕАД: 23 883 лева - стойност на материали и труд за възстановяване на повреденото от „***“ ЕООД имущество, собственост на „*****************“ ЕАД, за което е издадена Фактура № **********/******** г. и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендира за разноски по делото. Посочва банкова сметка, по която следва да бъде извършено плащането.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. А. С., АК-С.З.. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че служители на „***“ ЕООД са повредили имущество на „*****************“ ЕАД. Оспорва твърдението на ищеца, че повреденото имуществото е негова собственост.

Оспорва твърдението, че за ищцовото дружеството е възникнала щета, като в същото време оспорва и нейния размер, посочен в исковата молба – 23 883 лева. Оспорва фактическата обстановка, описана в постановлението на РП Х., включително относно механизма на причиняване на увреждането. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от ответното дружество поради недобро инсталиране и недобро поддържане на съоръженията.

Оспорва съдържанието на Фактура №**********/******** г. Счита, че същата е издадена без наличието на основание и не отразява осъществила се стопанска операция. По тази причина не са приели и не са осчетоводили фактурата в счетоводни си книги. Оспорва съдържанието на Констативен протокол за нанесени щети. Счита, че същият като частен свидетелстващ документ няма обвързваща за съда и за ответника сила. Моли съда при отхвърляне на иска или прекратяване на делото да му бъдат възстановени разноските, направени в съдебното производство.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени от 2 лице/лица, на които ответното дружество е възложило някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа, както и, че е налице противоправно поведение, за което ответникът отговаря. Вината на съответния служител/и се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на ответника.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията си в отговора, а при установяване на положителните елементи от ищеца, следва да докаже погасяване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложения по делото констативен протокол с номер ******* от ******** г. се установява, че служителите на ищеца: А.К. и Д.А., са констатирали счупването на 9 броя стълбове и скъсан проводник 4 х 70 – 700 метра. В протокола са посочени следните обстоятелства: при добив на дърва и извозване с Автокран-товарач с рег. № СТ ***** е закачен проводника на МНН от ТП П., извод 2 за с. Б.. В протокола е отразено, че същият е съставен в присъствието на П.Ж.М., посочен като представител на „***“ ЕООД, без индивидуализация на лицето с ЕГН или такава за дружеството с ЕИК. В протокола е посочено, че същият е съставен в присъствието на свидетеля В.А.Ч., но е подписан от свидетел И.К.. Протоколът е оспорен от ответника, относно направените в него констатации.

От калкулация с дата ******* г. се установява, че вложените материали, труд и транспортни разходи за извършени възстановителни работи са на обща стойност 23 883,01 лева с вкл. ДДС. Като стойност същите съвпадат със стойността на приложената по делото фактура №**********/******** г., но не съответстват по вид и количество на описаните в нея позиции.

С писмо изх. №*****/******** г. ищецът е уведомил РП Х. за извършено повреждане на негови съоръжения – стоманенобетонни стълбове – 9 броя и проводник изолиран, усукан, ALR *******+71,5 – 700 м.

По делото е прието като доказателство Постановление изх.

№********** г. на РП Х., ТО И.. Видно от мотивите на същото районният прокурор е приел, че в резултат на подаден сигнал за произшествие по електропреносната мрежа между селата П. и Б., общ. И. е била извършена проверка. Било установено, че П.Ж.М. от село Д., работел за „***“ ЕООД, което дружество имало предмет на дейност – добив, преработка и търговия с дървесина. М. управлявал тежкотоварна специализирана горска техника със стрела – щипка за товарене на дърва, марка ******** с рег. №СТ ***** и на *********г., натоварен с дърва с вдигната щипка, с въпросната техника М. излизал от гората между селата П. и Б. в общ. И., като се отправил към главния път И. – К.. По непредпазливост и без да разбере, М. закачил електропреносен проводник, като при провличането били счупени, а няколко паднали, общо 9 броя железобетонни стълба. Общата дължина на повредената мрежа била около 200 – 250 метра. На место отишли полицейски служители, които снели 3 обяснение от М.. Същото установявало, че той бил на терен едва втори ден и извършил описаното деяние поради неопитност и по непредпазливост. По изложените съображения прокурорът е приел, че не са на лице предпоставки за започване на досъдебно производство и е прекратил преписката. По делото няма данни постановлението да е обжалвано.

Изложената фактическа обстановка, описана по-горе, е оспорена от ответника с отговора на исковата молба. По делото не са представени: констативния протокол на полицейските служители и снетите от тях обяснения от П. М., цитирани в постановлението. Не е направено искане сочените лица да бъдат разпитани в съдебното производство. По делото липсват данни постановлението на РП Х., ТО И. да е изпращано до ответното дружество или негов представител да е давал сведения в хода на образуваната проверка, с изключение на лицето М., за което се твърди, че е служител на ответника, но по делото не се посочват и представят доказателства за наличието на трудово правоотношение.

От

Фактура

№**********/******** г., издадена от

„*****************“ ЕАД, с получател „***“ ЕООД се установява, че ищецът е фактурирал: работни часове НН на стойност 3 305,58 лева без вкл.

ДДС и материали – 16 596,93 лева без вкл. ДДС или обща стойност с вкл. ДДС – 23 883,00 лева. Ответникът е оспорил съдържанието на фактурата и не е приел същата. От фактурата не може да се установи, какви са конкретните материали и за какво са работните часове, посочени в нея. Не се сочат доказателства, фактурата да е отразена в счетоводните книги на ответното дружество, а то изрично оспорва това обстоятелство.

От приложеното по делото Уведомление с дата ********** г. е видно, че ответникът е получил от ищеца фактура №**********/******** г. и констативен протокол с номер ******* от ******** г., но оспорва същите и отказва доброволно да заплати претендираната от него сума в размер на 23 883 лева тъй като счита, че не я дължи.

От писмо с дата *********г. се установява, че ищецът повторно е отправил покана за доброволно плащане до ответника, с приложени коментираните по-горе: фактура, констативен протокол и калкулация.

От Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-********* г. е видно, че на „*************“ (сега „*****************“ ЕАД) е разрешено да извършва дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия, определена в приложение №1 към лицензията, за срок от 35г. Приложение №1 не е представено и липсва друг документ, от който може да се установи териториалния обхват на дейност на дружеството съгласно предоставената лицензия.

По делото е разпитан свидетелят А.К., съставил приложения по делото констативен протокол, оспорен от ответното дружество. Същият установи, че е ходил в село Б., където имало счупени стълбове и нарушени, скъсани проводници. Според него били счупени от машина за добив на дърва, която е качила товарача и е надвишила габарита. Същият не е очевидец на механизма на увреждането. От колегите си е чул, че товарачът е бил върху дърветата и е нарушил габарита. Шофьорът дошъл в *** - К. и казал, че няма да подпише протокола за щетите. Според свидетеля шофьорът е знаел, какво е направил, 4 не го е оспорвал, но е отказал да подпише. Твърди, че работи в системата от 34 г. Няма информация, в този район кога са подменяни авариралите съоръжения.

По делото беше допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и добросъвестно. От заключението се установява, че подмяната на вложените от ищеца материали е била необходима за възстановяване на електроподаването на с. Б. и надеждно захранване на потребителите при целогодишна експлоатация. Според вещото лице вложените материали и труд не са прекомерни за отстраняване на настъпилата авария, а издадената от ищеца фактура на стойност 23 883 лева е в съответствие със средните пазарни стойности на подобни услуги и под средните цени на някои от вложените материали. В съдебно заседание вещото лице поясни, че няма информация, какво е било състоянието на съоръженията преди аварията и кога са придобити съоръженията. Не е изследвал демонтираните съоръжения, не може да определи състоянието им и тяхната стойност.