Разпореждане № 86544 от 17.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 10420/2024
- Вид
- Разпореждане № 86544
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 86544 гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20241110110420 по описа за 2024 година На 26.02.2024 г. в производството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК във връзка с депозирано от името на Ц.
П. Д. срещу Би Ейч Еър ООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В предвидения от закона срок е постъпило възражение от длъжника по делото Б////, в което изрично е обективирано изявление, че дружеството не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, което означава, че оспорва съществуването правото на вземане в полза на заявителя на посоченото в заявлението основание.
Предвид подаденото възражение, с разпореждане № 55882/15.04.2024 г., постановено в настоящото производство, съдът е разпоредил да се изпрати съобщение до заявителя, че срещу издадената Заповед от 26.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по настоящото дело е подадено в срок възражение от длъжника по делото Б////, като е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, срещу длъжника по делото Б////, както и че следва да представи доказателства по настоящото дело в посочения срок, че е предявил иска в посочения едномесечен срок, като в случай, че не представи такива, издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника по делото Б////, ще бъде обезсилена.
С молба вх. № 146153/02.05.2024 г., подадена от името на заявителя, чрез адвокат Б., се сочи, че от страна на Б////, на 12.04.2024 г. е извършено плащане в размер на 12 238,06 лева, с посочено в платежното нареждане основание номерата на 10 броя частни граждански производства по подадени заявления за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, включително е посочено и настоящото ч.гр.д. № 10420/2024 г. по 1 описа на СРС, II ГО, 160 състав.
С молба вх. № 196595/14.06.2024 г., подадена от името на Б//// са изложени твърдения, че на 12.04.2024 г. действително от дружеството е извършено плащане, с което са заплатени и претендираните в настоящото производство главница, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда до датата на извършване на плащането /в размер на 23,38 лева/ и държавна такса в размер на 25,00 лева. Излагат се съображения, че се поддържа подаденото възражение по чл. 414 ГПК, както и подробни съображения за недължимост на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в производството.
Предвид горното, следва да бъдат дадени указания на длъжника, в едноседмичен срок от съобщението, да изложи твърдения за факти и обстоятелства обуславящи наличието на правен интерес за него от депозираното възражение, доколкото в молба вх. № 196595/14.06.2024 г., подадена от името на Б//// изрично се признава плащане на горепосочените суми и единствено се оспорва дължимостта на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. Следователно иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване на съществуването на вземане за разноски в заповедното производство не е допустим.
Във връзка с гореизложеното и предвид установените в производството обстоятелства, следва да бъдат дадени указания на длъжника, в едноседмичен срок от съобщението, да изложи твърдения за факти и обстоятелства обуславящи наличието на правен интерес за него от депозираното възражение, респективно да посочи дали поддържа подаденото възражение, като с оглед изложените, както в него, така и в молба вх. № 196595/14.06.2024 г., подадена от името на Б////, обстоятелства, да заяви изрично, дали същото представлява възражение по чл. 414 ГПК или такова по чл. 414а ГПК, за каквото именно са изложените от името на длъжника в производството съображения.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на длъжника Б////, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането, да изложи твърдения за факти и обстоятелства 2 обуславящи наличието на правен интерес за него от депозираното възражение, респективно да посочи дали поддържа подаденото възражение, като с оглед изложените, както в него, така и в молба вх. № 196595/14.06.2024 г., подадена от името на Б////, обстоятелства, да заяви изрично, дали същото представлява възражение по чл. 414 ГПК или такова по чл. 414а ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи на длъжника за сведение и изпълнение на дадените указания.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3