Решение № 110 от 13.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Несебър, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101187 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор ***, подадена чрез процесуалния представител - гл.юк. *** против ***, гражданин на ***, род. на ***г., с Булстат-***, ***, гражданин на ***, род. на ***г., с Булстат-*** и ***, гражданин на ***, род. на ***г., с Булстат-***, тримата с деклариран адрес на територията на България пред Регистър Булстат в ***, ***.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на разделност, да заплатят на ищеца по равни части стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 28.05.2022г. – 31.03.2025г. до съсобствения им при квоти от по 1/3ид.ч. водоснабден имот, представляващ СОС с идентификатор № *** по КККР на гр.Несебър с административен адрес в ***, *** на стойност от общо 158,52лв., както и сумата от общо 40,77лв.-обезщетение за забавено плащане за периода от 26.12.2022г. до 12.10.2025г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2025г.-датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството си на съсобственици при равни квоти на СОС с идентификатор № *** са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с посочения по-горе административен адрес, за който е разкрита партида с абонатен № ***.

1

Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства.

Начинът на електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени за периода 25.11.2022г. – 25.04.2025г. подробно описани в исковата молба фактури с обща стойност от 158,52лв., като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 40,77 лв., считано от 26.12.2022г. до 12.10.2022г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба-13.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от осбения представител на ответниците, с който заявените претенции се оспорват като недоказани по основание и размер, навежда се че ответниците нямат качество на потребители на ВиК услуги поради липса на облигационни отношения с ищцовото дружество. Ответниците не са били надлежно уведомени за начислените от ищеца ВиК задължения, като последния не е уведомил ответника по никакъв начин за издадените фактури, потребената вода според него и начислените суми, не се установява начина по който са формирани претендираните задължения. Ответниците твърдят, че не се устанвоява от кой момент ответниците са изпаднали в забава от претеднираните от ищеца задължения. Оспорва се като неравноправна клаузата по чл. 23, ал. 4, приложение 3 от Общите условия, досежно изключването на реда за отчитане на водомерите при ползв на електронен карнет и по-конкретно с помощта на мобилно устройство таблет. Счита, че тази клауза представлява недобросъвестно и във вреда на потребителя интерпретиране на преписаното в чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 изклюване на подписа на потребителя или негов представител от кръга на задължителните реквизити при отбелязване на отчетените данни в карнета, независимо дали последният е на хартиен или 2 електронен носител. Оспорва се начина на отчитане, респективно потребените количества ВиК услуга, както и спазването на разпоредбите на чл. 23, ал. 2 от Общите условия, изискващи отчитането на индивидуалните водомери да се извършва в срок от 24 часа след отчитане на общия водомер на сградата. Твърди се, че предоставените ВиК услуги на ответниците са били остойностени от ищцовото дружество по завишени цени. На тези основания се моли претенциите да бъдат отхвърлени като недоказани.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.82 по дело/ на 28.08.2019г. ответниците ***, *** и *** са придобили при равни квоти чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № *** по КККР на гр.Несебър с административен адрес в ***.

Съгласно представена справка № ***г. на Агенция по вписванията/л.12 по дело/ към датата на справката имотът е собственост на тримата ответници.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество. В тази връзка по делото е представено Заявление за промяна на партида/л.13 по дело/, подадено от ***.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер и общия за сградата водомер/л.7 и л.8 по дело/ е видно, че са извършени отчитания с мобилно устройство за периода 28.05.2022г. - 31.03.2025г., като при всяко от отчитанията е посочено, че данните са възприети от инкасатора с отбелязване „видян“.

За потребените и отчетени количества са издадени фактури с обща стойност от 158,52лв., както следва: фактура № ***г. на стойност от 30,62лв., фактура № ***г. на стойност от 4,20лв., фактура № **********/24.11.2023г. на стойност от 113,29лв., фактура № ***г. на стойност от 5,00лв. и фактура № ***г. на стойност от 5,41лв./л.27-31вкл. по дело/.

Ищецът твърди, че за посочената сума по фактурата не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените от КЕВР с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г., Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г., Решение № Ц-32 от 30.12.2022г., Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. и Решение № Ц-30/ от 19.12.2024г..

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Поконкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни 3 правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва по отношение и на тримата ответници от представения нотариален акт. По делото не се ангажираха доказателства, ответниците да са се разпореждали в рамките на процесния период със съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че водоснабдения имот е собственост на двамата ответници. Доколкото в представения по делото нотариален акт е налично изрично отразяване определящо като равни квотите на ответниците, поради което всеки от тях участва с 1/3 ид.ч. в съсобствеността.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 8, ал.

7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи 4 непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

Ето защо съдът приема, че ответниците ***, *** и ***, като съсобственици при равни квоти на водоснабдения обект, имат качеството на потребители на ВиК услуги. Също като собственици на имота, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС отговарят за тежестите и участват в ползите от имота съобразно дела си в собствеността.

При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответниците са потребители на ВиК услуги за съсобствен при равни квоти имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени доказателства, вкл.фактурата и справки за отчетено потребление се установява, че ответниците са потребили доставената до имота вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.