Решение № 5954 от 22.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6924/2022
- Вид
- Решение № 5954
- Подписан
- 22.11.2023
- Състав
- Калина Анастасова, Михаела Касабова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5954 гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100506924 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба от 20.01.2023 г. на ищеца, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските с произнасяне по подадената на 10.05.2022 г. частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК от СРС, 78 с-в по гр.дело №54327/2021 г. определение № 10737/28.04.2022 г.
Поддържа, че с подадената на 10.05.2022 г. частна жалба е отправено искане за отмяна на постановеното от СРС, 78 с-в по гр.дело №54327/2021 г. определение № 10737/28.04.2022 г. по реда на чл.248 ГПК в частта, с която са присъдени в полза на ответника разноски в размер над сумата 741.66 лв. до сумата 1733.33 лв. Излагат се правни и фактически доводи, че при присъждане на разноски в полза на ответника /и в тежест на ищеца/ съдът не е съобразил, че ищецът е оттеглил претенцията си за разликата над сумата 12000.00 лв. до сумата 30000.00 лв., като в посочената част е прекратено производството пред първата инстанция. Съобразно това ответникът не е поискал по реда на чл.248 ГПК допълване на постановеното определение за прекратяване на производството по делото с произнасяне по искането за разноски.
Като е пропуснал това свое право в указания срок, то, недопустимо съдът с постановеното решение е присъдил разноски в полза на ответника и на основание чл.78, ал.4 ГПК и по отношение на прекратената част.
1
В срока по чл.250, ал.2 ГПК ответникът не изразява становище по молбата.
Софийски градски съд, намира, че молбата е неоснователна, като излага следните съображения:
По силата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да иска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като на допълване по реда на чл.
250 ГПК подлежи диспозитива, в който е обективирана волята на съда.
С решението, чието допълване се иска е потвърден първоинстанционния акт изцяло, като въззивната инстанция е оставила без уважение подадената частна жалба от ищеца срещу постановеното от първата инстанция по реда на чл.248 ГПК определение № 10737/28.04.2022 г.
С оглед изложеното, настоящия състав намира, че подадената молба по чл.250 ГПК следва да бъде оставена без уважение. В допълнение на изложените мотиви, съдът намира следното:
Отговорността за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност, като съдът се произнася, само ако е надлежно сезиран.
С разпоредбата на чл.248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските.
Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между тях е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане.
В случая противно на изложените от жалбоподателя доводи, съдът констатира, че изменение на иска, чрез намаляването му от 30000.00 лв. на 12000.00 лв. е било допуснато от първата инстанция в проведеното о.с.з. на 17.03.2022 г., като за разликата до първоначално предявения размер в това с.з. не е било постановено нарочно определение за прекратяване на производството по делото. Това е и проведеното с.з., в което съдът е дал ход на устните състезания, след което се е произнесъл по същество на спора с Решение № 2266 от 17.03.2022 г., СРС, 78-ми състав, постановено по гр.дело №54327/2021 г. /влязло в законна сила към настоящия момент/ като е съобразил последната воля на ищеца досежно размера на иска и съответно становището на ответника дадено в проведеното о.с.з. Именно с постановеното от СРС решение, съдът се е произнесъл с оглед указанията на чл.81 ГПК и по исканията за разноски на страните като е присъдил в полза на ответника разноски по реда на чл.78, ал.3, ал.4 и ал.5 ГПК съобразявайки изхода на спора, неговата фактическа и правна сложност в т.ч. и прекратената част от производството поради оттегляне на иска от страна на ищеца.
Доводите на жалбоподателя, че ответникът е пропуснал срока по чл.248 ГПК 2 да поиска от съда произнасяне от съда по искането за сторените разноски във връзка с прекратената част от производството, съдът намира за неоснователни. След приключване на устните състезания на 17.03.2022 г. съдът се е произнесъл със своя акт по същество на спора по искането за разноските в т.ч. и във връзка с прекратяването на производството в една част, което е сторено с постановеното решение. С оглед това и съдът намира за неприложима хипотезата, която е била предмет на разглеждане по цитираното Определение № 610/22.11.2022 г. по т.д. № 2352/2022 г. на ВКС.
Както правилно е посочил в своето решение СРС, с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3, ал.4 и ал.5 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 733,33 лв. при съобразяване минималния размер на адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /ред. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./ и частичната основателност на искането по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.250 ГПК от 20.01.2023 г. на ищеца Д. Б.
А., ЕГН: **********, адр. с. Кралев дол, ул. „****, за допълване на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските с произнасяне по подадената на 10.05.2022 г. частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК от СРС, 78 с-в по гр.дело №54327/2021 г. определение № 10737/28.04.2022 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3