Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 02.07.2026, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 633/2025
Вид
Решение № 112
Подписан
02.07.2026
Състав
Лидия Антоанова Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. **********, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Л. Ант. Георгиева Гражданско дело № 20251880100633 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена в открито съдебно заседание от 02.12.2025 г. и след направено оттегляне на иска за допълнително възнаграждение за месец юни 2025 г. в размер от 1900 лева, подадена от М. В.

Т., ЕГН: ********** срещу Сдружение „...“ гр. С., ЕИК: ..., представлявано от Председателя на Управителния съвет П. Г. В., с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с които ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати, както следва: допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.04.2025 г. до 16.06.2025г., в общ размер от 3885, 82 евро, с левова равностойност от 7600 лева, както следва: за месец април 2025 г. - допълнително възнаграждение в размер на 1942, 91 евро, с левова равностойност от 3800 лева и за месец май 2025 г. - допълнително възнаграждение в размер на 1942, 91 евро, с левова равностойност от 3800 лева с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредба за структурата и организацията на работната заплата, дължимо по силата на т. 2 от сключения между страните Анекс от 12.02.2025 г. към Договор за наемане на професионален футболист от 12.02.2025 г.; мораторна лихва върху всяка една от главниците за допълнително трудово възнаграждение, както следва: мораторна лихва в размер от 83, 86 евро, с левова равностойност от 164, 01 1 лева, за периода от 01.05.2025 г. до 22.08.2025 г. върху главното вземане за допълнително възнаграждение за месец април 2025 г.; мораторна лихва в размер от 60, 85 евро, с левова равностойност от 119, 01 лева, за периода от 01.06.2025 г. до 22.08.2025 г. върху главното вземане за допълнително възнаграждение за месец май 2025 г. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; еднократно дължимо допълнително трудово възнаграждение в размер от 2556, 46 евро, с левова равностойност от 5000 лева съобразно т. 5 от Анекс от 12.02.2025 г. към Договор за наемане на професионален футболист от 12.02.2025 г., за оставане на Футболен клуб „Спортист – 2009“ гр. Своге във Втората професионална лига на България с правно основание чл. 128 т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредба за структурата и организацията на работната заплата; мораторна лихва върху претендираната главница от 5000 лева, за периода от 16.06.2025 г. до 20.08.2025 г., в размер от 63, 88 евро, с левова равностойност от 124, 94 лева, ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.08.2025г./ до окончателното им погашение.

В проведеното на 02.12.2025 г. открито съдебно заседание ищецът е оттеглил частично исковата си претенция по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1900 лева – допълнително трудово възнаграждение за месец юни 2025 г., като с Протоколно определение от 02.12.2025 г. производството по делото е прекратено в тази част.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е бил сключен Трудов договор за наемане на професионален футболист вх. № ... от 12.02.2025 г., по силата на който ищецът е приел да упражнява състезателни права в полза на ответника съгласно условията на договора и срещу заплащане на уговорено възнаграждение. Твърди се, че договорът е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за определен срок – от 13.02.2025 г. до 15.06.2025 г., след изтичането на който същият автоматично се прекратява.

Договореното трудово възнаграждение по трудовия договор в размер на 1200 лева се заплащало в срок от ответника. Посочва се също, че на 12.02.2025 г. между страните е сключен Анекс към Договора за наемане на професионален футболист, съгласно който било уговорено ответникът да заплаща на ищеца, в качеството му на „футболист“ допълнително трудово възнаграждение към месечната му заплата в размер от 3800 лева. Сочи се, че в т. 5 от горецитирания Анекс, било договорено и заплащането на еднократно 2 допълнително възнаграждение /бонус/ в размер от 5000 лева при оставане на „....“ гр. С. във Втора професионална лига на България. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 15 от 13.06.2025г. поради изтичане на уговорения в трудовия договор срок. Ищецът поддържа, че ответникът не му е заплатил горепосочените суми в уговорените срокове. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори по следните обстоятелства: между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на Договор за наемане на професионален футболист вх. № ... от 12.02.2025 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за определен срок – от 13.02.2025 г. до 15.06.2025 г.; уговореното месечно трудово възнаграждение е в размер от 1200 лева; трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 15 от 13.06.2025г. на работодателя поради изтичане на уговорения в трудовия договор срок. Оспорва се основанието и размерът на исковите претенции, като се твърди, че Анекс от 12.02.2025 г. към трудовия договор е неистински документ. В тази връзка се моли да бъде задължен ищеца да представи Анекса от 12.02.2025 г. в оригинал, както и да бъде отрито производство по чл. 193 ГПК, доколкото положеният в Анекса подпис за Сдружение „...“, гр. С. не е изпълнен от посоченото в него лице – П. В.

Изложени са твърдения, че с Решение от 07.04.2025 г. на дисциплинарната комисия на Български футболен съюз /БФС/, на ищеца е била наложена спортна санкция – забрана за участие в официални срещи на клуба за срок от 4 месеца. С окончателно решение на Апелативната комисия на БФС № 11/17.04.2025 г. е потвърдено горецитираното решение на дисциплинарната комисия на БФС. Предвид гореизложеното се твърди, че от датата на Решението на дисциплинарната комисия към БФС до датата на прекратяване на трудовия договор, ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения – да упражнява състезателни права в полза на клуба, като участва във всички футболни срещи и прояви на клуба и да не допуска нарушения на правилата на БФС. Възразява се срещу твърдението на ищеца, че за времето от месец април 2025 г. до прекратяване на трудовия договор не е получавал допълнителни трудови възнаграждения и бонуси, като се посочва, че такива са му били изплащани от работодателя, включително и авансово, за което той е 3 подписал разходни касови ордери. Посочено е също, че ищецът е получавал авансово трудови възнаграждения, както и че са налице надвзети суми вследствие на допуснати технически грешки, които могат да бъдат удържани от трудовото възнаграждение съгласно чл. 272, ал. 1, т 1 и т. 2 от КТ, без съгласие на работника. Предвид гореизложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

По допустимостта на исковите претенции:

Съдът счита, че правоотношението между ищеца и ответника, възникнало в резултат от сключения Договор за наемане на професионален футболист от 12.02.2025 г. и Анекс към този договор от същата дата е трудово, като съдът стигна до този извод като тълкува съществените /определящи/ клаузи на договорите. При положение, че предметът на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или извършване на определена работа, а включва полагането на труд /независимо, че е описан като упражняване на състезателни права/, дейността която за срока на действие на договора ще се осъществява многократно /т. е. не е налице еднократно изпълнение на определена задача/, уговорена е организацията, при която ще се полага труда /графици, футболни срещи, тренировки, екипировка, лагери, трансфери/ и т. н. /, предвидено е здравно и социално осигуряване на професионалния футболист, отпуски и хипотези на временна и трайна нетрудоспособност, уговорено е място на изпълнение на договора, което е в клуба, и изпълнението е с имущество, осигурено и организирано от работодателя, то са налице основните, съществени елементи на трудов договор и възникналото правоотношение следва да се квалифицира като трудово, независимо от наличието и на други елементи в него, които обаче не са определящи /в този смисъл Решение № 90 от 9.02.2026 г. на ВКС по гр. д.

№ 4720/2024 г., IV г. о., ГК и Определение № 240 от 03.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 182/2011 г., трето г. о./.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение по 4 силата на Трудов договор за наемане на професионален футболист вх. № ....... от 12.02.2025 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за определен срок – от 12.02.2025 г. до 15.06.2025 г.; уговореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер от 1200 лева; трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 15 от 13.06.2025г. поради изтичане на уговорения в трудовия договор срок, както и обстоятелството, че футболен клуб „.......“ в сезон 2024 г. – 2025 г. е завършил на позиция, която му отрежда място във Втора професионална лига на България.

От приложения и приет по делото трудов договор се установява, че ищецът е приел да упражнява състезателни права в полза на ответника съгласно условията на договора и срещу заплащане на уговореното месечно възнаграждение, както и други предвидените бонуси. Съгласно трудовия договор, ищецът е следвало да участва във всички футболни срещи и тренировки и във всички дейности, които представляват подготовка на футболни срещи или състезания, включително когато те е включен в отбора за дадена среща, като титуляр или резерва.

От приетия по делото Анекс към Трудов договор от 12.02.2025 г., сключен между страните, се установява, че същият е сключен за срок от 13.02.2025 г. до 25.05.2025 г., като в него е предвидено, че клубът ще заплаща на ищеца допълнително възнаграждение към месечната заплата в размер от 3800 лева; за отбелязан гол футболистът получава 300 лева, а при оставане на футболния клуб във Втора професионална лига на България ищецът получава сумата от 5000 лева.

От приетите по делото Разходни касови ордери, издадени от ФК „.....“, които са подписани от ищеца М. Т. се установява, че на ищеца са били заплатени следните парични суми: с РКО от 14.02.2025 г., на ищеца е заплатена сумата от 5000 лева – авансово плащане; с РКО от 20.03.2025 г. на ищеца е заплатена сумата от 5000 лева – възнаграждение за месец февруари 2025 г.; с РКО от 18.03.2025 г. на ищеца е заплатена сумата от 300 лева за отбелязан гол на мача с „...“ на 10.03.2025 г.; с РКО от 15.04.2025 г. на ищеца е заплатена сумата от 5000 лева – възнаграждение за месец март 2025 г.; с РКО от 21.05.2025 г. на ищеца е заплатена сумата от 1200 лева – възнаграждение за м. 04.2025 г.

От приложените по делото Заповеди, издадени от работодателя, се 5 установява, че на ищеца са били изплащани допълнителни възнаграждения към основаната работна заплата, както следва: от Заповед № 3 от 27.02.2025 г., издадена от ответника, чрез Председателя на УС П. В. се установява, че ответникът е наредил на М. В. Т. да бъде изплатено допълнително възнаграждение към основната работна заплата за м.02.2025 г. в размер от 1980 лева за показани добри резултати през месеца; от Заповед № 3 от 27.02.2025 г., издадена от ответника, чрез Председателя на УС П. В. се установява, че ответникът е наредил на М. В. Т. да бъде изплатено допълнително възнаграждение към основната работна заплата за м.03.2025 г. в размер от 3300 лева за показани добри резултати през месеца, както и 300 лева за отбелязан гол; от Заповед № 11 от 29.04.2025 г., издадена от ответника, чрез Председателя на УС П. В. се установява, че ответникът е наредил на М. В. Т. да бъде изплатено допълнително възнаграждение към основната работна заплата за м.04.2025 г. в размер от 3300 лева за показани добри резултати през месеца; от Заповед № 16 от 30.05.2025 г., издадена от ответника, чрез Председателя на УС П. В. се установява, че ответникът е наредил на М. В. Т. да бъде изплатено допълнително възнаграждение към основната работна заплата за м.05.2025 г. в размер от 2600 лева за показани добри резултати през месеца; от Заповед № 20 от 30.06.2025 г., издадена от ответника, чрез Председателя на УС П. В. се установява, че ответникът е наредил на М. В. Т. да бъде изплатено допълнително възнаграждение към основната работна заплата за м.06.2025 г. в размер от 5000 лева – бонус за оставане на отбора във Втора професионална лига.