Определение № 804 от 15.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500384 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С., чрез юриск. Н.П. против разпореждане № 1823 от 23.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1120/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. Е. М. за сумата 2497.99 лв. – обезщетение /лихвена надбавка за забава от 25.12.2019г. – 24.04.2019г., вкл. с 2467.29 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 25.04.2019г. до 14.03.2023г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че двете обезщетения/ лихвени надбавки били изчислен съобразно размера на законната лихва. Неправилно съдът приел, че обезщетението за забава било олихвено с 15.95 %. Твърди, че надбавката била 10 % не върху целия непогасен остатък от кредита, а само върху неплатената просрочена главница с вече настъпил падеж. Обезщетението за забава било точно в размер на 10 % и не противоречало на чл. 33 ЗПК.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане, да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми: 2497.99 лв. – обезщетение /лихвена надбавка за забава от 25.12.2019г. – 24.04.2019г., вкл. с 2467.29 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 25.04.2019г. до 14.03.2023г. Претендира за разноски по частната жалба, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство. Макар, че във вносната бележка е посочен друг номер на дело на РС –Стара Загора, по който се внася сумата, доколкото размерът на държавна такса е 49.65 лв., точно колкото е по указанията на администриращия съд и е посочено името на длъжника С. М., може да се приеме, че държавната такса е внесена за настоящото въззивно частно гражданско дело.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. Е. М. за сумата 2497.99 лв. – обезщетение /лихвена надбавка за забава от 25.12.2019г. – 24.04.2019г., вкл. с 2467.29 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 25.04.2019г. до 14.03.2023г. За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че заявлението в частта относно сумите: 2497.99 лв. – обезщетение /лихвена надбавка за забава от 25.12.2019г. – 24.04.2019г., вкл. с 2467.29 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 25.04.2019г. до 14.03.2023г. е в противоречие със императивната норма на чл.33, ал.1 ал.2 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а съгласно чл.9 от договора за кредит, наказателната лихва за забава е в размер на номиналния лихвен процент плюс наказателна надбавка 6 % или 15.95 % годишно.

Частно гражданско дело № 1120/2023г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 6496.56 лв. - главница от невърнат потребителски кредит, 1939.62 лв. възнаградителна лихва от 25.11.2013г. до 24.04.2019г., 2497.99 лв. – обезщетение /лихвена надбавка за забава от 25.12.2019г. – 24.04.2019г. – до датата на изискуемост, 2467.29 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 25.04.2019г. до 14.03.2023г., за периода след датата на изискуемостта, заедно с законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземането, както и разноските по делото за държавна такса и юриск. възнаграждение.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 599 на 23.03.2023г. за сумата 6496.56 лв. главница от невърнат потребителски кредит, с 1939.62 лв. - възнаградителна лихва от 25.11.2013г. до 24.04.2019г., заедно с законна лихва върху главницата от 16.03.2023г. и 263.15 лв. - разноски по делото за държавна такса и юриск. възнаграждение, съразмерно на уважената част от искането.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на 2 документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.9 на заявлението се претендират сумите: 2497.99 лв. – обезщетение /лихвена надбавка за забава от 25.12.2019г. – 24.04.2019г. и 2467.29 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 25.04.2019г. до 14.03.2023г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І т.о.).

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т. 12 и т.13 от същото са посочени претендираните размери на обезщетението за забава върху просрочена главница за периода до настъпване на предсрочната изискуемост и след този период до датата на подаване на заявлението в съда.

Съгласно чл.9 от договора за кредит, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с номиналния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. Номиналният лихвен процент, с който се олихвява кредита, съгласно чл. 8 от Договора за кредит Експресо от 23.04.2013г. е в размер на 9.95% годишно. Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за 3 забава е по-висок от законната лихва. Следователно начисленото в документа по чл.417, т.2 ГПК обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки, не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост и след настъпване на изискуемостта, а в приложения договор за кредит Експресо е посочен механизма на изчисляване на наказателната лихва и тя е по – висока от законно определената. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел, районният съд.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1823 от 23.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1120/2023г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4