Решение № 2420 от 17.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12147/2023
- Вид
- Решение № 2420
- Подписан
- 17.04.2025
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 343 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2420 гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100512147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20093555/ 09.06.2023 г. по гр. д. № 25 761/2018 г. по описа на СРС, 69 с-в, е ДОПУСНАТ на основание чл. 34 ЗС до делба между ищцата А. Р. Й. и ответниците М. Р. Г. и Б. Т. К. (конституирана в хода на процеса на осн. чл. 227 ГПК на мястото на починалия съделител С.П. Ц.а) следният недвижим имот: Ап. № 152/8, с адрес: гр. София, р-н Младост, ж.к. “*******, със застроена площ 40,54 кв.м., ведно с прилежащите части таванско помещение № 4 с площ 3,02 кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед № РД -18-15/06.03.2009 г. на Изп. дир. на АГКК, при квоти 1/6 за А. Р. Й., 1/6 за М. Р. Г. и 4/6 за Б. Т. К..
С решението е отхвърлен искът за делба спрямо К. Б. Т. и П. Б. Ц. - дъщери на С.П. Ц.а.
С решението на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК съделителят Б. Т. К. е осъдена да заплаща на останалите две съделители сумата от 76,50 лв. на месец – обезщетение за лишаването от ползване на имота.
Подадена е въззивна жалба вх. № 25028955/ 18.07.2023 г. от Б. Т. К. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен като бъде прието за основателно наведеното в отговора на исковата молба възражение за придобиване на имота по силата на давностно владение считано от 2004 г.
1
Сочи, че имотът е бил придобит в режим на СИО от общия наследодател Р.А.М. по време на брака му с Л.П.М.. След смъртта на Р.А.М. през 2004 г. въззивникът Б. Т. К. дошла да живее в София, за да следва като студентка, и установила владение над имота, което било необезпокоявано, явно и несмутено считано от установяването му през 2004 г. до настоящия момент. В тази връзка въззвникът преповтаря доводите си от отговора исковата молба относно начина на установяване на фактическата власт при наличие на анимус за своене на вещта, а именно:
На първо място през 2004 г. изключителният собственик на имота Л.П.М. предала на въззивника владението върху него. Излага в тази връзка, че Л.П.М. е преживяла съпруга на Р.А.М. и съсобственик, но била едноличен собственик на вещта и предала владението на въззивника.
На второ място самият въззивник Б. Т. К. отново през 2004 г. установила фактическа власт върху целия имот и превърнала с едностранни действия, манифестирани пред останталите съсобственици А. Р. Й. и М. Р. Г., държането върху 2/6 ид.ч. от вещта във владение. Твърди в тази връзка, че в неуточнен във времево отношение момент е сменила бравата на жилището и при последващи разговори с А. Р. Й. й отказвала достъп до имота.
На трето място, изложени са пространни доводи за това, че когато някой от съсобствениците установи самостоятелна фактическа власт върху вещта и без възражения и спорове живее в имота, имотът е единствен за него, извършва подобрения и това пряко се възприема от другите и те не се противопоставят, то това показва промяна в намерението interversio possessionis. Излага в тази връзка, че А. Р. Й. се е дезинтересирала от имота. Позовава се на решение № 484 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 740/2011 г., I г. о., ГК.
На четвърто място, сочи, че съделителят М. Р. Г. – втора дъщеря на Р.А.М., се появила едва през 2015 г. и другите наследници не знаели за съществуването й.
След като съществуването на друг наследник М. Р. Г. не е било известно на въззивника – владелец до 2015 г., то последният не би могъл да манифестира спрямо новопоявилия се наследник промяната в намерението – от държане за другиго в своене, относно 2/6 ид.ч. от вещта.
Други доводи във въззивната жалба не се съдържат или решението се обжалва единствено в частта, с която имотът е допуснат до делба, по доводи, че имотът е изключителна собственост на въззивника и не е съсобствен.
Въззиваемата А. Р. Й. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението, с което имотът като съсобствен е допуснат до делба. Сочи, че със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 44 829/2017 г. по описа на СРС е отхвърлен предявеният от С.П. Ц.а против А. Р. Й. и М. Р. Г. положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата С.П. Ц.а е собственик на 2/6 ид.ч. от имота на основание давностно владение. С.П. Ц.а била праводател на въззивника Б. Т. К. по завещание. А. Р. Й. оспорва Б. Т. К. да е владяла 2/6 ид.ч. от имота, понеже последната била наемател в имота, допусната от Л.П.М..
Подаден е отговор на въззивната жалба и от К. Б. Т. (майка на въззивника) и П.
Б. Ц.. Те заявяват, че не оспорват жалбата.
Съделителят М. Р. Г. не подава отговор.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно имотът е бил допуснат до делба в производството във фазата по допускане на делбата при квоти 1/6 за А. Р. Й., 1/6 за М. Р. Г. и 4/6 за въззивника Б. Т. К..
Недоказано остана мажоритарният собственик на вещта Б. Т. К. да е придобила по давност останалите 2/6 ид.ч. от вещта.
Предявен е иск за допускане до делба на следния недвижим имот: Ап. № 152/8, с адрес: гр. София, р-н Младост, ж.к. “*******, със застроена площ 40,54 кв.м., ведно с прилежащите части таванско помещение № 4 с площ 3,02 кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед № РД -18-15/06.03.2009 г. на Изп. дир. на АГКК.
На 05.07.2017 г. С.П. Ц.а е предявила против А. Р. Й. и М. Р. Г. положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата С.П. Ц.а е собственик на 2/6 ид.ч. от имота на основание давностно владение. Образувано е гр.д. № 44 829/2017 г. по описа на СРС, по което е постановено решение от 17.01.2019 г., влязло в сила на 22.02.2021 г., с което е отхвърлен предявеният от С.П. Ц.а иск.
В хода на производството по гр.д. № 44 829/2017 г. по описа на СРС в срока за отговор на исковата молба ответникът А. Р. Й. е оспорила иска при твърдения, че имотът е съсобствен и 2/6 ид.ч. от него не са придобити по давност от С.П. Ц.а.
В срока по чл. 131 ГПК А. Р. Й. е предявила насрещен иск за делба на имота срещу С.П. Ц.а и М. Р. Г., производството по който е отделено и е образувано гр. д. № 25 761/2018 г. по описа на СРС, 69 с-в, решението по което се обжалва.
Производството по гр. д. № 25 761/2018 г. по описа на СРС, 69 с-в е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с краен акт на производството по гр.д. № 44 829/2017 г. по описа на СРС.
Страни по иска за делба по гр. д. № 25 761/2018 г. по описа на СРС, 69 с-в първоначално са били ищец А. Р. Й. и ответници С.П. Ц.а и М. Р. Г..
Производството по делото е възобновено на 05.11.2021 г., когато се установило, че С.П. Ц.а е починала на 18.05.2021 г. На осн. чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани наследниците й по закон – дъщери К. Б. Т. и П. Б. Ц..
В заседание по делото от 22.03.2022 г. К. Б. Т. (майка на настоящия въззивник Б.
Т. К.) е представила нот. завещание от 11.05.2017 г. от завещател С.П. Ц.а в полза на бенефициер Б. Т. К., ведно с декларация, според която К. Б. Т. и П. Б. Ц. не възразяват по отношение на това. Въпреки искането на К. Б. Т. и П. Б. Ц. в производството да бъде конституирана Б. Т. К. това първоначално не е сторено. Даден е ход на устни състезания в с.з. от 12.07.2022 г., но след това с определение от 26.09.2022 г. е отменено определението, с което е даден ход на устни състезания на осн. чл. 253 ГПК, конституирана е заявената като бенефициер по завещание и съсобственик в делбата Б.
Т. К. и е призована за следващото заседание.
Б. Т. К. е подала молба от 29.12.2022 г., именувана отговор на искова молба /л.
119/, в която излага доводи, идентични с тези във въззивната жалба. Твърди да е собственик на 4/6 ид.ч. от имота на основание завещание от С.П. Ц.а от 11.05.2017 г., а на останалите 2/6 ид.ч. от имота – на основание давностно владение считано от 2004 г.
Първото редовно заседание в производството по делбата във фазата по допускането й по см. на 342 ГПК е от 21.03.2023 г.
3
С молба от 20.03.2023 г. съделителят М. Р. Г. оспорва възражението за придобиване на имота по давност от Б. Т. К.; оспорва на последната да е предавано владението било то Л.П.М. или от С.П. Ц.а. С молба от 20.03.2023 г. А. Р. Й. също оспорва Б. Т. К. да е придобила по давност 2/6 ид.ч. от имота.
Относно възражението за придобиване по давност на 2/6 ид.ч. от имота от Б. Т.
К., сторено преди първото заседание в производството. Същото е своевременно сторено. Според Решение № 124 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 620/2015 г., I г. о., ГК разпоредбата на чл. 342 ГПК е специална процесуална норма, която определя в делбеното производство по - късен преклузивен срок /първото съдебно заседание, а не срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК/ за предявяване на възраженията на ответника против правото на някой съделител да участва в делбата и размера на неговия дял.
Възражението за давност е своевременно сторено от новоконституирания съделител Б.
Т. К..
Следва обаче да се отбележи, че в производството по гр.д. № 44 829/2017 г. по описа на СРС С.П. Ц.а е твърдяла тя да е придобила имота по давност, а със стореното възражение в хода на настоящото производство Б. Т. К., нейн правоприемник по силата на завещание от 11.05.2017 г., твърди отново да е придобила по давност 2/6 ид.ч. от имота подобно на С.П. Ц.а. Б. Т. К. твърди владението да й е предадено направо от Л.П.М.. Предметът на въззивната жалба се изчерпва с твърденията на Б. Т. К. за придобиване на ид. части от имота по давност считано от 2004 г.
Установява се следното от доказателствата по делото.
Не се спори, че бракът между Л.П.М. и Р.А.М. е сключен през 1969 г. и е бил заварен като непрекратен към 1985 г., когато се приема СК от 1985 г. За Р.А.М. този брак е трети по ред. Р.А.М. има две еднокръвни дъщери – това са А. Р. Й. и М. Р. Г., родени съответно 1950 г. и 1963 г.
Относно произхода на М. Р. Г. като дъщеря на общия наследодател Р.А.М..
Никой от съделителите с молбите, депозирани преди първото редовно проведено заседание по см. на 342 ГПК от 21.03.2023 г., не е възразил против това М. Р. Г. да участва в делбата като наследник по закон – дъщеря на общия наследодател Р.А.М.. Не са сторени оспорвания по чл. 343 ГПК. Следователно правилно съдът е приел, че М.
Р. Г. е наследник – дъщеря, на общия наследодател Р.А.М., наред с ищцата А. Р. Й..
Видно от представен ЛРК на Р.А.М. /л. 128/ то М. Р. Г. е родена през 1963 г. и е вписана в ЛРК като дъщеря на Р.А.М. през 2015 г. или когато е била на 52 години.
Видно от ЛРК първият брак на Р.А.М. е от 1958 г., а вторият – от 1964 г. Третият брак на лицето с Л.П.М. не е вписан, но не се спори, че той е от 1969 г.
В тази връзка за пълнота и въз основа на данните от приобщеното гр.д. № 44 829/2017 г. по описа на СРС следва да бъде посочено следното. Според изнесеното пред съда от свидетел М.А. – дъщеря на М. Р. Г., то тя не е познавала лично дядо си (общия наследодател) Р.А.М., но са й го показвали кой е на улицата в гр. Лом, където е живяла като дете. Видно от документите по делото Р.А.М. е роден в гр. Лом, С.П. Ц.а е с п.а. в гр. Монтана, Л.П.М. почива в гр. Монтана, където се оттегля да живее след пенсионирането си през деведесетте години. Според изнесеното от свидетел М.А. като дете й разказвали, че има и друга дъщеря на дядо Р. освен майка й А.; че тази друга дъщеря живее в гр. Монтана, а свидетелят е живял в гр. Лом. Свидетелят е изнесъл пред съда, че А. Р. Й. и М. Р. Г. са живели известно време заедно в къщата в кв.
Разпечатката съдържа 58 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c5c5b08-f0ad-41dd-9bca-5116ce9e12c2