Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17087 от 23.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6360/2024
Вид
Решение № 17087
Подписан
23.09.2024
В сила
09.12.2024
Състав
НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17087 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110106360 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от И. Н. П., ЕГН **********, срещу С. М. Б., ЕГН ********** /лице с което молителя живее в условията на съпружеско фактическо съжителство и лицето от което има дете./, с искане за налагане на мерки за защита на молителя и на детето на страните – К. И. П., ЕГН ********** (конституирано на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН), при твърдения за извършени от ответницата спрямо молителя в присъствието на детето актове на домашно насилие на датите – 29.01.2024 г., на 30.01.2024 г. в 07:40 ч., към 08:20 сутринта и на 30.01.2024 г. около 19:30 часа вечерта изразяващ се в отправяне на обиди и заплахи към молителя, както и на дата 01.02.2024 г. около 07:40 часа изразяващ се в два удара с длан в областта на главата и ухапване по дясната ръка на молителя. В молбата се твърди, че на дата

С допълнителна молба с вх. № 40368 от дата 08.02.2024 г. молителя в изпълнение на указания дадени с Разпореждане № 20295/06.02.2024 г. уточнява, че твърдените актове на домашно насилие са извършени на датите – 29.01.2024 г.; 30.01.2024 г. и 01.02.2024 г. / С протоколно определение от 29.03.2024г. производството по делото е прекратено частично по отношение на по отношение на твърдените актове на домашно насилие извършени на датите – 07.11.2023 г.; 11.12.2024 г.; 19.11.2023 г.; 12.01.2024 г.; 18.01.2024 г./ Молителят твърди, че вследствие на извършените актове на домашно насилие се чувства безпомощен и унизен от обидните думи, както и живее в страх за своето психическо и физическо здраве.

1

Посочва, че от натрупаното напрежение и стрес има нарушения на съня изразяващи се в трудно заспИ.е, а когато извършва служебните си задължения трудно се концентрира.

Поддържа, че от извършените актове на 30.01.2024 г. и 01.02.2024 г. след като е бил скубан и ухапан от ответницата е изпитал и физическа болка. Заявява, че малолетното дете – К. също е присъствало на всички актове на домашно насилие и същото се чувства виновно без реално да има вина. Твърди, че детето се страхува да не го вземат социалните. Изтъква, че на актовете на домашно насилие от 30.01.2024 г. и 01.02.2024 г. детето е закъсняло за училище, което го е накарало да се чувства неловко. Счита, че детето избягва да общува свободно със своя баща в присъствието на майката, тъй като се притеснява да не предизвика у нея същата вербална агресия. Счита, че това са само видимите прояви на детето и тъй като молителя не притежава специални знания, няма как да конкретизира дали има и други психически последици. Заявява, че не са присъствали свидетели очевидци.

Ответницата се явява лично в откритото съдебно заседание, заедно със своя процесуален представител, като заявява, че не е обиждала сестрата и семейството на молителя, както и че на дата 29.01.2024 г. не е обиждала молителя с думите „Мухльо“ и „Психопат“. Твърди, че на дата 30.01.2024 г. ответницата сочи, че заедно с детето пътувало с метрото до училището, а молителя тръгнал с колата на работа около 08:00 часа, тъй като същия бързал и не му се е чакало. Изтъква, че на дата 01.02.2024 г. сутрин около 08:00 часа с детето били облечени и чакали бащата на вратата, тъй като последния не бързал този ден.

Твърди, че точно в този момент на вратата звъннали полицаи, а молителя се появил и започнал да размята долното си бельо и казал на полицаите, че ответницата му ги е скъсала, в опит да го нападне. Сочи, че полицаите попитали дали да го арестуват, при което детето се разстроило много, след което снели данните и му казали, че ако иска може да си извади медицинско. Посочва, че няма спомен да са подписвали протокол. Твърди, че след като полицаите си тръгнали попитала И. какво се случва, а същия заявил, че предходните дни му е уронвала авторитета пред детето, след което ответницата заедно с детето тръгнали с метрото към училището, а молителят се обърнал и казал на детето да сподели на госпожата, че е закъснял, защото „мама бие тати“, но детето казало, че това не е вярно.

По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 49 от дата 19.02.2024 г. по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която на ответницата са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 6 от ЗЗДН мерки за защита.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, 2 които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу лице с което молителя се намира във фактическо съпружеско съжителство, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. Същата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я намира за допустима.

Видно от представената по делото Декларация, при условията на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е декларирал, че от страна на ответницата спрямо него и малолетното им дете – К.

П. (конституирано като пострадало лице с Определение № 7601 от дата 19.02.2024 г. на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН) са били осъществени актовете, на които се базира настоящата молба за защита.

По делото е представено Удостоверение за раждане № 4492160082, видно от което пострадалото лице К. И. П., ЕГН ********** е роден на дата 27.01.2016 г. Установява се още, че неговите родители са И. Н. П. (молителя) и С. М. Б., ЕГН ********** (ответницата).

Представени са Удостоверение за настоящ адрес, от които се установява, че К. И. П.

(пострадалото лице) и С. М. Б. (ответницата) живеят на един и същ адрес в г....

Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том VII, рег. № 9542, дело № 1244/2006 г., се установява, че И. Н. П. (молител) и Виктория Н.а П.а (сестра на молителя) в качеството им на купувачи придобиват процесния ап. 019, ет.

05, находящ се в гр. София, СО, район „Люлин“.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том I, рег.

№ 2152, дело 58/2010 г., се установява, че Виктория Н.а П.а (сестра на молителя) дарява на И. Н. П. (молител) своята ½ идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в .....

Представен е и Резултат от оценка на психично състояние след преживяно стресогенно събитие на молителя – И. Н. П..

По делото е представена като доказателство Искова молба, депозирана от И. Н. П., ЕГН ********** срещу С. М. Б., ЕГН ********** с искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. И. П., ЕГН **********.

По делото е приет Социален доклад на ДСП – Люлин с изх. № ПР/Д-С-ЛЮ/61-001 от дата 20.03.2024 г. в които е посочено, че молителят споделя пред социалния работник, че ответницата обижда близките му роднини и ограничава срещите на сина им с тях. Споделя още, че ответницата изцяло е обсебила детето К. до такава степен, че не желае да остави насаме детето с молителя и непрекъснато ограничава контакта между двамата, посредством упражняване на постоянен контрол върху К.. Установява се, че бащата изпитва сериозни притеснения от последващи психологически травми за К., тъй като според него малолетното дете е станало свидетел на всички техни скандали. Молителят споделя пред социалния работник, че е завел към СРС искова молба за упражняване на родителските права върху общото им дете. От друга страна ответницата споделя пред социалния работник, че молителят доскоро не се е интересувал от техния син и неадекватно е откликвал на 3 потребностите на семейството, като в последните месеци непрекъснато отсъства от дома им, отдаден е изцяло на работата си и не комуникира с ответницата по никакъв начин. Майката С. Б. споделя пред социалния работник, че тя полага основните грижи за К.. Установява се, че детето К. споделя пред социалния работник, че родителите му не са се карали и не са имали конфликти, както и че ответницата не е удряла молителя в присъствие на детето.

Детето К. споделя още, че ако родителите не се сдобрят предпочита да живее със своята майка (ответницата). Установява се, че основните грижи за детето се полагат и от двамата родители, като семейството има подкрепата на всички близки роднини в отглеждането на детето. В доклада се констатира, че семейството живее в тристаен апартамент, собственост на молителя, като жилището се състои от хол, спалня, детска стая, трапезария и кухня.

Социалния работник при посещението си констатира дълбока и силна емоционална връзка между детето К. и ответницата (неговата майка). Установява се, че към момента двамата родители нямат добра комуникация помежду си. В доклада се констатира, че не са налице данни за извършено спрямо него или в негово присъствие насилие. В доклада е посочено още, че с оглед на представената противоречива информация от двамата родители, ДСП – Люлин не е компетентен да определи достоверността на споделеното.

По делото е прието като доказателство Експертна психологична консултация на детето К.

П. (пострадалото лице) се установява, че актуалното физическо, интелектуално и емоционално развитие на К. П. е в рамките на нормата за неговата календарна възраст, като по отношение на същото не се констатират проблемни в емоционалното му и интелектуално развитие. Посочва се, че се е държал като малко по – голям от 8 годишен, когато се е опитвал да успокои своята майка, която била много разстроена. Твърди се, че детето е добре гледано, енергично, любознателно, будно и съобразително, което означава, че детето е отглеждано добре и за него са полагани адекватни грижи за неговото израстване и развитие. Посочва се още, че детето К. е насочил своите предпочитания към майка си към която има сигурен тип привързаност. Посочено е, че за детето майка му е предсказуема, отговорна, като на нея може да разчита и той е спокоен в нейно присъствие, което личи от неговото поведение в нейно присъствие. Констатира се, че детето е с добро интелектуално развитие благодарение на непрекъснатите и последователни грамотни педагогически грижи на майката. Установи се, че детето е споделяло, че баща му (молителя) често го дразни и ядосва, както и че му говори, че неговото семейство са само неговите роднини, без роднините на неговата майка.

Посочва се, че се касае за неумело родителство от страна на бащата на К. с оглед на проекциите, които детето прави.

Представената по делото е и Експертна психологична консултация на С. М. Бонева (ответница) се установява, че набеждаването й в домашно насилие и прекратяването на семейните отношения са се отразили негативно върху психоемоционалното й състояние.

Посочва, че майката (ответницата) е компромисен тип човек и подобно поведение в което я обвинява нейния партньор не й е присъщо. Констатира, че към момента на консултацията, ответницата е тревожна, притеснена и е травмирана от случилото се. Посочва се, че последната има добър родителски капацитет. Същата се грижи за нейния син от неговото 4 раждане до сега, педагогически грамотно и достатъчно отговорно, което личи по резултатите, които детето има в училище и доброто впечатление, което оставя след контакт с него.

В хода на съдебното дирене е проведен и разпит на 2 – ма свидетели – П. О. П. и И..Н. Т.

(и двамата свидетели – без дела и родство със страните)

От разпита на свидетеля Петков, се установява, че се познава с молителя от 30 години, тъй като от ученици са израснали в една компания и са приятели. Твърди, че познава ответницата от началото на тяхната връзка, но след събирането на страните свидетелят спрял да се вижда често с тях. Споделя, че е виждал за последно молителя преди около месец. Разказва, че е виждал молителя на дата 02.02.2024 г., като последния споделил на свидетеля, че има семейни проблеми и вкъщи отношенията са се влошили, както и че се притеснява като се прибира от скандали провокирани от ответницата. Свидетеля сочи, че докато молителя му е споделял за влошените отношения между него и съпругата му, бил изключително притеснен, треперил е и му се насълзявали очите. Споделя, че никога не е виждал молителя в такова състояние. Свидетелят споделя, че не знае молителя да е злоупотребявал с алкохол. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля в частите, в които споделя за своите лични възприятия, но досежно споделеното му от молителя съдът не ги цени доколкото последните са сведения станали известни на свидетеля именно от молителя по делото.