Решение № 169 от 01.07.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Радомир, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е.. Т. ЗАХОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101218 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че ищцата Р. Й. С. е страна по договор за паричен заем № .../27.05.2024 г. подписан с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 1400 лева, платим на осем равни месечни вноски по 205,80 лева, при финксиран ГЛП от 45% и ГПР от 55,44%. На същата дата ищцата сочи, че е била длъжна да сключи и договор за предоставяне на гаранция №... с ответника “Файненшъл България“ ЕООД, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. Възнаграждението, което следвало да заплати по сключения договор за гаранция , възлизало на сумата в размер на 897,60 лева , които било дължимо по 112,20 лева разсрочено на падежа на всяка погасителна вноска лева.

Ищцата С. счита, че договор за паричен заем № ... , сключен с “Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-13 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, тъй като същият съдържа неравноправни клаузи , а именно ГЛП 45% и ГПР 55,44%.Освен това счита и, че договор за предоставяне на гаранция № ... е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2. вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

На първо място, се сочи от ищцовата страна, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.В договор за паричен заем №... била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Твърди се ,че липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Доколкото било предвидено заплащане на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно дали същото с включено в ГПР и по тази причина договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Освен това се сочи то ищцата, че не става ясно как посочената годишна лихва в договора за паричен заем с изчислена по отношение на общия ГПР.

1

По отношение на договора за поръчителство, се сочи, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Твърди се, че в случая целта на сделката била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че е налице договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди се, че в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане.Твърди се от ищцата , че единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД на допълнителен финансов приход от 897,60 лв., представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

Предвид горното се излагат доводи, че договора за предоставяне на гаранция не представлява такъв договор по своята същност, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при сключването на договора. Следователно възнаграждението п о договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор з а предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. I, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Моли се съда е да постанови решение като обяви Договор за паричен заем № ..., сключен на 27.05.2024 г. между Р. С. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ... за НИЩОЖЕН, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, както и да обяви Договор за гаранция № ..., сключен на 27.05.2024 г. между Р. С. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК .... за НИЩОЖЕН.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 10 и ал.2 от ЗПК.Твърди се от ответника, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК .Сочи се, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора - 45 %.

Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора. Твърди се, че размерът на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредити,че размерът на лихвения процент по договора, като елемент на годишния процент на разходите (чл. 19, ал. 1 ЗПК), е в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се от ответника, че твърдението на ищцата, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД е несъстоятелно, и че възможността за заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предвидена с оглед удобството на потребителя като възнаграждението договорено между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД и дължимо по 2 договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не влиза в патримониума на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а в този на „Файненшъл България“ ЕООД. Освен това се твърди от ответника,че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“ дадена в § 1. т. 1 ДР ЗПК.

В срока за отговор са предявени насрещни искове в условията на евентуалност от „Изи Асет Мениджмънт с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, изменени по реда на чл.214 ГПК в с.з. на 03.06.2025г., предвид писмена молба рег. №2612 от 30.04.2025 г.като се сочи, че Р. Й. С., претендира обявяване на недействителността на Договора за паричен заем № ... в неговата цялост. Съгласно чл. 23 от ЗПК, в този случаи заемодателят има право да получи обратно отпуснатата в заем сума.

Моли се в случай, че бъде уважен предявеният от Р. Й. С. иск за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем, ищцата да бъде осъдена да заплати сумата от 417 лв., представляваща дължимата главница по процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди се от ответното дружество /ищец по насрещния иск/, че ако бъде отхвърлен предявеният срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск, то Р. Й. С. ще продължи да дължи сумата от 751,44 лв., представляваща незаплатена дължима главница, както и сумата от 49,36 лв., представляваща незаплатена падежирала част от възнаградителна лихва, дължима въз основа на Договор за паричен заем № ... като предвид на това се моли съда да постанови решение, с което да осъди Р. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Р..., ж.к. ..., №/бл... ет. 5, ап..., да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК ..., със седалище в град С... и адрес на управление: бул. „Д...

Н...” ..., С... център, ет... офис ..., следните суми :

В случаи че бъде уважен предявеният от Р. Й. С. иск за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем сумата от 417,00 лв., представляваща на основание чл. 23 от ЗПК дължимата главница по процесния договор след прихващане на вече платената лихва, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В случай че бъде отхвърлен предявеният иск на Р. Й. С. срещу“ Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 751,44 лв., представляваща незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № ..., ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба и сумата от 49,36 лв., представляваща незаплатена падежирала част от дължима възнаградителна лихва, дължима въз основа на Договор за паричен заем № ....

Р. С. в срока за отговор на насрещната искова молба е оспорва предявеният насрещен иск като заявява, че претендираната сума не отговаря на действителността, поддържат твърденията си за нищожност на договора в ИМ и оспорва, че дължи главницата по договора , като признава ,че дължи само сумата от 446 лева неизплатена все още главница и при уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България" ЕООД е подал отговор като твърди,че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД или отделни негови клаузи не са част от договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Поемането в договор за потребителски заем на акцесорното задължение от заемателя да осигури обезпечение не лишава договора за предоставяне на поръчителство/гаранция от основен предмет със страни поръчителя и длъжника. Основният предмет на договора за предоставяне на поръчителство/гаранция не става част от съдържанието на договора за потребителски кредит.Твърди се ,че част от съдържанието на договора за потребителски кредит е единствено акцесорното задължение 3 на заемателя да осигури обезпечение. Освен това, се твърди , че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, урежда техните отношения по повод задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. По силата на договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения, а насрещната страна се задължава да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД уговореното за тази услуга възнаграждение. Уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита.

Сочи се ,че сключеният договор между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца не е договор за поръчителство, каквито твърдения са наведени в исковата молба, а е договор за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е с характер на двустранен договор – „Файненшъл България“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата.Моли се за отхвърляне на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба адвокат-пълномощника й поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожността на процесните договори. Претенидрат се разноски по делото съгласно представен списък и предвид адвокатско възнаграждение предвид чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Моли се за отхвърляне на насрещния иск .