Решение № 811 от 18.10.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. гр. Хасково, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Ваня Н. Настева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101865 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от ЦЪРКВА „СВ.

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“, с. *************, обл. Хасково, юридическо лице по силата на чл. 140 от Устава на Българската православна църква, вр. чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията, ЕИК по БУЛСТАТ 176052495, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ за признаване за установено по отношение на ответника, че Община Минерални бани не е собственик на реална част с площ 58 448 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *************, одобрени със Заповед № РД-18446/27.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: *******************, площ по скица: 111 640 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, номер по предходен план: 500003, при съседи: *******************, като реалната част е при граници: микроязовир и улица и съвпада с бивш УПИ XLIII-3, кв. 24а по плана на с. Минерални бани, отреден с Решение № 604/06.06.2023 г. на Общински съвет – Минерални бани, отменено с Решение № 342/23.09.2025 г., актуван с АЧОС № 3910/20.07.2023 г. и деактуван със Заповед № 3-334/12.09.2025 г. на кмета на Община Минерални бани.

Ищецът твърди да е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на *********. Имотът да му е възстановен по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) с Решение № 03/24.07.2000 г. на Поземлена комисия с. Минерални 1 бани, като имот № 500003 по КВС на землище *********, с площ 111,693 дка, в местност „*********“. Твърди да е въведен във владение с Протокол № 0303 от 25.10.2000 г. на Поземлена комисия с. ***********. Твърди Черковно настоятелство „Св. Архангел“, посочено в решението на поземлената комисия, и ищецът да са едно и също юридическо лице, с оглед § 2 от ПЗР на Устава на Българската православна църква. Твърди с АЧОС № 3910/20.07.2023 г. ответникът да е актувал като общинска собственост реална част от имота с площ 58 448 кв.м., за която част е отреден УПИ XLIII-3, кв. 24а по плана на с.

Минерални бани въз основа на Решение № 604/06.06.2023 г. на Общинския съвет. Твърди да е узнал за акта на 09.07.2025 г. от Заповед № 3-216/19.06.2025 г. на кмета на Общината, с която имотът е обявен за продажба на публичен търг. Твърди ответникът да не владее имота, а църковни служители периодично да го посещават и оглеждат. Реалната част от имота е била актувана като общинска с Акт за частна общинска собственост № 3910/20.07.2023 г. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва ищецът да има правен интерес от иска. Твърди да е допусната грешка при актуването на УПИ XLIII-3, дължаща се на разминаване между кадастралната основа и границите на населеното място с кадастралната карта. Твърди имотът да е деактуван със Заповед № 3-334/12.09.2025 г., отразена в АЧОС № 3910 и вписана в Службата по вписванията на 12.09.2025 г. Твърди след проверка да е установено, че УПИ XLIII-3 е част от ПИ ***. С последващи молби заявява, че не претендира собственост върху процесния имот, че е налице припокриване между двата имота и че производството е безпредметно. Моли то да бъде прекратено. Претендира разноски. При условията на евентуалност, счита, че не следва да му се възлагат разноски, тъй като ищецът не е възразил срещу Решение № 604/06.06.2023 г. на Общинския съвет и срещу АЧОС № 3910/20.07.2023 г.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С протоколно определение в открито съдебно заседание от 17.09.2026 г. са отделени като безспорно установени между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: УПИ XLIII-3 с площ 58 448 кв.м. е бил актуван с АЧОС № 3910/20.07.2023 г. и деактуван със Заповед № 3334/12.09.2025 г.; реалната част с площ 58 448 кв.м., предмет на уточнения иск, съвпада и се съдържа в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на *********.

С Решение № 03/24.07.2000 г. по чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ Поземлена комисия с. Минерални бани е възстановила на Черковно настоятелство „Св.

Архангел“, *********, собствеността върху имот № 500003 по КВС на землище *********, с площ 111,693 дка, в местност „*********“. С Протокол № 03-03 от 25.10.2000 г. собственикът е въведен във владение на имота. Не е 2 спорно по делото, че ищецът и Черковно настоятелство „Св. Архангел“ са едно и също лице.

Съгласно Скица № 15-1141265/09.07.2025 г., издадена от АГКК, имотът е заснет в КККР на ********* като поземлен имот с идентификатор ***, с площ 111 640 кв.м. и номер по предходен план 500003. В кадастралния регистър като собственик е вписано Черковно настоятелство „Св. Архангел“ на основание Решение № 03/24.07.2000 г. по чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ. Видно от Удостоверение за данъчна оценка от 09.07.2025 г., данъчната оценка на целия имот е 21 100 лв.

С Решение № 604/06.06.2023 г. Общински съвет – Минерални бани е одобрил изменение на ПУП – план за улична регулация и план за регулация, представляващо частично изменение на регулационния полигон между кв. 24 и кв. 24а по плана на с. Минерални бани. С изменението е образуван нов УПИ XLIII-3, кв. 24а с площ 58 448 кв.м. Въз основа на това решение и на чл. 2, ал.

1, т. 2 ЗОС е съставен АЧОС № 3910/20.07.2023 г. за УПИ XLIII-3, кв. 24а, при граници: микроязовир, улица.

Със Заповед № 3-216/19.06.2025 г. кметът на Община Минерални бани е обявил публичен търг с явно наддаване за продажба на имоти частна общинска собственост. Под т. 8 в заповедта е включен УПИ XLIII, кв. 24 „А“ по плана на с. Минерални бани с площ 58 448 кв.м., съгласно АЧОС № 3910/2023 г., с начална тръжна цена 876 720 лв. без ДДС. Търгът е насрочен за 14.07.2025 г.

С Определение № 685/10.07.2025 г. по ч.гр.д. № 605/2025 г. Окръжен съд – Хасково е допуснал обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху УПИ XLIII-3, кв. 24а. Издадена е Обезпечителна заповед № 5/10.07.2025 г.

От приетото като доказателство становище на инж. Христо Радев Радев от 09.07.2025 г. се установява, че УПИ XLIII-3, кв. 24а с площ 58 448 кв.м. попада изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на *********. Инж. Радев е правоспособно лице по кадастъра, вписано под рег. № 3193. Становището е изготвено въз основа на Скица на Общината с изх. № 358/14.07.2023 г., извлечение от КККР и геодезически измервания на място с GNSS апаратура. Съдът кредитира становището, тъй като е обосновано, изготвено от правоспособно лице и не е оспорено от ответника, който изрично признава съдържащите се в него констатации.

Със Заповед № 3-334/12.09.2025 г. кметът на Общината е разпоредил УПИ XLIII-3 да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост.

Отписването е отразено в АЧОС № 3910 и вписано в Службата по вписванията на 12.09.2025 г. С Решение № 342/23.09.2025 г. Общинският съвет е отменил Решение № 604/06.06.2023 г. Съгласно Удостоверение за факти и обстоятелства, издадено от кмета на общината, решението е влязло в сила на 15.10.2025 г. Според удостоверението към момента на издаването му УПИ XLIII-3, кв. 24а не съществува. В писмо изх. № 1266/30.03.2026 г. кметът на 3

Общината е посочил, че имотът, собственост на ищеца, представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР.

От правна страна:

По допустимостта на иска:

Цената на иска е определена с протоколно определение от 02.07.2026 г. като пропорционална част от данъчната оценка на ПИ ***, съразмерно площта на реалната част (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). Тя възлиза на 11 049 лв. (5649,26 евро). Следователно, делото е подсъдно на районния съд (арг. чл. 104, т. 3 ГПК).

Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост има ищецът, който притежава самостоятелно право върху вещта, засегнато от претендираното от ответника право. Към датата на предявяване на иска ответникът е имал съставен и вписан акт за частна общинска собственост за реалната част и е бил обявил имота за продажба на публичен търг. С тези действия той е претендирал собственост върху част от възстановения на ищеца имот.

Деактуването на имота и отмяната на ПУП не отстраняват правния интерес, както съдът е приел и с протоколно определение от 17.09.2026 г. Това са едностранни и обратими административни актове на самия ответник, извършени след предявяване на иска. Общината може по всяко време отново да образува идентичен УПИ върху същата реална част и повторно да я актува.

Неоспорването на Решение № 604/06.06.2023 г. и на АЧОС по административен ред също не изключва правния интерес на ищеца, тъй като спорът за собственост се разрешава от гражданския съд. Поради това искът е допустим, а искането на ответника за прекратяване на производството е неоснователно.

По основателността на иска:

При отрицателния установителен иск за собственост ответникът носи тежестта да докаже, че е собственик на спорния имот на соченото от него основание (т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК). Тази тежест е указана на ответника с доклада по делото.

Ответникът не е доказал придобивно основание за реалната част.

Единственият документ в негова полза е АЧОС № 3910/20.07.2023 г. Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие. Те само констатират право на собственост, придобито по някой от предвидените в закона способи (така решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на ВКС, I ГО; решение № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на ВКС, I ГО).

Доказателствената сила на акта по чл. 5, ал. 3 ЗОС е оборена. Актуваната площ е част от имот, възстановен на ищеца по ЗВСГЗГФ още през 2000 г. По делото няма данни тази площ да е била отчуждена или придобита от общината на друго основание.

4

Одобряването на ПУП също не поражда право на собственост за общината. В случая, Решение № 604/06.06.2023 г. е отменено, а имотът е отписан от актовите книги. Ответникът изрично заявява, че не претендира собственост върху процесния имот. Тези изявления са неизгодни за ответника и са потвърдени от кмета на Общината. Съдът ги цени като признание на факти, подкрепено от останалите доказателства.

От гореизложеното следва, че ответникът не е собственик на реалната част и искът следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът (арг. чл. 78, ал.

1 ГПК). Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК, но разпоредбата не е приложима. Тя изисква кумулативно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Ответникът е дал повод за делото.

Той е актувал като общинска реална част от имота на ищеца и я е обявил за продажба на публичен търг. Това е наложило ищецът да поиска обезпечение и да предяви иска. Деактуването и отмяната на ПУП са извършени едва след предявяване на иска. Неоспорването по административен ред на Решение № 604/06.06.2023 г. и на АЧОС № 3910/20.07.2023 г. не означава, че ответникът не е дал повод за спора. Поради това, ответникът дължи разноските на ищеца, включително тези в обезпечителното производство (т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).

Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1681,47 лв., равностойни на 859,72 евро, от които 557 лв. (284,79 евро) – разноски за държавна такса, такси и адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 1124,47 лв. (574,83 евро) разноски за държавна такса, такси и адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Искането за разноски е направено своевременно. Ответникът не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 859,72 евро.