Определение № 1540 от 01.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1540 гр. София, 01.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002101980 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 159 от 17.10.2022г. постановено по гр.д. № 317/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261015 от 12.12.2021г. по гр.д. № 2916/2020г. на Пловдивски окръжен съд. С последното е уважен предявеният от Т.

Д. С., З. В. П. и Й. В. П. против „ОББ интерлийз“ ЕАД и И. З. П. иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване, че ответникът И. З. П. не е собственик на 2/6 ид.ч. от недвижими имоти, които са обект на принудително изпълнение, а именно: поземлен имот в [населено място], заедно с две сгради в него – жилищна сграда и гараж, като в жилищната сграда има два самостоятелни обекта. За разликата над 2/6 ид.ч. до предявения размер от 3/6 ид.ч. искът по чл. 440, ал.1 ГПК е отхвърлен.

Срещу решението са подадени две касационни жалби.

Ответникът „ОББ интерлийз“ ЕАД, ЕИК 831257890 - взискател в изпълнителното производство, обжалва уважаването на иска. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ за правните последици от уважен иск по чл. 56 ЗН и възможността кредиторът да изпълнява върху длъжниковото наследствено имущество по отношение на трети лица, които преди образуването на производството по чл. 56 ЗН са придобили права върху наследственото имущество или от последващи разпореждания с него; 2/ ползва ли се кредитор, провел успешно производство по чл. 56 ЗН, от последиците от уважаване на иска спрямо последващи приобретатели на длъжника, придобили преди завеждане на иска по чл. 56 ЗН права от унищожения отказ от наследство и от последващи разпоредителни сделки; 3/ за предпоставките за предявяване на иска по чл. 56 ЗН и необходимостта от вписване на исковата молба или възбрана при предявяване на иска.

1

Ищците Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. обжалват отхвърлянето на иска за разликата на 2/6 до 3/6 ид.ч., т.е. за 1/6 ид.ч. Поставят правните въпроси: 1/следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения; трябва ли да изложи мотиви защо приема или не приема изложените във въззивната жалба доводи; 2/ ако след вписване на възбрана по персоналната партида на длъжника, има извършени разпореждания от трето лице, което не е правоприемник на длъжника, те противопоставими ли са на кредитора, наложил възбраната.

Сочат допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касаторите взаимно оспорват жалбите си и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Необжалвалият ответник И. П. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срок и са допустими.

Производството е по отрицателен установителен иск по чл. 440, ал.1 ГПК. Ищците Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. твърдят, че първият от тях е придобил с постановление за възлагане от 16.11.2019 г. след проведена публична продан по изп.д.№ 301/2018г. на ЧСИ А. А. 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], както и от два самостоятелни обекта в сграда с идентификатори ***** и *****, представляващи жилища, както и сграда с идентификатор ****, представляваща гараж. Тази 1/2 ид.ч. е била притежание на длъжника З. И. П., който я е придобил през 2017г. от К. И. Н.. Вторият и третият ищец са собственици на останалата 1/2 ид.ч. от имотите, придобити чрез договор за дарение през 2017г. от баща им В. З.. Тъй като по изп.д. № 20158210401135 на ЧСИ П. И., образувано от „ОББ интерлийз” ЕАД против И. З. П., е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти /земя и сгради/, то ищците молят да бъде установено, че тази 1/2 ид.ч. не е собственост на длъжника по изпълнението И. З. П..

Ответникът И. З. П. не е взел конкретно становище по иска.

Ответникът „ОББ интерлийз“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че претендираните от ищците права са придобити след вписване на възбрани в полза на дружеството и по време на висящността на предявените от него искове против длъжника И. З. П. за унищожаване на извършени от него откази от наследството на родителите му, по които са постановени влезли в сила решения за уважаването им. Разпоредителните действия на В. П., брат на длъжника И. П., с наследствените имоти са непротивопоставими на дружеството, поради което върху тях може да бъде насочено изпълнение.

С първоинстанционното решение е признато за установено, че длъжникът по изпълнителното дело И. З. П. не е собственик на общо 2/6 ид.ч. от подробно описаните недвижими имоти, а за разликата от 2/6 ид.ч. до пълния предявен размер от 3/6 ид.ч., т.е. за 1/6 ид.ч., исковете са отхвърлени.

От фактическа страна е установено, че спорните недвижими имоти са били собственост на Н. Ц. П., починала на 20.12.2006 г. и З. И. П., починал на 01.07.2017 г., в режим на съпружеска имуществена общност; след смъртта на първата е възникнала обикновена съсобственост между наследниците по закон - преживелият съпруг З. И. П. с 4/6 ид.ч. и 2 синовете й И. З. П. и В. З. П. с по 1/6 ид.ч. всеки от тях.

През 2015 г. е образувано изп. дело № 20158210401135 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № * на КЧСИ по искане на взискателя „Интерлийз“ ЕАД(предишно наименование на ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД) против длъжника И. З. П.. На 06.01.2016 г. върху притежаваната от И. П. по наследство от майка му 1/6 ид.ч. от процесните имоти, е наложена възбрана. С решение на Пловдивски окръжен съд в производство по чл. 437 ГПК са отменени действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана и насочване на опис върху процесните недвижими имоти до размер от 1/12 ид.ч. от тях.

На 20.01.2016г. И. П. се е отказал от наследството на майка си Н. П., който отказ е вписан в особената книга на Пловдивския районен съд. На 19.02.2016г. „Интерлийз“ ЕАД предявява против И. З. П. иск по чл. 56 от ЗН за унищожаване на направения отказ от наследство; исковата молба е вписана на 21.12.2016 г.; по нея е образувано гр.д. № 2057/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, по което е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху 1/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти, вписана на 01.04.2016 г. С влязло в сила на 12.12.2018 г. решение искът е уважен като е унищожен в полза на взискателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД направеният от И. П. отказ от наследството на неговата майка Н. Ц. П..

След смъртта на З. И. П. на 01.07.2017г. негови наследници по закон остават двамата сина И. П. и В. П., които наследяват притежаваните от него 4/6 ид.ч. при равни права. На 16.08.2017 г. И. П. се е отказал от наследството на баща си З. П., който отказ също е вписан в особената книга на Пловдивския районен съд.

С нотариален акт за покупко-продажба от 06.11.2017г. В. П. прехвърля 1/2 ид.ч. от процесните имоти на К. И. Н.. С нотариален акт за покупко-продажба от 10.11.2017г. К. Н. продава на З. И. П., син на длъжника И. П., така придобитата 1/2 ид.ч. от недвижимите имоти. Впоследствие тази 1/2 ид.ч. е придобита въз основа на публична продан от ищеца Т.

Д. С. - той като взискател е образувал изп.д. № 301/2018 г. на ЧСИ А. А. срещу З. И. П., вписал е възбрана върху тази 1/2 ид.ч. и тя му е възложена с постановление за възлагане от 16.01.2019 г.

С договор за дарение от 10.11.2017 г. В. П. дарява на синовете си З. В. П. и Й. В. П. (ищци по иска) другата 1/2 ид.ч. от имотите. И в двете сделки, сключени от В. П., той се е легитимирал както с удостоверенията за наследници, така и с направените откази от наследство, предвид това не би могло да се направил разграничение с коя сделка прехвърля собствените си наследствени права и с коя тези, получени в резултат на отказите от наследство на брат си И..

На 21.11.2017 г. „Интерлийз“ ЕАД предявява иск против И. З. П. по чл. 56 от ЗН за унищожаване на направения отказ от наследството на баща му З. П.; исковата молба е вписана на 22.12.2017 г.; по делото е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху 1/2 ид.ч. от имотите, вписана на 15.12.2017 г. С влязло в сила на 19.05.2020 г. решение искът е уважен като е унищожен в полза на взискателя „Интерлийз“ ЕАД направеният от И. П. отказ от наследството на неговия баща З. И. П.. Решението е вписано на 01.07.2020 г.

При тези данни решаващият съд е направил следните обобщени фактически изводи: След 3 смъртта на родителите си Н. и З. П., В. П. и И. П. са притежавали по 1/2 ид.ч. от имотите по наследство. Заявените от И. П. откази от наследство са унищожени по отношение на „ОББ интерлийз“ ЕАД, което дава възможност на кредитора да насочи принудително изпълнение върху 1/2 ид.ч. от имотите за удовлетворяване на вземането си спрямо длъжника И. П..

Исковите молби по предявените искове по чл. 56 ЗН са вписани и са допуснати обезпечения чрез налагане на възбрана върху имотите - на 01.04.2016 г. върху 1/6 ид.ч. от тях (за наследствената от Н. П. част) и на 15.12.2017г. върху 1/2 ид.ч. (за наследствената и от двамата родители част); впоследствие са вписани и съдебните решения. Преди това, на 06.01.2016 г. е вписана изпълнителна възбрана по изп.д.№ 1135/2015 г. на ЧСИ П. И. върху 1/6 ид.ч. от имотите, съответстващи на правата на длъжника И. П. към тази дата, частично отменена до 1/12 ид.ч. от имотите. Докато са разглеждани исковете по чл. 56 от ЗН другият сънаследник В. П., който в резултат на отказите от наследство се легитимира като единствен собственик, се е разпоредил с всички недвижими имоти: на 06.11.2017 г. в полза на К. Н. с 1/2 ид.ч. и на 10.11.2017 г. в полза на синовете си Й. П. и З. П. - останалата 1/2 ид.ч.; придобитата от К. Н. 1/2 ид.ч. е продадена на 10.11.2017г. на З. П., син на длъжника И. П., а впоследствие е възложена при публична продан на ищеца Т. С..

Съпоставяйки датите на извършване на посочените правни действия и при съобразяване с разпоредбите на чл. 401 ГПК и чл. 451 - чл. 453 от ГПК, съгласно които от момента на вписване на възбраната длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с имота, а ако бъдат извършени такива разпореждания, те са недействителни спрямо взискателя, като не могат да му се противопоставят прехвърлянето на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, включително чрез отказ от наследство, съдът е направил извод, че сключените договори след 06.01.2016 г. (когато е вписана първата възбрана върху 1/6 ид.ч., макар и частично отменена впоследствие), респ. 01.04.2016 г. (когато е вписана обезпечителната възбрана по иска по чл. 56 ЗН също върху 1/6 ид.ч.) в частта им за възбранената 1/6 ид.ч. са недействителни спрямо кредитора „ОББ интерлийз“ ЕАД. Това са разпоредителните сделки от 06.11.2017г. и 10.11.2017г., извършени след направения отказ от наследство от И. П. и наложените възбрани за разпореждане с притежаваната от него идеална част от имотите. За тази част може да се проведе принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело на ЧСИ П. И. за удовлетворяване на първия ответник, а обективно съединените искове по чл. 440 ГПК в тази част са неоснователни и подлежат на отхвърляне. По отношение на останалите 2/6 ид.ч. от имотите исковете са основателни и следва да бъдат уважени, тъй като тези части са придобити от трети лица преди вписване на възбраната по отношение на 1/2 ид.ч. от имотите на 15.12.2017г. и за тях не намират приложение разпоредбите на чл. 452, ал. 2 и чл. 453, т. 1 от ГПК, поради което прехвърлянето на вещни права, вписани преди възбраната, са противопоставими на взискателя „ОББ интерлийз“ ЕАД. Следователно, третите лица запазват придобитите вещни права.

За да мотивира тези правни изводи съдът е изходил от утвърденото в правната теория и съдебната практика разбиране за характера на иска по чл. 56 ЗН като особен конститутивен иск, чието действие се разпростира само в отношенията между длъжника и кредитора, 4 предявил иска, т.е. спрямо предявилият иска кредитор наследникът е носител на правото на наследяване и той може да се удовлетвори от имуществото, което ще се върне в патримониума на длъжника. Позитивното решение по иска по чл. 56 ЗН няма действие по отношение на трети лица, спрямо които направеният отказ от наследство е действителен и те са придобили имуществени права преди предявяване на иска и вписване на възбрана като обезпечителна мярка. Съответно, решението има действие по отношение на трети лица, сключили транслативни сделки с обогатилия се след отказа наследник или негови правоприемници след предявяване на иска, доколкото те поемат риск, знаейки или можейки да узнаят за вписаните възбрани.