Определение № 4369 от 10.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4369 гр. Варна, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Д. Добрева като разгледа докладваното от Д. Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501801 по описа за 2024 година за да произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр. с чл. 2 74 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ново Финанс“ ООД ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ №2 , против oпределение № 5740/20.05.2024 год., постановено по ч.гр.д. №1 740/2023г. по описа на РС- Варна, с което по молба на длъжника е спряно принудителното по изп. дело № 20238950400450 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, с район на действие – Окръжен съд Варна до окончателното приключване на т.д. № 542/2023 г., по описа на ОС-Варна, на основание чл. 420, ал. 2 ГПК.

В жалбата са изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че заповедта за изпълнение е влязла в силата, поради което оспорването на удостоверените с нея вземания е недопустимо, съответно не са налице основанията за спиране изпълнението до приключване на производството, в което длъжникът се стреми да отрече основанието за издаване на заповедта. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли искането.

В срока за отговор ответникът по жалбата, длъжник в заповедното производство, Д. М. Д., чрез адв. Ш., е депозирала становище, с което намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Счита, че при условията на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането на започналото въз основа на 1 заповедта по чл. 417 от ГПК принудително изпълнение е допустимо и в хипотеза на влязла в сила заповед. Позова се на недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на заявителя, който при подаване на заявлението не е представил необходимите за удостоверяване на правата му доказателства. Въз основа на изложеното се настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице- кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, принудителното изпълнение, по която е спряно. Обжалваният акт изрично е посочен в закона като подлежащ на обжалване-чл. 420, ал. 3 от ГПК. Следователно обжалването се явява допустимо.

За да се произнесе по жалбата, съобразявайки доводите жалбоподателя, съставът на Варненски окръжен съд намира следното: на

По заявление на жалбоподателя „Ново Финанс“ ООД по ч.гр.д.

№1740/2023г. по описа на РС- Варна е издадена заповед за незабавно изпълнение № 768/17.02.2023г. срещу длъжника Д. М. Д. за сумата от 36 608,41 лева (тридесет и шест хиляди шестстотин и осем лева и 41 ст.), представляваща възнаградителна лихва върху главницата от 95 000,00 лева за периода от 07.03.2021 г. до 06.02.2023 г. – парично вземане по т. 2 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - Варна, с вх. рег. № 33614 от 11.12.2019 г., дв. вх. рег. № 33301, акт № **, том *** дело № 20352, в която точка са обективирани текстовете на Договор за заем № ********** г.; и сумата от 1725,00 лева (хиляда седемстотин двадесет и пет лева), представляваща възнаградителна лихва върху главницата от 4500,00 лева за периода от 07.03.2021 г. до 06.02.2023 г. – парично вземане по т. 1 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - Варна, с вх. рег. № 33614 от 11.12.2019 г., дв. вх. рег. № 33301, акт № **, том *** дело № 20352, в която точка са обективирани текстовете на Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г.

Не е спорно, че заповедта е влязла в сила, след пропускане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК.

С молба вх.№ 25286/27.03.2024г. длъжникът Д. Д. е поискала спиране на незабавното изпълнение по заповедта. Аргументира се, че между страните са висящи множество граждански дела, сред които е и т.д.№ 542 /2023г. по описа на ВОС с предмет установителен иск за установяване на вземания за главници 2 по същия договор за кредит. Позова се на недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на заявителя, който при подаване на заявлението не е представил необходимите за удостоверяване на правата му доказателства.

С оглед вероятната нищожност на договора за кредит, претендира за спиране на изпълнението по заповедта.

Установява се от служебно извършена справка, че т.д.№ 542/2023г.по описа на ВОС е образувано за установяване съществуването не вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 9179/2023 на ВРС.

За да спре изпълнението на заповедта по ч.гр.д. №1 740/2023г. по описа на РС- Варна, заповедният съд е приел, че доколкото длъжникът е представил доказателства за едностранното прекратяване на Договор за заем № ********** г. и Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г., е налице съмнение относно правилното изчисляване размер на вземанията по двата договора, поради което е налице хипотеза на чл. 420, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Определението е неправилно.

Целта на спиране на изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК е да се осуети принудителното изпълнението, въз основа на подлежаща на предварително(незабавно) изпълнение заповед, до окончателното стабилизира на заповедта. Защита по чл. 420 от ГПК е допустима само ако подлежащата на незабавно изпълнение заповед не е влязла в сила, поради подадено възражение. Ако длъжникът не е упражнил възможността да оспори заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК, същата влиза в сила, на осн. чл.416, ал.1 от ГПК. В този случай последващо исково производство по установителен иск не се провежда, тъй като заповедта за изпълнение е окончателно стабилизирана и липсва производство, в което основанията по чл.

420, ал. 2 от ГПК ( съществуване на вземанията, неравноправност на клаузи, неправилно изчислен размер на дълга) да могат се проверят.

В случая няма спор, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Спирането на изпълнението по нея до приключване на производството по т.д.

№ 542/2023г. по описа на ВОС, е незаконосъобразно. Въпросното търговско делото има за предмет установяване на вземания по оспорена заповед за изпълнение, издадена в различно производство.

Доводите в отговора на частната жалбата относно погасяване на вземанията по заповедта се явява преклудирани.

3

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени.

Водим от горното и на осн. чл. 420,ал. 3 от ГПК, съставът на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5740/20.05.2024 год., постановено по ч.гр.д.

№1740/2023г. по описа на РС- Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на длъжника Д. М. Д. за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20238950400450 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, с район на действие – Окръжен съд Варна в частта, в която е образувано по заповед за незабавно изпълнение № 768/17.02.2023г., на основание чл. 420, ал. 2 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4