Протокол № 297 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 784/2021
- Вид
- Протокол № 297
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за енергетиката
- чл. 31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 1 и 5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 297 гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900784 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене се явиха:
Ищецът „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД , редовно призован, представлява се от адвокат П.П., редовно преупълномощен от адвокат Теодор Тошев и приет от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат Л.М., редовно преупълномощена от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори” и приет от съда от днес.
Третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 8851 на 12.04.2022 г. от „Национална електрическа компания“ ЕАД, с която молят да бъде даден ход на делото. Заявяват, че нямат възражения по доклада и по доказателствата.
Поддържат становищата си по исковата молба и допълнителната искова молба. Изразяват становище по същество на спора.
Съдът връчва преписи от молбата на процесуалните представители на страните.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора Адв. П.: Поддържам исковата молба. Оспорвам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада.
Адв. М.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам иска.
Запознати сме с проекта за доклад и нямаме възражения.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в Определение № 366 от 08.03.2022 година, както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "Кей Енд Ес Енерджи" ЕООД, ЕИК 124663019, със седалище и адрес на управление: бул.
"България" № 51 Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
(1) сума в размер 12 588,44 лв. (дванадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 44 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 3 832,43 лв. (три хиляди осемстотин тридесет и два лева и 43 ст.) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 12 588,44 лв. за периода от 16.11.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане;
(2) сума в размер 104 331,46 лв. (сто и четири хиляди триста тридесет и един лева и 46 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 31 763,14 лв. (тридесет и една хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 14 ст.,) представляваща обезщетение за забава за 2 плащане на сумата от 104 331,46 лв. за периода от 16.11.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна електрическа централа - ВяЕЦ "ВГ16" с обща инсталирана мощност 2000 kW (две хиляди киловата), състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS V90, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер № 011026 по плана за земеразделяне в землището на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич.
За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83 от 11.05.2009 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. септември 2018 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 447,774 MWh, за която издал съответно: 1) Фактура № 233/30.09.2018 г. на стойност 87 575,64 лв. с ДДС, като продажната цена за количество от 387,592 MWh е 188,29 лв./MWh (а именно, съответно приложимата преференциална цена по т. 8 от Решение Ц010).
Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия са произведени, докато централата е работила преди да надхвърли праг от 2000 kWh нетно специфично производство на електроенергия ("НСПЕ") от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура била изцяло платена от ответника. Впоследствие, през същия месец септември 2018 г. ВяЕЦ произвела електроенергия в размер на 60,182 MWh, за която ищецът издал 2) Фактура № 234/11.10.2018 г. на стойност 1 009,56 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 60,182 MWh била 13,97 лв. (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар), като към този момент – през месец септември 2018 г., ВяЕЦ била работила при прехвърлянето на прага от 2000 kWh, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура също била заплатена от ответника 3 изцяло.
Твърди, че през целия месец септември ВяЕЦ е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Затова след като през месец октомври 2018 ВяЕЦ достигнал 2300 kWh НСПЕ, ищецът издал на ответника дебитно известие № 235/31.10.2018 г. към Фактура № 234 за сумата от 12 588,44 лв. с ДДС, с което коригирал продажната цена за излишък от балансиращ пазар до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 188,29 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец септември 2018 г. Това било така, защото ВяЕЦ на ищеца била работила над 2000 НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа работа, също така не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Поради това цялото количество произведена електрическа енергия през м. септември подлежало на изкупуване по преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh), респ. по т. 8 от Решение Ц-010.
Към настоящия момент Ответникът не бил заплатил сумата по дебитно известие № 235 на ищеца, като цялата сума в размер на 12 588,44 лв. с ДДС оставала дължима и неплатена.
Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 3 832,43 лв. върху сумата от 12 588,44 лв. считано от 16.11.2018 г. – датата на която Ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
На следващо място излага, че през месец октомври 2018 г. ищецът произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер на 499,76 MWh, за която е издал фактура № 108/31.10.2017 г. на стойност 111 816,36 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 439,181 MWh било 188,29 лв./MWh (а именно, съответно приложимата преференциалната цена, дължима по т. 8 от Решение Ц-010) преди достигане на 2250 ефективни часа. Продажната цена за количеството 59,942 MWh било 172,95 лв./MWh (а именно, съответно приложимата преференциалната цена, дължима по т. 9 от Решение Ц010) след достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактурата по тази цена, тъй като през месец октомври количеството електроенергия от 439,181 MWh било произведено докато централата е 4 работила при надхвърлен праг от 2 000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За количеството електроенергия от 59,942 MWh произведено през същия месец октомври 2018 г. централата вече била надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Така количеството произведена електрическа енергия през месец октомври 2018 г. в общ размер на 499,76 MWh (439,181 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа и 59,942 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010, и с оглед НСПЕ по т.
1.7. и т.1.8. от Решение СП-1, защото през целия месец октомври централата не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата по фактура № 236 в размер на 7 484,90 лв., като към настоящия момент оставала дължима и незаплатена сумата в размер на 104 331,46 лв. с ДДС.
Освен заплащането на дължимата сума в размер на 104 331,48 лв. с ДДС по Фактура № 236 ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 31 763,14 лв. за забава на плащането на сумата от 104 331,46 лв. с ДДС считано от 16.11.2018 г. – датата на която ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът излага още, че договор № 83 от 11.05.2009 г. се е изпълнявал в процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.10.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м. септември 2018 г. и месец октомври 2018 г. са произведени и доставени при условията на сключения между страните договор.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/31.03.2010 г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага определената в последното преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от 5 ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.
Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно:
„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.
Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.
В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.