Решение № 271 от 21.10.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. гр.Велинград, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20225210100497 по описа за 2022 година

Искове с правно чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца Н. В. Ц., ЕГН ********** от гр.София, ЖК Младост 2, бл.217, ет.10, ап.49, чрез пълномощниците адв.Марин П. от САК и адв.Й. П. от САК, със съд.адрес гр.София, ул.”Шейново” №13а, ет.1, ап.3, против „ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД“, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” №35.

Предявени са искове правно основание чл.31, ал.2 от ЗС- за осъждане на ответника да заплати сумата от 1300лв., представляваща обезщетение за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2018г. за ползването на собствените на ищеца 2/3 идеални части от съсобствения между него и ответника имот, представляващ им.пл.№7696 от кв.424 по плана на гр.Велинград, целия с площ от 2729кв.м., разположен в двора на Основно училище „Георги Бенковски”, както и сумата от 395,45лв. - лихва за забава за периода от 07.06.2019 г. до 05.06.2022г., ведно със законната лихви върху главницата от подаване на искова молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение на ОС- Пазарджик от 14.06.2001 г. по гр. д. № 633 по описа за 2001г. Стефка Мандова-наследодател на ищеца, била призната за съсобственик на 2/3 идеална част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и представляващ парцел № 424 с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград. Същият имот бил идентичен с имот пл. № 7696, от кв.

424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града. Ищецът, като наследник на починалата му майка и Община Велинград били съсобственици именно в тази част от процесния имот, попадаща в двора на училище „Георги Бенковски“, като Н. Ц. притежавал 2/3 идеални части от процесния имот, а останалата 1/3 идеална част от парцела принадлежала на ответника - Община Велинград. От момента на възстановяване на собствеността до настоящия момент, имотът се ползвал за училище, като в него бил разположен дворът на ОУ “Георги Бенковски”. В случая Община Велинград била 1 предоставила съсобствения й с ищцата недвижим имот на училището в изпълнение на функцията си да обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на общината и това било законово вменено задължение на общината, в изпълнение на което е предоставен имотът за ползване на училището. От това следвало, че става дума за лично ползване на имота от Община Велинград. Предоставяйки процесния имот за използване от училището, Община Велинград задоволила потребностите на населението и изпълнила задълженията си свързани с образованието на населението. Същевременно лишила ищеца от възможността свободно да използва собствеността си, поради което на основание чл. 31, ал.2 от ЗС й дължала обезщетение.

Настоява се на това, че ответникът -Община Велинград многократно бил канен да заплати обезщетение за ползването на имота, без такова да е било получавано. Това принудило ищцата да подаде искова молба (служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за ползването на имота, на основание чл.31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003г. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., по гр. д. № 2776 по описа за 2005г. (първо обезщетително производство), ответникът бил осъден да заплати претендирайото обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот за съответния период. В решението си ВКС изложил подробни мотиви относно пасивната легитимация на общината да отговаря по предявения иск, които аргументи имали сила и към настоящото производство. В решението било взето предвид, че съсобствения на страните по делото имот се ползва от друг самостоятелен субект - общинско начално училище, но ВКС приел, че ответната община като съсобственик на имота е допуснала същият да бъде използван за задоволяване на специфичните образователни цели на самата община, което е в унисон с нейните нужди, и фактически общинската собственост се ползва съобразно задачите на местното самоуправление в сферата на образованието: “Вярно е, че училището е самостоятелно юридическо лице, но като общинско такова, то е на издръжка на общинския бюджет и предоставяйки му процесния имот за ползване общината задоволява една своя потребност от образователни нужди за населението си. ”.

Доколкото имало известен спор в съдебната практика относно тълкуването на чл.31 от ЗС, то с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 7/2012 г. от 02 ноември 2012 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, се изяснил въпроса.

Твърди също, че след края на производството по делото и продължаващия отказ на общината да заплаща обезщетение, каквото искане ищеца депозирал многократно, били образувани три нови искови производства на същото основание за период до 2008 г. Към настоящия момент ВКС отклонил исканията за допускане до касация, като решенията по дела 346/2011 и 394/11 и на ПзОС, постановени в полза на ищеца, влезли в сила. По третото образувано дело, ПзОС постановил решение в полза на ищеца (с изключение на иска за лихва), което било касирано от ВКС по касационни жалби и на двете страни. След връщане на делото от ВКС, с Решение № 314 на ВКС от 22.06.2011 г. по гр. д. №1568 по описа за 2010 г., ПзОС постановил решение в полза на Община Велинград, което било отменено с Решение № 104 на ВКС от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1715 по описа за 2011 г., като съдебният състав постановил решение в полза на ищцата, както относно главницата, така и относно лихвата за забава (второ обезщетително производство).

Останалите обезщетителни производства, които завършили със съдебни актове в полза на ищеца били следните: Решение № 252 на ОС- Пазарджик, от 10.06.2011г. по гр. д. № 346, по описа за 2011г.; Определение № 603 на ВКС от 02.05.2012г. по гр. д. № 1585, по описа за 2011г. (трето обезщетително производство); Решение № 268 на ОС - Пазарджик, от 15.06.2011г. по гр. д. № 394 по описа за 2011г.; Определение № 1298 на ВКС от 04.12.2012г. по гр. д. № 1597 по описа за 2011г. (четвърто обезщетително производство).

Тъй като въз основа на горните обстоятелства било налице пасивна легитимация на Община Велинград да отговаря по настоящия иск, и от друга страна, ответникът 2 продължавал да не заплаща обезщетение за ползването на имота, въпреки отправените за това редица покани и четири искови молби, за ищцата възникнал правен интерес да иска осъждането на общината за последващ период, а именно от 01.09.2017 г. до 31.10.2017г..

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника Община Велинград да заплати на ищеца следните суми: Сумата от 1300лв., представляваща обезщетение за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. - за ползването на собствените на ищеца 2/3 идеални части от съсобствения между него и ответника имот, представляващим.пл.№7696 от кв.424 по плана на гр.Велинград, целия с площ от 2729кв.м., разположен в двора на Основно училище „Георги Бенковски”, както и сумата от 395,45лв. лихва за забава за периода от 07.06.2019г. до 05.06.2022г., ведно със законната лихви върху главницата от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и разноски.

.

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил от ответника - Община Велинград, чрез юриск.Р.Пухалева. В отговора си ответната община намира исковете за напълно неоснователни, като ги оспорват по основание и по размер и се иска да бъдат отхвърлен изцяло, по следните съображения: Неоснователно и невярно било твърдението на ищеца, че по силата на влязло в сила съдебно решение (Решение от 14.06.2001 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 633/2001 г.) на същата са признати права върху недвижим имот с площ от 2729 кв. м. Неоснователно и невярно било и твърдението, че посочения в диспозитива на цитираното решение на ОС Пазарджик имот парцел 11-2480 от кв. 424 по плана на гр.

Велинград от 1983г. е идентичен с процесния поземлен имот № 7696. Според диспозитива на влязло в сила Решение на Окръжен съд Пазарджик, постановено по в.гр.д. № 633/2001г., на Стефка Николова Мандова е признато право на собственост върху 2/3 идеални части от парцел П-2480 от кв. 424, но по плана на гр. Велинград от 1983 г. В плана на гр. Велинград от 1983 г. имало нанесен имот с пл. № 2480, който бил част от парцел II - за училище (попадащ в южната част на училищния двор), като части от него попадали в прилежащите улици (южно и източно от парнела). Площта на този имот била около 1370 кв. м. (изчислени графически но плана). Следователно, с диспозитива на съдебното решение на ОС Пазарджик на Стефка Николова Мандова са признати 2/3 идеални части от недвижим имот с площ от около 1370 кв. м., а не от имот е площ 2729 кв. м. При имот с площ от около 1370 кв. м., на 2/3 идеални части съответства квадратура с размер от 913.34 кв. м. Поради това, изчислено пропорционално на база квадратурата, съответстваща на идеалните части от признатото (по съдебното решение на ОС Пазарджик) право на Стефка Николова Мандова, същата не притежава 2/3 идеални части от имот пл. № 7696. През процесния период част от процесния имот пл. № 7696 (2 058 кв.м) попадала в УПИ II - за училище, части от този имот (541 кв.м.) попадали в реализирани съгласно регулацията улици (части от улица с осови точки 2180. 2182 /ул. „Бялата вода"/ и улица с осови точки 2182.2188 /ул .„Калъчов мост"/), а други части (1,5 кв. м.) в У ПИ VI от кв. 347 и (128,5 кв. м.) в УПИ VII от кв.347. Никоя от тези части не се ползвала лично и само от Община Велинград. Също така и нямало никакво предоставяме от страна на общината на имота на трети лица за ползване след настъпването на реституцията, защото както вече се споменало по-горе. Училището е изградено на това място много преди това - още през 1966г.

Освен това, ищецът нямал никакво основание да претендира обезщетение от Община Велинград, тъй като не били налице законните предпоставки за това.Община Велинград въобще не била създавала пречки на ищеца да ползва имота съобразно предназначението му и правата му.

Освен това, ищцата по никакъв начин не била искала да го ползва реално, не е заявявала и подобни претенции, в т. ч. и такива относими към процесния по делото период.

За процесния период няма искане от ищцата до общината за заплащане на подобно обезщетение. Процесният имот не се ползвал лично от Община Велинград, а последната не 3 го е предоставяла под каквато и да е форма за ползване от трети лица, нито от имота се получават някакви доходи. Неоснователни били твърденията в исковата молба, че община Велинград е предоставила процесния недвижим имот за ползване от училището.

Отчужденият през 1950 г. бивш имот пл. № 1344 (от наследодателя на ищцата) е отреден заедно с други имоти за училище още през 1966г., което е било вече изградено както към 1992 г. (влизането в сила на ЗВСОНИ), така и към момента на признаването на собствеността й с решението на ОС-Пазарджик по гр.д. № 633/2001г. Това означавало, че много преди възстановяването на собствеността й и преди влизане в сила на реституционния закон, въз основа на който са признати правата на ищцата, имотът е бил част от отредения за училище парцел. За ищцата това е заварено при реституцията положение и предназначение, което не е предизвикано след реституцията едностранно от Община Велинград положение. В този смисъл, не можело да се твърди (тъй като подобно твърдение е невярно), че общината е предоставила процесния имот за ползване на училището. В исковата молба дори не се твърдяла по какъв начин, с какъв акт или действие е осъществено претендираното „предаване”. Твърденията за предаване са ограничени до абстрактната им обосновка, изчерпваща се с израза „в изпълнение на функцията си да обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на общината ”.

Неоснователно намира и твърдението в исковата молба, че общината ползва имота лично, както и община Велинград да е лишила” ищцата „от възможността свободно да използва собствеността си“. Невярно било и твърдението, че общината многократно била канена да плаща обезщетение. Такива относими към настоящия спор и процесен период доказателства нямало.