Решение № 132 от 15.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Благоевград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600005 по описа за 2026 година Въззивното производство пред ОС Благоевград е образувано по подаден протест от РП Благоевград ТО Г. срещу Присъда № 25/27.10.2025 г. по н.о.х.д.

№ 240/2023 г. по описа на РС Г., с която подс. А. Б. е призната за невиновна и оправдана в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, т. 1 НК; подс. Б. е осъдена да заплати на гражданския ищец М. Т. сумата от 5 997 лева ведно със законната лихва от 15.10.2022 г. до окончателното плащане; районният съд се е произнесъл за разноските по делото на гражданския ищец и частен обвинител М. Т. и дължимата държавна такса за уважения граждански иск.

В първоначалния протест се правят бланкетни доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, като се иска отмяната й и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.

209, ал. 1, т. 1 НК.

В допълнението към протеста се излагат доводи за това, че направените в мотивите на присъдата от районния съд изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства, от които се установявало, че подсъдимата се е представила на пострадалия като управител на Т. ООД, а макар и да му обяснила, че веригата не предлага въпросната марка, се е ангажирала да му достави и монтира 3 климатика марка Мицубиши, нямало доказателства такива да е поръчвала изобщо, като са били минали 9 дни от получаването на парите до запориране на сметките на Н. ЕООД, на която фирма подсъдимата е 1 била управител; според прокурора подсъдимата е била управител и на други фирми, които не са били обявени в неплатежоспособност и е имала възможност да изпълни поетото към пострадалия задължение, което не е сторила повече от 3 години. Според прокурора обвинението срещу подсъдимата А. Б. било доказано от обективна и субективна страна.

Пред ОС Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са изслушани обясненията на подсъдимата Б. и са събрани писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на ОП Благоевград пледира за неправилност на присъдата на РС Г., която била необоснована, доказателствено необезпечена и при неправилна интерпретация на фактите.

Прокурорът сочи, че от събраните доказателства се установявало, че когато подсъдимата се е договаряла със св. Т. не е имала възможност, не е искала и не е могла да изпълни уговорката с него, пречка не е станал запорът, като подсъдимата не е внесла сумата по сметка на фирмата. Иска се поради виновно поведение на подсъдимата, да бъде призната за виновна, санкционирана с наказанието, поискано пред РС – Г., с последиците от това за гражданския иск.

Гражданският ищец и частен обвинител М. Т. излага доводи, че има много разходи във връзка с воденето на делото, след приключване на делото в РС Г. е получил 1 000 лв. от подсъдимата, а в с.з. пред въззивния съд и остатъка от сумата, която е платил, като заявява, че оттегля предявения от него граждански иск.

Адв. Г. като защитник на подсъдимата пледира да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, защото правилно било прието, че повдигнатото обвинение е несъставомерно, тъй като към момента на сключване на сделката у подсъдимата не е била наличен умисъл за извършване на престъпление измама, не е искала да набави за себе си или за другиго имотна облага и да нанесе вреда на гражданския ищец Т., като за това не могло да се съди по следващи нейни действия и невъзможност да изпълни поетия ангажимент. Според защитника подсъдимата е издала касов бон и фактура, опитала е да достави климатиците, саморъчно е дала следващ срок за изпълнение, но извършената ревизия на управлявания от нея магазин, отстраняването й от същия, запорирането на всичките банкови сметки на дружеството са довели до невъзможност да изпълни ангажимента към св. Т.. Иска се въззивният съд да потвърди присъдата.

Подсъдимата заявява, че не е виновна, като връщала парите по делото, макар че са фирмени, като не само гражданският ищец е имал значителни разходи заради воденето на делото, такива е имала и подсъдимата.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в протеста, становищата на страните в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно 2 правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Макар и въззивният съд да е събрал допълнителни доказателства в хода на проведеното съдебно следствие, следва да се приеме за установена фактическата обстановка, описана в мотивите на атакуваната от прокурора присъда с някои различия съгласно посоченото по-долу за фактите по делото, които следва да се приемат за установени и правните изводи, които следва да се направят:

Подсъдимата А. Б. е управител и собственик на търговско дружество Н.

ЕООД с ЕИК ***, което се установява от събраните в производството писмени доказателства. От 01.11.2018 г. /съответно 01.03.2020 г. и 01.02.2022 г./ до 24.10.2022 г. подсъдимата Б. като управител на това дружество е имало подписани договори за франчайз с „Т. Б.“ ЕАД, като първия от обектите, в които фирмата на подсъдимата е организирала и управлявала продажба на стоки от името и за сметка на Т. като франчайзодател, е бил търговски обект магазин в гр. Г.. Липсват противоречия в доказателствата за този факт, като договорът е действал към датата на обвинението по настоящето дело – 15.10.2022 г.

Видно от събраните във въззивната инстанция доказателства на 14.10.2022 г. на подсъдимата Б. е била връчена Заповед № 22-102 от 29.09.2022 г. на изпълнителния директор на Т. Б. ЕАД, с която е наредено извършване на цялостна инвентаризация на материални средства и инвентар на Т. Б. ЕАД в посочения по-горе търговски обект в гр. Г., стопанисван от „Н.“ ЕООД, представлявано от подс. Б., в качеството на франчайзополучател, като в заповедта е посочено, че инвентаризацията следва да бъде извършена до пълното преброяване на наличните активи и парични средства, но не по-късно от 19.10.2022 г.

По време на започналата в магазина в гр. Г. инвентаризация, един ден след връчването на подсъдимата на заповедта за това, на 15.10.2022 г. св. М. Т. посетил посочения по-горе магазин „Т.“ в гр. Г., където подсъдимата осъществявала дейността на управляваната от нея фирма на основание представения като доказателство в производството договор за франчайз. Св. Т. търсел 3 броя климатици от конкретна марка - „Мицубиши“. В магазина разговарял с подсъдимата Б., която се представила като управител, каквато била към този момент поради сключения договор за франчайз. В проведения разговор станало ясно на св. Т., че в магазина на Т. не се предлагала тази марка, но подсъдимата Б., макар и да е била наясно, че сключеният договор за франчайз не й дава право в този търговски обект да доставя стоки от други фирми, както и конкретно климатици от исканата от св. Т. марка, поела ангажимент към свидетеля да провери дали е възможно да му достави такива, а след това и му казала, че може да достави и монтира търсените от него климатици, като ги поръча от фирма-дистрибутор в гр. Пловдив, като същият следвало да ги плати. Св. Т. се съгласил и същия ден предал на подсъдимата в 3 брой сумата от 5 997 лв. за трите климатика, които искал, а подсъдимата издала фактура № 0000004693 от 15.10.2022 г. и фискален бон за сумата, като издател на документите е било управляваното от нея дружество „Н.“ ЕООД, като тези документи са събрани като писмени доказателства в производството.

Липсват противоречия в гласните и писмени доказателства за тези факти.

Подсъдимата обещала на св. Т., че климатиците ще бъдат доставени и монтирани до следващата събота – 22.10.2022 г. /15 октомври бил също ден събота/.

По време на инвентаризацията в търговския обект в гр. Г., която била започнала от 14.10.2022 г., били констатирани разлики между системна/счетоводна наличност и реално установената; заради инвентаризацията, при която били установени липси, за които била издадена фактура за плащането им от фирмата на подсъдимата, която трябвало да поръча и климатиците на св. Т. – фактурата от Т. е била издадена на 24.10.2022 г. за 8 838,88 лв., подсъдимата не търсела доставчик на такава марка климатици, за които получила в брой парите от св. Т., получилите се за нея неблагоприятни последици при инвентаризацията /вж. обясненията на подсъдимата във въззивната инстанция, писмените документи за претендираните от Т. суми от фирмата на подсъдимата - Н. ЕООД, довели до неизпълнение в срок на поетия ангажимент, като подс. Б. подписала и документ на св. Т., че ще изпълни задължението след още една седмица - на 29.10.2022 г., което обаче също не направила.

На 24.10.2022 г. след извършената инвентаризация и установените при нея липси договорът за франчайз между Т. Б. ЕАД и „Н.“ ЕООД /сключените три договора за франчайз с фирмата на подсъдимата за три различни обекти – в Г., Банско и Благоевград/ бил едностранно прекратен от Т. Б. ЕАД.

Последвали съдебни спорове между фирмата на подсъдимата и Т. Б. ЕАД заради установени липси в търговските обекти, управлявани от фирмата на подсъдимата, като били наложени обезпечителни запори върху имуществото и банковите сметки на „Н.“ ЕООД / и на другите търговски дружества на подсъдимата/, като първият по време запор на банковата сметка на „Н.“ ЕООД е бил наложен на 24.11.2022 г. /повече от месец след получаване на парите от св. Т./.

Необосновани са направените изводи в мотивите на районния съд, че получените от св. Т. пари в брой подсъдимата била превела в запорираната фирмена сметка и това е било причината да не ги върне на св. Т.. Обясненията на подсъдимата Б., макар и да са достоверни за това, че към м. октомври 2022 г. /до 24.10.2022 г., когато е прекратен договорът/ чрез фирма „Н.“ ЕООД е била франчайз партньор на „Т. Б.“ АД, управлявайки търговски обект в гр. Г., че трудовите договори на всички служители са били сключени с „Н.“ ЕООД, че подсъдимата е управител на търговския обект и като такъв се е представила на св. Т., че исканата от свидетеля марка не е налична в портфолиото на „Т.“, но се е ангажирала да я достави от друга фирма дистрибутор в Пловдив, че същата е поръчвала стоки от външни доставчици, макар и това да е било в 4 противоречие със задълженията й по договора за франчайз, че св. Т. дал на подсъдимата на 15.10.2022 г. сумата от 5 997 лв., документирано с фактура и фискален бон, издадени от дружеството „Н.“ ЕООД, са недостоверни според въззивния съд за това, че парите са постъпили по фирмената сметка на Н.

ЕООД и не ги е върнала на св. Т., защото на тази сметка е наложен запор. От писмените доказателства във въззивната инстанция – банково извлечение от тази фирмена сметка, се установява неверността на заявеното в обясненията от подсъдимата, че получените в брой пари от св. Т. същата е внесла по банкова сметка на дружеството, защото след началото на ревизията по банковата сметка е имало незначителна сума /80,41 евро/, а постъпилите след това по банков път значителни по размер суми подсъдимата е изтеглила до налагането на запора на 24.11.2022 г., като е изпразнила сметката на дружеството до налагането на запора, не е внасяла никакви суми в брой в периода от 15.10.2022 г., когато ги е получила от св. Т., до налагането на запора, а само е теглила такива, поради което не следва да се дава вяра на заявените причини да не върне на св. Т. парите своевременно при неизпълнение на поетия от същата ангажимент, както неправилно и необосновано е приел в мотивите районният съд.

Подсъдимата е имала възможност да изпълни задължението към св. Т., поето в отклонение от задълженията й по договора за франчайз, поради което това неизпълнение не може да се свърже с прекратяване на договора за франчайз на 24.10.2022 г., със запор на банкови сметки на „Н.“ ЕООД, станало чак на 24.11.2022 г., защото е невярно заявеното от подсъдимата, че парите на св. Т. са в запорираната сметка на фирмата и не може да ги върне по тази причина, като банковото извлечение опровергава тези обяснения на подсъдимата.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c5955f1-19b1-4cb5-92bf-8ed898216cf8