Определение № 2309 от 07.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2309 гр. Варна, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: З.а Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от З.а Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500881 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 10782/08.02.2024г. от „Некст баскет“ АД, ЕИК 206704433 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Ал.Стамболийски“, № 55, ет. 6, представлявано от управителя Евгени Милков Йорданов, чрез адв. В.П., срещу Определение № 188/05.01.2024г. по гр.д. № 121/2024г. на 20-ти състав на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявените от З. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Черни връх” 3, ет. 5, ап. 9 срещу „Некст баскет” АД, ЕИК 206704433, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет.

6 обективно и кумулативно съединените искове с правно основание чл. 128, т.2, чл.224 и чл.221, ал.1 от КТ, както и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 7656,66 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със 2) сумата от 137,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.11.2023 г. до 02.01.2024 г., 3) сумата от 10834,90 лв., представляваща обезщетение - за неизползван отпуск за 22 дни за 2023 г., ведно със 4) сумата от 134,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023 г. до 02.01.2024 г., 5) сумата от 27904,80 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 от КТ, ведно със 6) сумата от 347,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023 г. до 02.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от подаване на исковата молба - 03.01.2024 г.. до окончателното им плащане , чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банкови сметки, открити на името на ответника „Некст баскет” АД, ЕИК 206704433 в „Банка ДСК" ЕАД, „Уни Кредит Булбанк” АД, „Юробанк България” АД, „Обединена Българска Банка” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка” АД, „Алианц 1

Банк България” АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ПроКредит Банк (България)” АД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Търговска банка Д“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Общинска банка” АД, ИНГ Банк Н.В. - клон София“, „Ситибанк Европа АД - клон България“, „БНП Париба С.А.“ - клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България“, Те Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон София“, „Варенголд Банк АТ - клон София“, „Бигбанк АС клон България”, както и върху банкова сметка в банка „Инвестбанк“ АД с IBAN:

BG86IORT80481095853600 и банкова сметка в „Юробанк България” АД с IBAN:

BG75BPB179421024100001, чрез преминаване от сметка в сметка до достигане размера на обезпеченото вземане от: сумата 47015,71 лв, на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК.

Намира обжалвания съдебен акт за недопустим, съответно неправилен.

Съгласно нормата на чл. 105 от ГПК искът, съответно молбата за допускане на обезпечение се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Седалището на дружеството-ответник е в гр. София. , следователно компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение е СРС. Не следва друг извод и от съдържанието на сключения между страните трудов договор. Местоработата на З. Х. е в гр.

София. Липсват твърдения и доказателства за разпореждане на работодателя за работа от разстояние. Не се прилагат и противоепидемични мерки.

Местната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обезпечение. Определение на съда, с което се произнася по искане за обезпечение, в противоречие с правилата на мастната подсъдност е недопустим съдебен акт и подлежи на обезсилване, позовавайки се на приетото с Определение № 248/01.02.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 225/2010, Второ ТО и Определение № 527/07.07.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 260/2011г. на Второ ТО и др.

Предпоставка за допускане на обезпечението е искът да е допустим за разглеждане.Смята ,че исковата молба е нередовна ,понеже липсват конкретни фактически твърдения в исковата молба, относно основанието и начина на възникване на забава на работодателя. До отстраняване на нередовностите ,обезпечение не следва да се допуска.

Искът, освен гореизложеното е вероятно неоснователен.

Моли се за обезсилване на определение № 188/05.01.2024г. по гр.д. № 121/2024г. на 20-ти състав на ВРС, като недопустимо, евентуално, като неоснователно.

В писмен отговор З. Н. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Черни връх“, № 3, ет. 5, ап. 9, чрез адв. К.К. е оспорил подадена жалба като неоснователна. Счита, че произнасянето на съда, с което е допуснато искането обезпечение е допустимо, доколкото спорът е трудов и съгласно нормата на чл. 114 от ГПК ищецът може да предяви иска си по мястото ,където обичайно полага труд. Той работи дистанционно по местоживеенето си в гр. Варна и е подал исковата си молба пред ВРС. По направеното искане за допускане на обезпечение в хода на висящото гр.дело, съдът се е произнесъл преди връчване на книжата на насрещната страна за отговор и постъпилото възражение за неподсъдност. Съдът е нямал задължение и 2 правомощие служебно да извършва проверка за основания за прилагане правилото на чл.

114 от ГПК по отношение на ищеца. Възраженията в тази връзка са неоснователни. Не би било недопустимо обжалваното определение дори и да е било постановено при нарушение на правилата за местна подсъдност. Несъстоятелен е доводът, че е допуснато обезпечението по нередовна искова молба. Наведени са главните релевантни по спора факти, на които основава исковите си претенции. Неоснователни са и наведените оплаквания за неправилност на обжалваното определение. И към момента работодателят не е изплатил дължимите му се суми по чл. 128 ,ал. 2 от КТ в размер на 7656.66лв., ведно с мораторна лихва от 137.16лв. за периода от 16.11.2023г. до датата на исковата молба-03.01.2024г., на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 10834.90лв., ведно с мораторна лихва в размер на 134.86лв. за периода от 01.12.2023г. до дантата на предявяване на иска-03.01.2024г. и на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 27904.80лв., ведно с мораторна лихва в размер на 347.33лв. за периода от 01.12.2023г. до датата на завеждане на иска -03.01.2024г.

Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено, като допустимо, законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. № 15490/23.02.2024г. от „Некст баскет“ АД, ЕИК 206704433 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал.Стамболийски“, № 55, ет. 6, представлявано от управителя Евгени Милков Йорданов, чрез адв. В.П., срещу Определение № 1282/31.01.2024г по гр.д. № 121/2024г. на 20-ти състав на ВРС, с което е допуснато допълнително обезпечение на предявените от З. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Черни връх” 3, ет. 5, ап. 9 срещу „Некст баскет” АД, ЕИК 206704433, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 6 обективно и кумулативно съединените искове с правно основание чл. 128, т.2, чл.224 и чл.221, ал.1 от КТ, както и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 7656,66 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със 2) сумата от 137,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.11.2023 г. до 02.01.2024 г., 3) сумата от 10834,90 лв., представляваща обезщетение – за неизползван отпуск за 22 дни за 2023 г., ведно със 4) сумата от 134,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023 г. до 02.01.2024 г., 5) сумата от 27904,80 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 от КТ, ведно със 6) сумата от 347,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023 г. до 02.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от подаване на исковата молба - 03.01.2024 г.. до окончателното им плащане , чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” и върху банкови сметки, открити на името на ответника „Некст баскет” АД, ЕИК 206704433 в дружество за електронни пари „Айкарт“ АД, ЕИК 175325806, в това число и върху сметка с IBAN:

BG8610RT80481095853600 , чрез преминаване от сметка в сметка до достигане размера на обезпеченото вземане от: сумата 47015,71 лв., както и чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху собствени на ответника „Некст баскет” АД, ЕИК 206704433 дружествни 3 дялове в следните търговски дружества: „Некст баскет трйдинг“ ЕООД, ЕИК 206876543, „Некст баскет сървисис“ ЕООД, ЕИК 207127970 и „Нб копи” ЕООД, ЕИК 207463138, до размера на обезпеченото вземане от 47015,71 лв., на основание чл. 389, ал. 1 ГПК.

Счита постановения акт на съда за недопустим и неправилен, поради липса на местна подсъдност и липса на обезпечителна нужда. Намира за компетентен СРС, в който район на действие е седалището на дружеството-работодател и местоработата на З. Х.. Няма разпореждане на работодателя за работа от разстояние, нито законно прилагане противоепидемични мерки. Не е налице и обезпечителна нужда, предвид посоченото в удостоверение № 7371-19/12.02.2024г., издадено от „Инвестбанк“ АД, че сумата от 47015.71л. е налична в пълен размер по сметката на дружеството с IBAN BG86IORT80481095853600 и е локирана съобразно полученото запорно съобщение.

Моли се да бъде обезсилено определение № 1282/31.01.2024г. по гр.д. № 121/2024г. на 20-ти състав на ВРС.

Постъпил е писмен отговор от З. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Черни връх” 3, ет. 5, ап. 9, с който се моли да бъде оставена частната жалба без уважение, като неоснователна.

Обжалваното произнасяне на ВРС не е недопустимо по съображения, идентични на изложените в писмения отговор на частна жалба вх. № 10782/08.02.2024г. По наведените твърдения за липсата на обезпечителна нужда, смята, че следва да се има предвид това, че към датата на постановяване на обжалваното определение не е имало информация, както тази в удостоверение № 7371-19/12.02.2024г., изд. от „Инвестбанк“ АД, така, че не може удостоверението да се приеме за доказателство за неправилността на определението. Освен това в удостоверението, издадено по молба на длъжника, не се съдържа информация, от която да следва, че от „Инвестбанк“ АД е поет ангажимент да изпълни запора, наложен по изп.д. № 20248950400021 на ЧСИ Л.Станев, при положение, че има предходно наложени запори и вписан договор за залог в полза на банката върху всички настоящи и бъдещи вземания на дружеството, включително всички вземания по банковите му сметки в „Инвестбанк“ АД, при изричната уговорка, че удостоверението не поражда допълнителна отговорност и/или допълнителен ангажимент за „Инвестбанк“ АД. Освен това, видно от писмо изх. № В 829/07.02.2024г., ид. От „Айкард“ АД по банковата сметка на „Некст Баскет“ ЕООД в дружеството за електронни пари не са налични средства за обезпечаване на наложения запор. Искането на запор на дружествените дялове е уважено от съда, при съобразяване на обстоятелството, че номиналната стойност на дяловете от капитала на „Некст баскет“ АД в трите дружества е в общ размер на 30000.00лв. или под размера на обезпечената сума и няма опасност от свърхобезпеченост.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Двете частни жалби са подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество частна жалба вх. № 10782/08.02.2024г. се явява неоснователна, а частна жалба вх. № 4

15490/23.02.2024г.-основателна, по следните съображения: