Решение № 2082 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2082 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100504283 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. А. Г., ответник пред СРС, срещу решение № 20222587 от 15.1 2.2021 г. по гр.д.№ 14306 по описа за 2021 г. на СРС, Трето ГО, 180-ти състав, с което е уважен предявеният от ищеца срещу ответника /въззивник/ иск по чл.422, ал.1 ГПК.

Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка със защитата на ответника. Счита, че съда е задължен служебно да назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на спора. Като не сторил това бил накърнил правото на защита на ответника.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение , както и постановяване на друго, с което така предявеният иск по чл.422 ГПК да бъде приет за неоснователен. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС„И.Ф.“ ЕООД в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Противопоставя се на 1 искането за допускане на съдебно-техническа експертиза като сочи че такава не била искана пред СРС. Освен това въззивната жалба била недопустима, тъй като се навеждали доводи за извършено престъпление, което разследване не било в компетентност на СГС. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 18.01. 2022 г., обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.

Въззивната жалба е подадена на 27.01. 2022 г.

Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С първоинстанционното решение с а уважени предявените срещу въззивника/ответник пред СРС/ искове по чл .422, ал.1 ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1,прл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ето защо съдът счита, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

За издадената на 20.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 63976 по описа за 2019 г. на СРС, 180 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен на 09.11.2020 г.

На 20.11.2020 г./по пощата/ е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК.

СРС е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1,т.2 ГПК, за които последният е уведомен на 02.03.2021 г.

Исковата молба е предявена на 11. 03.2021 г.

Следователно същата е в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото се доказало наличие на облигационно отношение по договор за 2 предоставяне на финансови услуги от разстояние, която правна уредба се съдържала в чл.6 ЗПФУР. В чл.18 от същия закон били регламентирани задълженията на кредитора. За изпълнение на тези задължения съгласно нормата на чл.18, ал.2 ЗПФУР, приложение намирал чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Приложима била редакцията на чл.3 ЗЕДЕП относно формата на електронния документ. Съдебната практика приемала, че не е необходимо електронния документ да бъде инкорпориран на хартия и да е подписан. Съобразно разпоредбата на чл.4, изр.1 ЗЕДЕП автор на електронното изявление било лицето, което се сочело като негов извършител. В представения по делото договор за кредит от разстояние № 124630/22.03.2016 г. били инкорпорирани подробни данни за ответника поради което страните били обвързани от този договор. Този извод бил подкрепен и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което СРС е кредитирал. В това заключение било посочено, че платежната сметка, по която е преведена сумата по кредита от ищеца на ответника, била открита по молба на С. Г. след предоставяне на документ за самоличност в офис на „Изи пей“ или чрез КЕП. Затова доводът на ищеца, че договора е недействителен поради липса на съгласие, бил неоснователен. Твърденията на ищеца, че след осъществена кореспонденция между страните по делото се установило, че трето лице е злоупотребило с личните данни на ответника, били недоказани. В чл.2 от договора бил уговорен размера на отпуснатия кредит, а именно сумата в размер на 400 лв., като вземането било изискуемо с оглед постигнатото съгласие в чл.4, ал.3,т.1, сумата да бъде изплатена на 12 месечни вноски, последната от които бил падеж, настъпил на 17.03.2017 г. СРС е приел за неоснователни възраженията в отговора на исковата молба, че сумата по кредита не е получена като се позовал на заключението на СЧЕ в което било посочено, че сумата е усвоена от С. Г. на 22.03.2016 г. като същата му била предоставена по откритата платежна сметка. Като основание за това било посочено договор за заем № 124630. Този извод се подкрепял и от представеното по делото платежно нареждане. От заключението на вещото лице се установявало и, че от ответника не са извършвани плащания.

Непогасеният размер на кредита възлизал на главница в размер на 400 лв. В чл.2, ал.1,т.3 от договора страните били уговорили фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 лв., а в т.4 – общата подлежаща на връщане сума в размер на 485, 76 лв., от която сума 400 лв.-главница и 85,76 лв.- възнаградителна 3 лихва. От заключението на СЧЕ се установявало, че договорната лихва за периода от 22.03.2016 г.- 17.03.2017 г. възлиза на 85,76 лв., т.е. претенцията била основателна. СРС е приел за неоснователни доводите на ответника за противоречие на договора с чл.22 ЗПК, тъй като в самия договор бил инкорпориран погасителен план. Затова неоснователни били и възраженията на ответника, че лихвения процент и разходите по кредита били посочени по заблуждаващ начин.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Основателността на предявените главни искове е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ на следните правопораждащи факти: 1/ възникването на твърдяното облигационно правоотношение, в т.ч. наличието на уговорка за заплащането на възнаградителна лихва; 2/ че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума в уговорената валута и в определения срок и 3/ че претендираните вземания са изискуеми.

Видно от съдържанието на отговора по исковата молба, ответникът е оспорил наличието на облигационно връзка с ищеца като е посочил, че трето лице е злоупотребило с личните му данни и от негово име е сключил така наречения „бърз кредит“. Това трето лице било усвоило и отпуснатата сума по кредита. В този смисъл бил и проведения между страните телефонен разговор. Предложението на ответника за доброволно уреждане на отношенията между страните било отхвърлено от страна на ищеца. Тъй като договорът бил реален, то при липсата на предоставяне на средства на кредитополучателя, за ответника не възниквало задължение за възстановяване на суми. Освен това договорът бил недействителен поради липсата на съгласие. Договорът бил недействителен и на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, т.12 ЗПК, както и поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитодателя по чл.5, ал.2 ЗПК. Налице били неравноправни клаузи.

Освен това не били предоставени и ОУ. Следвало да се има предвид и, че ответника имал качеството на потребител по арг. от пар.13 от ЗЗП.

Следователно недействителност на процесния договор се сочи от ответника, а не както е приел СРС- от ищеца. Следва да отбележим, че ответника в срока по чл.131 ГПК прави възражения по иска, насочен срещу 4 него, а доводите са тезата на ищеца, а не на ответника.

Противно на приетото от СРС, от страна на ищеца няма направени доводи, че след осъществена кореспонденция между страните по делото се установило, че трето лице е злоупотребило с личните данни на ответника.

Това е възражението на ответника в срока по чл.131 ГПК.

Относно наличието на договорна връзка между страните по спора:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по, ал. 10 /при 5 използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР , в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/. изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР .